Написах вчера във Фейсбук ето това:
Нищо материално няма да занесем в гроба, а истински ценното не умира: един достойно изживян живот е много повече от купища злато.
И гледам, че доста хора са го одобрили. Разбира се, много порочна и дори вредна е господстващата нагласа, според която парите (и материалните неща, именно властта, славата, "полезните много приятели" и пр.) са най-важното в този живот, но не можем да отречем, че понеже все пак живеем в един материален свят, няма как да сме напълно независими от неговите закони, от неговата логика. Ето сега, в днешния ден - днес е първият учебен ден, днес е 15 септември! - ще ви дам един взет направо от живота пример, който пък ще ви помогне да видите проблема в неговата цялост.
И така аз, философът и учителят, дето постоянно проповядвам, че духовните, идеалните неща (мислите, идеите, истините, ценостите) трябва да имат приоритет и да са водещи, оня ден реших да пътувам с доста старата си и крайно своенравна кола до моя роден край (отдавна не бях ходил до родната ми къща, освен това трябваше да плащам СОТ-а, налага се да го плащам за да не я разбият и разграбят!). Колата ми е "своенравна" щото постоянно се разваля, тя е вече на 25 години и ми прави какви ли не номера, да не говорим, че лапа доста пари. Откак самозабравилите се властници на мутренския режим, подвизаващи се в образованието, ме опраскаха, уволниха ме, изгониха ме от работа (цял живот бях учител по философия и гражданско образование и най-съвестно съм си гледал работата, всъщност точно по тази причина ме и опраскаха: бях станал неудобен и опасен!) ето вече трета година се принуждавам да оцелявам някак като работя като нощен пазач за минималната заплата (за да отмъстят на мен, опраскаха и съпругата ми, също учителка, и тя вече трета година е без работа!). До работата си обаче се налага да пътувам с кола, щото обектът, който охраняваме, е извън Пловдив, в този смисъл колата ми е много необходима. Преди около година и нещо се развали двигателят на колата, здравата ме оскубаха, близо 500 лв. беше ремонтът. Надявах се да издържи поне някоя и друга година, оказа се, че издържа... до преди три дни. И така, вкратце, тръгвайки с колата си до Долна баня (родното ми градче е на около 100 км. от Пловдив) някъде малко след Цалапица колата ми задимя, почна да се чува някакъв крайно неприятен звук от двигателя, спрях и... колата повече не тръгна, не можа да запали повече! Проклех се че не тръгнах да пътувам с влак, но станалото - станало, белята стана. След като се оказа, че да ме дърпа някой до Пловдив е забранено, се наложи да повикам пътна помощ, за 120 лв. ми закараха колата пред блока, консултирах се с автомонтьори, казаха ми, че щом проблемът пак е двигателят, а колата е толкова стара, е по-добре да се откажа от нея и да си купя... нова (пак стара де, втора употреба, думата "нова" у нас е съвсем своеобразно сфащана!) кола! Да де, ама как да стане това като работя на минималната заплата, а съпругата ми изобщо не работи (тя, горката, сега кандидатства всеки ден, начална учителка е, също има магустратура и по английски език, но никъде не я вземат, явно властта е решила да умори от глад и да убие нашето семейство: работата е там, че аз дръзнах да отправя открити предизвикателства на системата в разкапалото се от абсурди образование в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, а властващите това няма да ми го простят никога!).
И сега трети ден си блъскам главата какво да правя, как да ходя до работа след като вече нямам кола. (Синът ми има кола, но и той пътува с нея всеки ден, и неговата работа е извън Пловдив!) Кола, пък макар и някоя бракма за 600-700 лв., сега не мога да си купя по понятни причини (ами и тя ако почне да се разваля представете си какъв кошмар ще бъде!). Единственият вариант е да ходя... пеша до работата ми, аз живея в краен квартал, Тракия, до обекта, в който работя, може по преки пътеки да се стигне за около час и половина, проблемът е, че багажът ми е доста тежък, поне по два литра вода си носим всеки път, там водата не става за пиене; но на първо време ще ходя пеша, вярно, иде есен, почват студове и дъждове, не знам какво да правя. А да се откажа от работата си не мога, няма как, някак трябва да се живее.
Пиша това нещо днес, на 15 септември, днес е първият учебен ден. Повече от 30 години за мен този ден е бил много вълнуващ и специален, е, виждате сега до какво положение ме докараха мутро-гербовашките феодали, които разглеждат българските държавни училища като своя частна собственост, като своя бащиния. И аз кандидатствах за всички обявени вакантни места за учител по философия, кандидатствах и в Пловдив, и в София, разбира се, никъде не ме взеха, положението в това отношение е безнадеждно: хем съм остракиран от системата, властващите се погрижиха това да стане по най-мръсен начин, по чисто мутренски начин (опраскаха ме, уволниха ме по най-подлия начин, по параграфа "Не става за учител, липса на качества да бъде учител!": нито един директор на училище няма да ме вземе на работа като види че съм уволнен по този параграф!), хем се оказа, че има твърде много кандидати за малкото учителски места по философия, в Пловдив примерно се оказа, е има група млади хора, току-що завършили философия, които кандидатстват, предвид това, че аз много години вече съм работил, в един момент ми стана неудобно да се конкурирам с тях и се отказах от няколко интервюта, просто си тръгнах. Та в такива условия днес ще посрещна началото на учебната година, първият учебен ден ще го посрещна в направо кошмарни условия. Нека това, което се случва с мен, да тегне на съвестта на калинките, които влязоха в безпощадна битка с мен, и то по причина на това, че просто съвестно си гледах работата като учител - и по тази причина по необходимост станах заплаха за тъй удобното им плачевно статукво, станах заплаха за властта им; и ползвайки се от нея, те ми отмъстиха по най-подлия и жесток начин.
"Грънчаров, каква съвест у тия властващи бе, що говориш пълни глупости бе, нима у тях има нещо такова като съвест?!" - с пълно основание ще ми възразите така. Да, за морал и съвест у подвизаващите се като властници на мутро-комунисто-гербовашкия режим не може да се говори, даже неща като срам при тях не съществуват. Те са нагли и безцеремонни. Но има нещо още по-важно: точно те са самовластните началници на тия, които учат и възпитават твоите деца и внуци, драги ми безхаберни ми български гражданино и родителю! Прави си сметка как те влият на учителството и на какво всъщност това покорно и послушно учителство възпитава твоите деца и внуци (щом безропотно търпи тяхната тирания!)!!!
Е, честит да ви е първият учебен ден, драги родители, ученици, учители, вълненията в този ден са съвсем оправдани, нали така?! Оставете моите тъй нестандартни грижи, вълнения и чувства, мен нека кучетата да ми ядат главата, помислете обаче за своите деца и внуци, които днес ще бъдат посрещнати в училищата в още по-сюреалистични условия: даскалиците сега ще бъдат с... шлемове, малее, как ли ще уплашат първолачетата тия иначе много войнствени, ала все пак мило усмихнати даскалици, въоръжени с шлемове?! Лудницата в училищата ни се очертава да е на висота, страшно е ако си помислим докъде води всичко това - а най-страшно е вашето безразличие, вашето покорство е най-страшното: щом посрещате всички идиотщини на системата без особени притеснения, правете си сметката докъде води всичко това! Дайте си сметка обаче какви поражения нанася то на психиката на вашите деца и внуци, ето за това ви призовавам аз, остракираният от системата учител-дисидент, чиито единствен грях беше, че имах най-човечен подход в иначе толкова варварската анахронична и лудешка система. Да, моят най-голям грях беше, че се оказах нещо като... бяла лястовица или, ако щете, бяла врана (черна овца!) в незачитащата нищо човешко абсурдна "образователна" система в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ.
Стига толкова, сигурно станах съвсем досаден, да, от моите толкова дразнещи думи сигурно съм станал вече не само досаден, но и непоносимо отвратителен! Но какво да правя, философ съм, учител съм, моята длъжност е като казвам някои истини, да дразня, да провокирам народа да се замисли и евентуално за разбере ония истини, без които едва ли може да се живее смислено, достойно. Това ми е работата, такава ми е длъжността. Това правих цял живот, това продължавам да правя и сега, пък макар че ме изритаха от образованието, изритаха ме, както казах, от училището по най-грозния мутренски начин, ползвайки властта си като бухалка, шибнала ме така по главата, че черепът ми изпращя! Но аз с Божията помощ оцелях и ето, сега водя своите уроци всеки ден тук, в блога си: този мой блог е моята класна стая, пак си водя уроците и то всеки ден. И към младите са насочени моите уроци, и към старите, и към всички, да, философията е за всички, даже и за тъпанарите на власт философията не е излишна, аз и на тях от години всеки ден преподавам своите безценни уроци, ала те нищичко и не научиха, продължават да се инатят, а разкаяние от тях едва ли някога ще дочакаме.
Но има висша справедливост в този живот, нека да знаят и това! Да имат много здраве ако си мислят, че ще избегнат присъдата на Висшата Справедливост: тях самият Бог ще ги съди, всички ще бъдем съдени! Нека по този повод се замислим и си представим как живеем, какво правим, как постъпваме в тия ситуации, в които животът ни поставя всеки ден. И затова ще завърша с ето тия думи, които са и в началото:
Нищо материално няма да занесем в гроба, а истински ценното не умира: един достойно изживян живот е много повече от купища злато.
Съгласни ли сте с това твърдение или то ви се вижда тъпо, вятърничаво, оценявате го от разреда на "врели-некипелите" неща, така ли? Я помислете още малко. Достойно изживяният живот нима наистина е много повече от... пачките в премиерското чекмедже, т.е. от купища злато? Помислете още над този въпрос.
Толкова. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И мислете най-много за това какво става с душите на вашите деца и внуци, които днес пращате в прогнилата отвсякъде "образователна" система на тъй приказната страна Мутроландия...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар