Аз личност и гражданин ли искам да бъда - или съм обречен да бъда вечно оцеляваща чрез безброй унижения мижитурка?

Тази сутрин, след тежка нощ на дебати в средите на небезразличните граждани, е било съставено и най-пасле изпратено ново писмо до институциите, тази работа по обнародването и изпращането пак е свършил колегата-блогър Ники Димов, ето тук можете да прочетете този документ: ОБРЪЩЕНИЕ, АПЕЛИРАЩО КЪМ СЪВЕСТТА ЗА ЗЛОУПОТРЕБИЛИТЕ СЪС СВОЯТА ВЛАСТ. Аз тук няма да публикувам откъс понеже е добре да се запознаете с цялостния документ.

Между другото да вметна и това: Ники Димов, който тази есен започна курс за следдипломна квалификация за придобиване на педагогическа правоспособност по предметите, които са от неговата специалност (агрономство), т.е. твърдо е решен (въпреки всичко, което се случи на мен, а и не само на мен: щото особено тия учители, които безропотно стенат под тежестта на анахроничната ни и абсурдна "образователна" система, са в много по-тежко положение дори и от мен, нищо че не го съзнават или не го признават!) да става учител (!), комай всеки ден се бори с едно много характерно противоречие, а именно дали да продължи да рискува и да отправя всекидневни предизвикателства на властващите (като работи активно за каузата на небезразличните граждани), знаем, че това един ден може да доведе то остракирането му от системата, или пък да се откаже от тази активност, което, няма как, ще му осигури бъдещ комфорт в системата, ала и за това, няма как, се плаща съответната цена, нали така? Иначе казано, Ники всеки ден се бори в душата си с ето това противоречие, което може да се изрази ето как:

Възможно ли е в наше време да си едновременно и учител, и немижитурка? Или ако си немижитурка, няма как да си учител - просто системата не позволява това и скоро ще те изритат от нея? Учител ли да бъда или мижитурка - между тия две възможности ли трябва да избират тия, които искат да работят в сферата на образованието? Мижитурката-учител не е ли възможно най-голямата деградация на призванието и мисията на учителя?

Разговаряме често с Ники по тия въпроси. Ако в момент на слабост той ми каже "Повече няма да пращам писмата на небезразличните защото искам да ставам учител, защото трябва да оцелея в системата, защото трябва като начало да ме допуснат в системата!", тогава аз му отвръщам "Прав си, системата няма да те допусне ако не се откажеш от борбата, или борец, или мижитурка бъди, избирай какво да бъдеш, сам решавай!". Ники се опитва да ми опонира, спорим често много разгорещено, ала в крайна сметка стигаме до общи изводи. Ники побеждава съмненията си и и скоро ми казва: "Майната му, аз мижитурка не ща да бъда, продължаваме борбата!", аз пък тогава му казвам: "Да де, но властта няма да те допусне да станеш учител!", тогава Ники ми отвръща: "Нищо, готов съм да поема този риск, но аз не смятам, че тази власт ще е вечна, нали така?!". Аз дори му казвам и нещо друго: "Ники, ами ето, имаш шанс да се обезсмъртиш, че си бил активен борец срещу противочовешката образователна система и срещу гибелното статукво в образованието, един ден ще ти се признае заслуга за това, недей да пропиляваш този своя шанс да влезеш в историята!", а Ники си смее, ние често се шегуваме дори и в тежките условия, в които се оказах сега, след поредното ми опраскване. Изобщо общуването ни е полезно и за двамата, допълваме се в някакъв смисъл, а и си сътрудничим при списването на блоговете, имаме и други проекти, по които работим заедно. (Скоро ще разберете какви са те!) Та това исках да кажа, нищо че е лично, мисля, че има и общ човешки смисъл, щото мнозина от служещите в системата са изправени пред този същия избор:

- Аз учител ли искам да бъда - или съм обречен да бъда просто една оцеляваща чрез безброй унижения мижитурка?

Този въпрос се отнася и по отношение на това искаш ли да бъдеш гражданин - или искаш да си останеш една вечно оцеляваща в безброй унижения мижитурка. Да, аз личност и гражданин ли искам да бъда - или съм обречен да бъда вечно оцеляваща чрез безброй унижения мижитурка? Кажате де, какво искате да бъдете вие самите - бодри и самодоволни мижитурки ли искате да бъдете или сте готови да понесете известни неудобства и да станете един ден добри граждани?

Толкова засега. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo