неделя, 23 април 2017 г.

Има безброй възможности да покажеш, че си личност, способна на граждански реакции, и само една да се опозориш: като стоиш бездеен, мълчиш, тъпееш сякаш не си човек, а си някаква... безсловесна, бездейна и скудоумна твар!



Налага се отново - независимо от това, че днес е неделен ден - да пиша за толкова интересната, многозначителна, покъртително изразителната ситуация в българското образование; и то не изобщо, по принцип, абстрактно, а на примера на случващото се в едно конкретно училище, в една непосредствено дадена училищна общност, тази на ПГЕЕ в Пловдив. Възникна направо благодатна ситуация в това уникално училище, което обаче въпреки цялата си уникалност е нещо като прекрасен образцов модел, показващ ни по най-убедителен начин отчайващото статукво не само в българското образование, а и в заспалото българско общество изобщо. Осмислянето на така възникналата покрай моя граждански протест ситуация е невероятно голямо, изключително интересно предизвикателство пред изследователя на всичките тия човешки, така да се рече, феномени. По тази причина ми се налага да пиша, не мога да се възпра да не пиша, не ми е по силите да престана да пиша, да замълча наистина не мога. Аз не мога да спра да пиша, а другата страна, тази на моите опоненти, не може да проговори, тя е съвсем онемяла - кажете, нима не е прекрасно да се опитаме да разберем защо е така?!

В петък сутринта написах Нима в рамките на безчовечната "образователно-възпитателна" система да си безчовечен е едва ли не норма и основно изискване?!?, знаете, това беше едно поредно отворено писмо-жалба до онемялите, до изпадналите в някакъв многозначителен ступор институции. Надявах се през целия ден някоя от тези институции да реагира някак на фактите за поредното безочие, което е предмет на тази жалба или на това писмо; но не би, те не проговориха, не дадоха знак, че са живи. Имах, примерно, плаха надежда, че началника на РУО-Пловдив г-жа Киркова ще се свърже с директорката на ПГЕЕ, ще поговори с нея и ще се опита да й помогне да осъзнае поне малко сложилата се ситуация с моето решително недопускане в сградата на училището - за да мога да си подам документите за участие в "конкурса" за овакантилото се място за учител по философия - сам да кандидатствам за мястото, на което съм титуляр, ала от което бях опраскан, уволнен, а пък назначеният на мое място колега съвсем внезапно... почина (след две седмици работа); да, представете си, дори и тази толкова многозначителна внезапна смърт не повлия никак на самозабравилата се администраторка, която предизвика всичките тези ексцесии, цялото това крещящо беззаконие!

Е, не се случи нищо от това, което очаквах да се случи (примерно надявах се да ми звъннат и да ми кажат, че директорката на ПГЕЕ в Пловдив е преосмислила позицията си, че е снела (временно) тъй строгата си възбрана (дадена в писмен вид, в нарочна заповед!) моя милост да не бъде допускана в сградата на училището, та да мога да си подам документите за овакантилото се след онова опраскване и след тази внезапна смърт учителско място по философия; но не би, това не се случи, което означава, че възбраната още действа, което пък означава, че аз съм в пълното си право утре, 24 април, да дам писмен сигнал до Комисията за защита от дискриминация срещу директорката, която ми попречи по толкова екстравагантно-незаконен, иначе казано, по толкова крещящо-глупав начин да се възползвам от своето право да се кандидатирам за овакантилото се учителско място. Разбира се, след като не ми беше даден знак, че възбраната за мен е паднала, аз и не направих нов опит да проникна в сградата на училището за да си подам документите, не пожелах пак да бъда унижаван, да бъда извеждан от училищния двор с... полиция (това нещо през седмицата ми се случи... два пъти, унижението ми, така да се рече, е предостатъчно.

Ето ви още един лакмус, че институциите (и длъжностните лица, които ги възглавяват) са онемели, са изпаднали в някакъв необясним бюрократичен ступор: нима толкова много ги затрудни осмислянето на моя граждански протест (с гладна стачка, която с днешния ден продължава вече пети ден!), който аз провеждам вече цели три седмици - та тротоара, до централния вход към двора на въпросното многострадално училище?! Предполагам крайно много ги затрудни осмислянето на тази моя гражданска и особено човешка проява - щом така изразително онемяха! Но мълчанието прекалено много говори и показва, глупаци са тия, които си въобразяват, че с мълчание нещо могат да скрият! Мълчанието, примерно, издава най-напред тяхната умствена немощ - и най-вече тяхната морална нечистотия. Това са толкова близки до ума неща, че на мен вече ми е неудобно да ги казвам или пиша. А аз много пъти им подсказах в своите открити уроци там, на тротоара, как стоят нещата - и им поставих съответните така лесни за решаване казуси. Да, обаче ето, цели три седмици те не могат да си изработят някаква що-годе разумна позиция или реакция - мълчат като... комунист на разпит! Е, не е разпит моето предизвикателство, а е един... изпит, интересно е, че те и това явно се сфащат, не са в състояние да схванат! Аз просто ги изпитвам, правя им малък тест, да, просто тествам ги, а те най-решително се провалят: щото мълчанието е признак за пълно безсилие, за крещящо невежество, за поразително безхаберие, за непростимо безразличие, за тотална безчовечност на поведението и т.н. - прекалено много неща показва тяхното така изразително мълчание! Ако си мислят, че с мълчанието си не се издават, да имат много здраве от мене: и котките на улицата разбраха колко грандиозна е излагацията, на която дръзнаха да се подложат тия крайно самонадеяни, ала за сметка на това така отчайващо неразумни администратори. Нима за три седмици те не можаха да схванат колко много се излагат?! Майчице, та това е толкова лесно да се разбере, просто се иска да имаш капчица чувствителност?! Капчица здраво чувство, капчица здрав разсъдък се иска също така за да разбереш, че се излагаш абсолютно, да, ама не, те изглежда не са го разбрали още!!!

Най-важното за мен е, че учениците ми, че младите хора прекрасно го разбраха, ето това за мен е най-важното! Разбират го и гражданите, които в тия дни се спираха до мен на улицата и като им разказвах за какво протестирам, се хващаха за главата и се чудеха на тъй екстравагантната, на тъй крещящата неразумност в поведението на въпросните училищни власти! Глупаво, неразумно се държи и местната министерска бюрокрация от РУО-Пловдив, да не говорим за централната такава, да не говорим за софийските министерски властелини. Те просто мълчат, правят се на изоглавени - демонстрират пълно безразличие и пълна безотговорност! Голяма работа че някакъв си там уволнен учител протестира и гладува заради... нашето безочие, нека да си протестира, нека да умре ако иска от глад, нас туй нещо нема да ни смути, щот ний сме нещо кат богове, а он е... червей или насекомо! Ето това скудоумие демонстрират въпросните височайши началства, абсолютно същото демонстрира и изцяло самозабравилата се, не знаещата на кой свят изобщо живее администраторка на ПГЕЕ в Пловдив. Нека да протестира тоя там... "червей" Грънчаров, нека да гладува, нека да мре, ний сме толкова велики, че даже се преструваме че не го забелязваме! Три седмици стоя там, те за тия три седмици явно "не ме забелязаха", да, в глупостта си продължават да се надяват, че такава една демонстрация на пълно безхаберие и безразличие може да убеди някого в нещо?! Поразителна наглост е това, нали така, поне усещате ли вие туй нещо, а, вас питам, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! И вий мълчите, и вий ли онемяхте съвсем?! И какво, и вие ли сте тъй глупави да си мислите, че мълчанието ви нещо може да скрие?! Какво е това обезумяване, какво е това скудоумие, моля ви се?! Хей, хора, съвземете се поне малко бе, на кой свят живеете бе, засрамете се поне малко бе?!

Ето как възприема сложилата се ситуация моята приятелка Maria Vassileva, пенсионирана учителка по френски език, работила много години в Хуманитарната гимназия в Пловдив, моля, вслушайте се поне в нейния глас, тя е написала снощи, в късната вечер ето тия многозначителни думи и с това е показала как следва да реагира един човек на случващото се (щото, виждаме, "дърветата" реагират съвсем иначе!):

Много съжалявам че ще бъдат фрустрирани четящите тук и адресатите на отвореното писмо по-горе, но няма как...

Толкова ли няма тук поне между учителите, директорите и образователните деятели от всякакъв ранг тук поне един, който да разбира от педагогика, методика и психология?

При толкова изказвания, дебати, стотици записани на клипове уроци, книги, есета, учебни помагала, записи на телевизионни предавания, нямат ли те очи да видят и прочетат, уши да чуят какво говори Ангел на учениците си, нямат мозък - та да преценят как работи този човек? За какво става въпрос тук, за каква некадърност и уволнение, в пълно недоумение съм!

То и да не е учител човек и образование да няма даже ще прецени, че този учител е феномен в българското образование! Та чак такава ли е стагнацията в умовете ви, толкова ли сте затънали в блатото на разпоредби, постановления, стандарти и комформизъм - та не преценявате абсурдността на всичко, което се случва? Тази директорка е патологичен случай, тя е МНОГО болна! Учителите в училището явно са безкрайно посредствени, нравствено покварени и мързеливи, немарливо... Моля, съвземете се всички четящи тук, събудете се от дълбокия си сън-летаргия! Нещата загрубяха прекалено много, те са ужасяващи, драстични, безобразни!

Учителят да се връща на работа, директорката да се сменя, учениците да са в здрави ръце на един мислещ, творчески, действаш педагогически колектив! Такъв микроклимат има в това училище, че ще задуши всичко читаво и ще похаби толкова български деца!

Хайде спрете всички да се правите на неразбиращи и неможещи да променят нищо! Що за егоизъм и безпричастност?!

Ангеле и ти тръгнал си да помагаш на тази болна от себеправедност жена! Вземи се в ръце, съд за такива, няма надежда за тях след всичко, което надробиха! Щели да ми се крият те, да се прикриват, да се поддържат, да заблуждават всички и да продължават да се гаврят с живи хора, ученици и учители! Колко от техните лъжи и подмолни действия трябва да видим още и да им ги простим? Некадърни нещастници!

Време е всичко да си отиде на мястото!

Това пише г-жа Василева. Ще продължа нататък аз.

Мълчат обаче не само бюрократите от различните нива на образователното ведомство, мълчат тотално не само учителите от това погиващо в аморалност училище, мълчат, за жалост, и много от хората, които аз бях убеден, че ще реагират някак, че ще направят нещичко безобразията в ПГЕЕ в Пловдив да спрат, имам предвид граждани (от нас, гражданите, зависи всичко в тази държава, нима още не сте разбрали и тази толкова простичка истина?!), мълчат ония пенсионирани учители, директор, заместник-директор и пр., към които се обърнах с апел заедно да направим нещичко, и те се умълчаха, което за мен е съвсем непонятно! Аз все още очаквам тяхната реакция, щото това са достойни хора, което няма да допуснат да се изложат - както се излагат някои други. Тези хора са доказани личности, ето затова аз продължавам да направят нещо и да спомогнат патовата ситуация някак да се реши. Примерно продължавам да настоявам на предложението си: да отидем трима-четирима или колкото там се съберем граждани в училището, да поискаме да разговаряме в качеството си на граждани и данъкоплатци със самозабравилата се и изпадналата в административен и човешки най-вече ступор директорка на ПГЕЕ, да опитаме да й помогнем да осъзнае реалната ситуация, до която тя с безочието си доведе това училище, да й помогнем да осмисли ситуацията и да направи единственото, което й остава вече, а именно - да си подаде оставката! Какво ни пречи да направим този последен опит да проявим човечността си и да й помогнем, щото продължаването на директорстването за тази дама вече е същинско наказание за нея самата, то е безчовечно най-вече за нея самата, виждате, тя изнемогва от немощта си, от безсилието си да се справи с тежестите на поста, който се натиска още да заема, ала поради липса на нужните качества отдавна трябваше да освободи! Аз съм на принципа, че трябва да сме човеци, че не трябва да си губим човечността, ето, длъжни сме да помогнем на световно-известната вече директорка на ПГЕЕ в Пловдив да се освободи от непосилното бреме да бъде директор на това училище. Аз, виждате, правя каквото ми е по силите да й помагам, тя не разбира и се държи поразително неадекватно: примерно понеже я е страх да разговаря с мен, тя просто няма какво да ми каже, безочието й е така голямо, че сама не намира думи да се защити с нещо, та ето на това основание тя си позволява всеки път, когато се опитам да намеря начин да разговарям с нея, да праща... полицейска сила срещу мен! Представяте ли си како означава пък това?! Амче с тия си действия директорката, демонстрираща без капчица неудобство своята пълна неадекватност и неспособност да се справи с отговорностите на поста, който заема, демонстрира своята така екстравагантна недиалогичност, фактически отдавна вече сама си подписа оставката, просто няма кой да й я вземе, а оставката й вече фактически, действително и на дело е подадена, просто, повтарям, няма кой да й я вземе. Е, като вишестоящите институции не си вършат работата, тогава нищо не пречи ний, гражданите, да проявим милостта и човечността си и да идем да вземем оставката на провалилата се директорка.

Аз да ида сам това да й го казвам виждате не може да се получи, тя просто праща... полицейска сила с мен, превърнала е училището в непристъпна крепост за мен, абе държи се крайно неадекватно. Тя ме опраска даже, уволни ме само и само защото не умее да води диалог с мен, няма нужните качества да встъпи в диалог с мен, което па е демонстрация на тоталния й фалит като управленец. Един учител на едно училище година и три месеца се опитва да встъпи в диалог с ръководителката му, тя се инати година и три месеца (да не броим предходните пет години!), в един момент прави най-глупавото нещо, с което може да защити неспособността си да води диалог и дебат, а именно - опрасква, уволнява оня, който я тормози с непрекъснатите си предложения да се започне тъй благотворния и така крещящо потребен за училището демократичен дебат по истински важните въпроси на училищния живот в това училище! Какво ще кажете за тази толкова многозначителна реакция на тотална неадекватност?! Шедьовър е, нали?! Спор нема! Велика е таз директорка, тя непременно ще остане в аналите, където един ден потомците ще четат за най-големите управленски гафове, за най-големите издънки, за най-великите излагации!

И какво ще кажете, има ли полза, има ли смисъл от седенето ми там, на тротоара, вече трета седмица, а, какво ще кажете, кажете нещо де, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Има, нали така - или нема? Промяна нема, аз си седя там, директорката си седи горе в луксозния кабинет, инати се, държи се крайно неадекватно, звъни на службите в общината, настоява да ме изместят по-встрани, на другия край на оградата, щот, видите ли, моята протестираща особа пречела на... тъй приятното дъвчене на кебапчета и кюфтета от огладнелите директорки и учителки, които имат обичай да обядват скара в стоящото насреща, до мястото ми на протеста, капанче! Също така директорката друго не прави, ами вика по телефона полиция, която да ме измести от това място, да безпроблемно учителско-директорският народ да може да си дъвче кебапчетата, щото тя с безбрежните си връзки успя да уреди в разрешителното за протеста ми да напишат да протестирам в... най-далечната югозападна посока, ала бюрократите от Кметството, опитвайки се да услужат на своята властна и имаща толкова много връзки бюрократична сестра, се объркаха и не описаха точно това ново място на протеста, по причина на което аз продължавам да си стоя на традиционното място, което, видите ли, продължава да пречи на безпроблемното ядене на кюфтета и кепапчета, виждате ли с какви глупости се занимава тъй премъдрата и по тази причина тотално фалирала като управленец директорка на ПГЕЕ в Пловдив?!

Какво да правя при това положение ли? Да ида да протестирам в София, пред Министерството, там да искам уволнението на самозабравилата се директорка, това по-ефективен подход ли ще бъде?! Да продължавам гладната си стачка "по победа" и да започна да агонизирам тия дни, това ли ще принуди инстанциите нещо да направят?! Да продължавам да чакам ученическият народ да се възмути дотам, че да скочи и да се вдигне на революция срещу самозабравилата се директорка ли?! Или да продължавам просто да стоя там и да чакам да се събуди известно гражданско съзнание, та да дойдат неколцина граждани и да ме подкрепят така решително, че да вгорчим живота на въпросната фалирала вече властна особа, която нанесе такива страшни поражения на училището ни?!

Аз знам, че в наши условия ефективен протест се прави чрез... организация. Аз също можех да позвъня на десетина свои приятели и да ги убедя да дойдат при мен да ме подкрепят. Това можеше да стане още на третия ден на протеста ми. Но аз чакам някой да дойде... самоволно, сам да се сети и да се самопринуди, да дойде, воден от своята собствена добра воля, ето това чакам - защото именно то е истинското. Никого не ща аз да довеждам, да водя, сам да дойде някой и да ме подкрепи е интересното и истинското! Това е същината на моя подход и в учителстването, и в протеста ми сега, който е така естествено продължение на всичко онова, което от години правя в образованието и възпитанието на младите. Толкова. Мисля, че повече няма смисъл да пиша. Казах за днес главното, чини ми се... пък и време нямам, щото времето ми за писане свърши. Старата ми майка от съседната стая вече се е събудила и трябва да ида да й помагам. Аз всяка събота и неделя съм при нея, щото държавната й помощничка тия два почивни дни почива (така е устроена държавната и бюрократична помощ, че инвалидите, които не могат да се справят сами, събота и неделя са оставени на произвола, оставени са да мрат - щото помощниците им на държавна служба трябвало, видите ли, да си почиват!). Аз се грижа за майка си, питам се обаче какво ли правят другите инвалиди, които нямат кой да ги погледне в тия два дни?!

Майка ми, милата, още не знае за моето опраскване и уволнение, аз крия това от нея по хуманни причини - тя е така слаба, че вестта за моите главоболия ще я убие. Пазя тайна, ето, и за гладната си стачка сега ми се налага да измислям някакви хитрости - за да не разбере тя, че аз не се храня изобретих такъв претекст - казах й, че ще се храня вече долу, в лятната кухня, където й приготвям храната, а тя лежи горе, на първия етаж и не може да слиза при мен да ме види кога "ям". Преди се хранехме заедно, но сега й заявих решително, че щом е вече пролет, ще се преместя изцяло в лятната кухня, тям ще си се "храня", за да не разнасям излишни съдове, майка ми прие това нещо за напълно разумно, ето, сега имам свободата да си правя гладна стачка даже и тук, в Долна баня! Винаги може да се измисли нещо, важното е човек да е воден в действията си от що-годе благородни подбуди. Не мога да си позволя да постъпя глупаво и да кажа на майка си за всичко, знам добре, че тя ако разбере, няма да мигне нощем, а това ще я убие.

Затова и правя всичко, което ми е по силите медиите да не се разшумят този път за случващото се около ПГЕЕ в Пловдив и около моя протест. Вече няколко пъти отказвам интервюта на репортери, те ми звънят, искат да направят репортаж, аз ги моля, предвид това, че имам стара болна майка, която не знае за проблемите ми, да не правят репортаж - та да не се разчуе за протеста ми! Виждате сами, че "лъжата" си има и своите негативи - ако не бях постъпвал до този момент така, ако не бях сам удържал медийния интерес, историята може би щеше вече да е получила по-благоприятно развитие. Но ето, принудих се този път да правя нужното, доколкото имам сили за това, да възпирам (за момента) медийния интерес. По човешки мотиви и причини постъпвам така, вярвам, поне отчасти ме разбирате.

Бъдете здрави, хубав ден ви желая! До скоро! Ако някой от вас случайно се е впечатлил от нещо и, да допуснем, се е възмутил от нещо, може да изрази възмущението си като дойде при мен да ме подкрепи на протеста. Може писъмце да ми напише в знак на подкрепа. Може да протестира като напише писмо на самозабравилите са властници. Може нещо друго да направи. Има безброй възможности. Една от тях е тази: да стоиш бездеен и да тъпееш сякаш не си човек, а си някакво... говедо. От вас зависи какво искате да бъдете: човек или... говедо! Да, от вас зависи всичко. И щом зависи от вас, нима е допустимо да давате основания някой да си помисли, че не сте човеци?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

4 коментара:

Анонимен каза...

Анчо, скъпи духовни Приятелю! Прав си! И Мария Василева!Браво на нея!А на теб....какво браво бе, братко!Та ти си: Право куме у очи, наистина феноменален човеколюбец!И затова не, вероятно , а си напълно и изцяло прав да мислиш така за нашите с тебе достойни съдушевни събратя учители, заместник директор и директори...някак ги е страх ли...някак щото ще им е за пръв път ли...ми притесняват се хората, отвикнали са от силата да привличат ученически погледи, а пък и затова, че биха изпитвали неудобството да протестират с теб...какво да говорим...:-) Колкото и да ги коткаш да дойдат с тебе...!:-) Изглежда се иска доза все пак и артистичност...Ми, в добрия смисъл - учителска! :-) Я виж как елегантно г-н Хлопаща дъска ти отказа - далеч бил... тоз път чааак в Чикаго...:-)... Мимансът в блога ти, Румен Бърцов бе, Чоджум! Ако все още не се сещаш : А. от Австралия...та вероятно и чак от Абстралия :-), а дан би да е наистина и от Чикаго бе тоа Чиляк силно артистичен, премъдър и много добър, че не можел и затова да дойде и застане до теб...и той кат мен безпаричен пенсионер :-)...Ми ...може!Ма, не е! Нали Той! Този Човек ти помотна парично в най-голямата нужда и Иво Инджев!Не, не ги съдя...щото и моя милост е подлежаща на съдене задето не хваща влака и не дойде при тебе...Най-малкото привлечен от светлината ти, от правотата ти, от добротата...Знам, че ми прощаваш Анчо!Знам, че прощаваш и на Сашо, на Румен, на Миманса Гъди и Рамон :-)...на учителите - на всичките си съмишленици...задето не си размърдваме задниците и не дойдем при тебе...да те подкрепим!Тогава, дори и, само с още един до рамото си Правоверен...неимоверно по-силен, по-убедителен, по-страшен би станал за чиновническата корумпирана и безчовечна паплач и мафия!Против абсолютно ясната, че е, кат комунистично говедо некадърната за директорка на ПГЕЕ и, като свинските черва навързана и свързана с комунната пловдивска мафия анастасова! Ми, баста и стига на нейното и на подобните с него управления в Родината ни бе, хора! Докога ще го тръби справедливо и силно Учителят Философ Ангел Грънчаров и докога няма да бъде чуван и последван!Срамота! Хайде, размърдайте си понадебелелите задници, моля ви!Поне вие от Пловдив! :-) Направете ми удоволствието! Че мен тука във Варна веке едва ме свърта! :-) Анчо, да знаеш, че съм застанал до тебе от дясно!:-)И питам, макар от Варна! :-) това тъпо, некадърно и да уволнява, безчувствено и много страхливо говедо анастостасова докога тъй нагло и безсрамно ще заема пост, който съвсем очевидно - не заслужава!Докога къзъм!
Смели ученици, а вий чувствате ли, че ви управляват, командорят, уж учат и ви дават много лош пример с поведението си и с отношението си към истинския учител в ПГЕЕ Ангел Грънчаров, не учители, а безчовечни, безкрайно страхливи, мазниви и мафиотски, щом са заедно с директорката си - комунната мафиотка и мижитурки-безличностни, и безотговорните говеда?!Силно е несправедливо и е възмутително!Докога ще изсмукват те за не заслужаваните си заплати бюджета!И ще ви отговоря! До... като ги търпим!Кой ли! Ние - потърпевшите и силно възмутените от чиновническото им безхаберие, безчувственост, безчовечност, страхливост, некадърност и безотговорност!Ние, а не, само и единствено Учителят, Писателят и Философът Ангел Грънчаров!

2017.04.23г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Грънчарнски ти си позволи да обидиш грозно сплотения около любимата ни диреккторка колектив на тета и ние ще те съдим за клевета и обида!!!!!!!!!!!!! Ние смятаме че "Трашов от Варна", "Василева от Пловдив", "А. от Австралия" и прочие не съществуват като реални личности а ти самият пишеш скрит зад тези псевдоними поради което ще отговаряш и за обидите, които ни нанасяш от тяхно име. Но най-жестоко обиждаш нашата любима директорка госпожа Анастасова и до този момент нейното човеколюбие я възпира да не те осъди за всекидневните обиди, клевети и плювни които и нанасяш!!!!!!!!!! Но този път целият колектив ще застане като един зад нея и заедно ще те осъдим и ще ти се наложи да плащаш докато си жив обезщетения за вредите, които нанесе и на нашия сплотен колектив и на училището ни като цяло. Ще си получиш заслуженото най-после няма да те спаси и това че очевидно си психически болен, няма да те спаси и това че си невменяем пак ще трябва да отговаряш понеже твоята психична болест се допълва от патологична злоба а за нея ти трябва да отговаряш с цялата строгост на закона. Разбира се понеже сме благородни ти позволяваме да отидеш в психиатрията и да се лекуваш и това може да ти намали донякъде вината, но не и да я премахне. Ти злоупотреби с нашето пословично великодушие ние търпим издевателствата ти с нашата доброта вече цели шест години но сега вече чашата преля. Никой няма да може да ти помогне този път.

Пенсионирана учителка от ТЕТ "Ленин" коятоне се срамува от самоличността си но понеже ще злоупотребиш с името ми затова съм принудена да се представям така в тази мръсна клоака - твоят гнусен жълт блог!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Грънчаров, тази Анастасосова просто не знае, че постъпва грешно. На нея изцяло и липсва чувство за съпричастност. Чувството и за омраза към теб е заглушило способността и да изпитва каквито и да било други чувства. Тя не умее да прави разлика между добро и зло. Това е патология. Такова нещо като човечност за нея не се отнася. За подобни хора казваме че са обладани от сатанизъм или от бесове.

Анонимен каза...

Пази се от Анастасосова Грънчаров! Пази се! Тя ще те унищожи!!!!!!!