Представена публикация

Ще се намери ли благодетел, който да помогне да спасим списание ИДЕИ?

Списание ИДЕИ , което издавам от 12 години, е застрашено да умре поради крайната бедност на издателя му, моя милост, учител по философия, ...

събота, 17 април 2021 г.

Дали пък все пак не е възможна някаква изненада относно причастността на академичната общност на ПУ към... академизма?

Тази сутрин с огромна (но не крия - съвсем приятна!) изненада откривам, че в блога на небезразличните граждани е публикувано тяхно обръщение по моя "чисто личен" казус, свързан с остракирането ми от всички видове "образователни" системи на тъй свидното ни отечество Мутроландска Джамахирия; те този път са написали ето това изложение, за което искрено им благодаря (няма да скрия, че и за мен това е един интересен социално-психологически експеримент, за който аз лично не очаквам никаква изненада относно резултатите му, т.е. той е с напълно предизвестен край или резултат, както искате го разбирайте, но аз съм категоричен в това отношение - и в това свое твърдение!):

ДО РЕКТОРА НА ПУ "П.ХИЛЕНДАРСКИ": ОТСТРАНЕТЕ НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА И ПОПРАВЕТЕ НЕПРОСТИМАТА АНОМАЛИЯ!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...




Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

10 коментара:

Анонимен каза...

Марксизъм-ленинизъм ли ще преподаваш пак?

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, аз никога не съм преподавал тъй любимият Ви марксизъм-ленинизъм, тъй че не се надявайте на това щастие. Ще Ви се наложи да учите марксизмо-ленинизма-комунизма при легиона некадърници, които никога нищо друго не са преподавали - и нема и да преподават (по понятни причини!)...

Анонимен каза...

Гладна мисирка академични мушенгии сънува!
акад. Панев

Ангел Грънчаров каза...

Що е това "мушенгия" ма, другарко, че явно тая дума я говорят само у вашето село?

Бачо Кольо каза...

"Чел съм, че някога, преди три века, никому неизвестният тогава философ Имануел Кант писал писмо до всерусийската государиня и самодържица императрица Екатерина Велика (тогава, както, прочее, и сега пруският, немският град Кьонигсберг бил в състава на Руската империя) и коленопреклонно молел да бъде назначен за преподавател, доколкото си спомням, по логика (в това последното не съм сигурен)."



Даааа, Грънчаров, за стотен път демонстрираш нищожната си историческа култура! Когато Екатерина Велика става императрица, Източна Прусия вече е върната в състава на Прусия. И това го сторва Петър Трети, злощастният съпруг на Екатерина.
А прошението на Кант е до императрица Елисавета Петровна, лелята на Петър Трети

Ама карай да върви!

Ангел Грънчаров каза...

Голем праз, таваришч Колю, че императрицата е Елисавета, а на Екатерина! Все са руски тиранки, към които ти явно изпитваш дълбоко преклонение - и затова тъй старателно си изучил биографиите им. Никакво значение нема името на императрицата, явно пак ти убягва същината на проблема: на великия Кант се е наложило да се моли на някаква си там руско-имперска окупаторка за професорско място в университета, което значи, че властта тогава не е зачитала и университетската автономия. Апропо, виж на каква идиотщина са способни твоите тъй либими руско-путински дебили: https://bnr.bg/post/101054902/konkurs-za-ime-na-letishteto-v-kaliningrad-e-veroatnata-prichina-kashtata-i-grobat-i-na-kant-da-badat-zaleti-s-boa Нещо да кажеш по този въпрос? Как ти звучат думите на путинския тъпанар, именно главнокомандващия Балтийския флот вицеадмирал Игор Мохамедчин. Пред подчинените си той обяснил защо не трябва да гласуват за философа с думите: „Това е човек, който е предал родината си, който се унижавал и е пълзял на колене, за да му дадат катедра в университета, за да преподава там. Писал е някакви непонятни книги, които никой от тук присъстващите не е чел и никога няма да прочете“! Невероятен тъпанар е тоз путинец, нали? Сега ще се възмутиш ли малко, тавариш нашенский путинецо?

Анонимен каза...

Здравейте,

Когато властта е самоцел конформистите, послушковците и мижитурките са тези, които изплуват отгоре. Няма място за самостоятелно мислене, а още по-малко за критика и действия извън установени рамки. Който си го позволява е вреден и трябва да бъде премахнат. В този ред на мисли, тази несправедливост, извършена спрямо Вас, не ме изненадва. Образователната система като цяло и в частност ПУ могат само да спечелят от това да се завърнете в класните стаи и аудитории. А пък конкретно ПУ определено Ви дължи тази „реабилитация“. Трябва обаче да направим разлика между образователна система, университет, училище, от една страна и министър, ректор, директор и т.н., от друга. Това, което е добро за първата група, добро ли е и за втората?

Е, може би се досещате в каква степен съм оптимист по Вашия казус. Но пък нищо не се знае в крайна сметка. Нямаме кристално кълбо. Не сме врачки. Аз лично съм много любопитен да видя отговор (ако въобще такъв дойде) на писмото на небезразличните граждани. Наистина е интересен експеримент, а и пример за това, че небезразличните граждани трябва да са мнозинството. Безразличието ще ни погуби!

Прощавайте за по-лаконичния отговор, но в моите очи този казус е доста ясен. За напред с интерес ще наблюдавам развръзката му и се надавам тя да е в положителна посока.

Хубав ден!

Ангел Грънчаров каза...

Здравейте,

Благодаря за мнението! Имаме аналогична позиция спрямо провеждания експеримент, аз също се интересувам много от реакцията на изследваните длъжностни лица. В чудеса (произведени от тях!), прочее, не вярвам, но пък знае ли се?! Човекът е същество, което винаги може да ни изненада - стига все пак да е човек, т.е. същество, което живее със свободата си. Но у нас властващите бюрократи са напълно несвободни "свръхчовеци" и по тази причина е тъпо да се чакат от тях някакви чудеса. Но знае ли се? Нищо не пречи един властови свръхчовечен бюрократ да почне да се очовечава в един момент. И да се... поакадемичествува, ако мога така да се изразя. Щото духът на академизма точно съотвества на духа на човечността. Погледнете Сократ и ще разберете защо се изразявам така.

Ще видим де. Има време за всичко. Живи и здрави да сме само да доживеем тъй потребната ни промяна. Напълно прав сте, че безразличието ни убива и погубва.

Доставката (понеже кашонът, натъпкан с книги и списания се оказа доста тежък) ще Ви струва малко над 10 лв. В пощите щеше да е по-евтино (за СМГ платих 5.50 лв., но пък като се сложи и цената на записа за наложения платеж, горе-долу става същото.) Моля като се получи да ми съобщите да знам, че всичко е ОК.

Приятна вечер!

Анонимен каза...

Здравейте, г-н Грънчаров,

Много Ви благодаря! Получих пратката и всичко е ОК. В бъдеще с радост ще Ви споделям впечатленията си от прочетеното. Разбира се след като вече следя и блога Ви, когато намирам време, ще се включвам активно и там. Между другото видях, че сте качил едно интервю на Майк Уолъс с Ерих Фром от 1958г. Ето още един интересен текст, изпращам Ви линка:

http://notabene-bg.org/read.php?id=820

Варвам, че ще Ви бъде интересно.

Желая Ви всичко добро и до скоро!

Ангел Грънчаров каза...

Здравейте,

Благодаря Ви за отговора и за линка на интересното интервю, който ми изпратихте! Не само аз ще го прочета, но и ще си позволя да го представя в блога си и в онлайн-изданието на списание ИДЕИ, с оглед и други хора да има тази възможност.

Винаги има смисъл човек да не потиска реакциите по повод на всичко онова, което му се случва, което чете, прави и пр., това, прочее, е нещото, което всекидневно прави личността; за жалост, у нас повечето хора не са привикнали да изразяват (особено публично!) своите реакции (и най-вече мисли), което е показател за обезличностяване: когато човекът се отказва от изявяването на себе си, той лека-полека се обезличностява. Или се комуноидизира. Щото комуноидът всъщност е тъкмо безличникът: за него има едно масово разпространено "задължително" и "най-правилно" мнение, към което той се придържа, с което се задоволява, той на тази основа не вижда смисъл да мисли, да търси истината, да спори, да изслушва различни от "единствено-правилното" мнения. А всъщност най-естественото нещо е човек да постъпва както подобава за личността: просто смело заявяваш какво мислиш, не е срамно и да питаш други какво мислят, открито заявяваш позицията си, не страдаш от глупави скрупули, свързани примерно с това какво ще кажат хората и пр. (Между другото има една хубава английска комедия, това е поредица или сериал, носещ точно това заглавие КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА, аз много я харесвам!)

Тъй че винаги ще ми е приятно да срещам Вашето мнение по разните там теми и проблеми, по които се опитвам да предизвикам дискусии!

Всичко добро и до скоро!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров