КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Т.н. "даскалски манталитет" в обичайното разпространено разбиране изисква учителят да е безчувствен, т.е. да крие, да не показва личността си и най-вече чувствата си. (А ако все пак показва някакви чувства, те да са съвсем лицемерни, т.е. фалшиви, лъжливи.) По тази причина учителите не помагат (няма как да стане това!) за насърчаване на емпатията у учениците си, напротив, те спомагат за насърчаване на БЕЗЧУВСТВЕНОСТТА сред тях. Основаното на тиранията на знанието (на нАуката!) образование поражда безчувствени ученици, поражда, иначе казано, безличници, да не говорим за това, че поради отвращението на младите от ученето поражда също така и ТЪПАНАРИ (немислещи хора, хора, които не умеят да мислят!). Тъй че пороците на разпространения и натрапвания от СИСТЕМАТА типов "преподавателски подход", изключващ личността и свободата както у учениците, така и у учителите, необходимо води до ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕТО и на едните, и на другите, т.е. поражда едно напълно сбъркано и дефектно, несъвременно и непълноценно "образование". Защото как може да е образован онзи, които се е обезличностил, обезчовечил - поради елиминирането на свободата и неотделимата от нея ЧУВСТВИТЕЛНОСТ?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
13 коментара:
"О, неразумний, юруде, български "учителю"!
На теб било забранено да общуваш с децата от екрана, а други твои събратя толкоз ревностно спазват това запрещение, щото даже дума не продумват на прокажения ученик или най-добре не включват лаптопа да не влезе дявола в училищната стая и да отклони вниманието ти от туй дето явно най-малко ти се прави-да просвещаваш по свой дълг българския род!"
Светла Тихова
Светла Тихова О, неразумний! Кой Ви дава право да обобщаване писанките си за българския учител?! Известно ли ми е в какви условия работят тези хора сега и какво преудоляват за да си вършат работата?!
Марияна Ганчева
Марияна Ганчева Госпожо, видно е, че не обобщавам! Адмирации за тези достойни учители които знаят каква е мисията им, но са длъжни да понасят тези условия.
Светла Тихова🙂
Марияна Ганчева Ами две годинки учителите работеха като се излежаваха на диваните си, готвеха и преяждаха, водейки "дистанционно обучение", разбира се, получаваха си пълните заплатки...
В момента виждаме, че повечето учители не са развили емпатия и това е отчайващо тъжно. Да, трудно им е да преподават и на децата в клас и на тези зад екрана, както ги наричат. Избрали са да се върнат в клас и да го правят, но един развил у себе си емпатия учител, не би изпълнявал вмененото му задължение да работи приоритетно с децата в клас, не би използвал всяко забиване на звука или камерата, като повод да каже на задекранните деца, че в клас всичко се чува и вижда, не би допуснал да ги разделя на присъстващи и задекранни. Би трябвало да уважи избора на всеки родител и по никакъв начин да не променя отношението си към децата. Трябва да знае как се чувстват и колко им е трудно на тези деца, да знае, колко пъти на ден с поведението си пълни очите им със сълзи и колко пъти на ден стъпка по стъпка с всеки жест, действие или бездействие убива сам авторитета си у тях. Вместо това, често се чува, колко е трудно за учителя, че условията са такива и че децата трябва да ги приемат или да се върнат в клас, че всеки трябва да понесе последствията от избора си.Условията обаче, дали имат връзка с изключване на камерата, когато на класа се показват експерименти, включени в урока, когато се изписват на дъската допълнителни задачи, когато учителят преценява кое да виждат или не виждат задекранните деца? Точно в такива условия проличава истинската същност на професионалните и човешки качества на учителя. Руши се или се надгражда авторитет и се преподава най-важният урок по емпатия, особено на децата от начален етап.
Maria Hristova
Maria Hristova Преди повече от 10 години като гимназален учител по философия и гражданско образование започнах интересен експеримент (аз съм и блогър!): записвах на видео часовете си и ги качвах в ютуб. Идеята ми беше родителите, които се интересуват от това как текат часовете по психология, етика, философия и пр. да имат тази възможност със собствените си очи и уши да се убедят каква е реалната ситуация, а също така учениците, които отсъстват от час по някаква причина да могат от къщи да проследят как е преминало занятието. Разбира се, и гражданите-данъкоплатци имаха възможност да видят какво става в издържаните от техните пари училища. Тази моя инициатива и новост беше обаче посрещната на нож от новата директорка (назначена от ГЕРБ), която, ползвайки се от властта си, проведе няколкогодишна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, в крайна сметка тя постигна целта си, опраска ме, уволни ме (по параграфа "Пълна липса на качества да бъде учител"!), аз я додох под съд, спечелих делото на всички инстанции, Върховният съд ме върна на работа, тя пак ме опраска, пак по същия параграф, след това използва всичките си връзки, правосъдието у нас вече се беше превърнало в "прасовъдие", разбира се, тя спечели накрая делото и по този начин ме лиши от преподавателски права, остракира ме от образователната система. Историята е скандална, но аз тук разказвам тия неща ето защо: сега заради китайския вирус занятията вървят дистанционно, а и да са присъствено, учителите излъчват онлайн часа, та да могат част от учениците по домовете си да участват в часа. (Е, тия онлайн-часове се излъчват непублично, защо ли са в такава тайна, а, как мислите?) Какво излиза обаче: това, за което мен ме наказаха и уволниха, 10-15 години след това вече се прави официално, нали така? Дали логиката не изисква директорката, която се престара толкова и на два пъти ме опраска, сама сега да бъде уволнена, щото животът е показал неправотата й, животът я опроверга? :-)
Ангел Грънчаров каза...
Марияна Ганчева Ами две годинки учителите работеха като се излежаваха на диваните си, готвеха и преяждаха, водейки "дистанционно обучение", разбира се, получаваха си пълните заплатки...
От 1 км. ти личи, че си безкрайно далеч от сегашната ситуация в българското образование. Ноистина си нямаш и грам понятие колко време, нерви, здраве и не на последно маясто - собствени средства, струва на редовия български учител дистанционното обучение.
Ангел Грънчаров сигурно не сте единственият потърпевш от директори като Вашия. Те са навсякъде, не само в училищата. Да се бориш със системата у нас е мисия невъзможна. Системата пречупва всеки, който е различен, особено несъгласните. Навсякъде цари тотално мракобесие и в тези условия растат и се възпитават деца. От такива като Вас и несъгласните зависи дали тези деца утре ще са мнозинство, което ще успее да пребори системата или ще останат сами срещу нея. Зная, че да искаш да възпиташ стойностен човек, познаващ и защитаващ правата и свободата си изглежда безумно, зная, че рискът да го поставиш в абсурдната ситуация да бъде извънсистемен е огромен, но ако не го направи всеки, който е имал сблъсък със системата е предател спрямо децата си и спрямо себе си. Те трябва да знаят, че трудно не означава невъзможно.
Maria Hristova
Таваришч Колю, за типови учители, които са слугували на системата, е трудно т.н. "дистанционно обучение". За такива като мен, дето не сме със слугински манталитет, т.е. сме свободни личности, нищо страшно и трудно няма.
Не се прави на интересен и виж какаво си написал:
"две годинки учителите работеха като се излежаваха на диваните си, готвеха и преяждаха, водейки "дистанционно обучение", разбира се, получаваха си пълните заплатки..."
Това е грозна лъжа. Всеки ден виждам как жена ми работи по 12-13 часа на ден, как се готви за уроците, как недоспива, колко разговори води с класните ръководители, колко нерви губи, колко тъпа чиновническа работа върши, пишейки купища отчети попълвайки всевъзможни таблици.
П.С. От дебелашката ти самоувереност, че ти си свободна личност, а другите учители са със "слугински манталитет" ми се повръща
Това, че жена ти като примерна слугиня на системата изнемогва от изтощителни занимания тъпотиите, които системата изисква от своите роби, таваришч Колю, съвсем не следва, че тия същи роби вършат нещо смислено, полезно, да не говорим за разумно... помисли малко де, не се излагай така. Факт ли е обаче, че т.н. "дистанционно обучение" на нищо не научи децата, напротив, обрече ги на още по-страшно затъване в безсмисленото "образУвание", изразяващо се в това, че не само че не могат да мислят, но не могат вече дори да четат?! Нещо по този пункт кажи, а че ти се гади от мен не се чуди, това е най-естественото нещо на този свят, зер, на комуноид да не се гади като види свободна личност не е възможно, съвсем нормално е да ти се гади като ме гледаш...
П.С. От дебелашката ти самоувереност, че ти си свободна личност, а другите учители са със "слугински манталитет" ми се повръща
Повръщай де, кой ти пречи да си повръщаш колкото ти се иска? :-) Но така само ще препотвърдиш верността на теорията ми, че комунодът е полу или псевдо човек, комуто се гади или му се повръща като срещне някоя истинска личност, т.е. като долови, че тази личност е свободна, т.е. разбира какво е това свобода и умее да се ползва от нея...
Публикуване на коментар