
Тази вечер един млад човек поиска приятелство и ми изпрати във Фейсбук горното изображение, придружено с няколко думи; ето какво си казахме с него:
Той: Уникална книга, поздравления!
Получих я от своя учител по психология в "СПГСГ арх. Георги Козаров" в Сливен преди повече от 6 години. Остана ми скъп спомен и добър спътник.
Ад: Радвам се, че Ви е харесала тази моя книга! И благодаря за отзива!
Той: Не само на мен, но и на мои приятели също.
Заслужавате го.
Аз: Благодаря! Наскоро й направих ново издание. Значи казвате тази книга Ви е помогнала да разберете някои неща или поне да се замислите? ..
Той: Да, определено за доста неща се замислих и други разбрах. През годините няколко пъти съм се връщал на нея и винаги откривам нови неща в старите текстове.
Как се казва новото издание?
Аз: Значи книгата във Вашия случай си е изпълнила предназначението - да Ви помогне да станете свободна личност.
Ами същото заглавие е, без изменение, само малко неща добавих тук-там...
Вие сега, простете, с психология ли се занимавате? Или с философия?
Той: Любител съм само, занимавам е силно казано. Но тази книга ми е специална, несъзнателно е с мен навсякъде в личния ми преносим багаж. Студент съм.
Напомня ми кой съм.
Аз: Чудесно! Ами радвам се, че се обадихте. Аз почнах да водя телевизионно предаване със същото име, "Изкуството да се живее". Вече имаме контакт във фейсбук, винаги ще ми е приятно ако желаете да обсъждаме някакви проблеми, ако имате въпроси и пр.
Той: Благодаря, ще го имам предвид.
...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар