Оня ден, във вторник, се навършиха 40 дни от кончината на моя близка роднина, кумата ни, Бог да я прости! Та се наложи за помена да пътувам от Пловдив за село Марица, родното село на покойната ми майка, Бог да я прости; е, със сестрата на кумата, вече възрастна жена, тя също живее в Пловдив, се отправихме рано сутринта с моята кола на дълъг път. Всичко си вървеше благополучно, движехме се по т.н. Цариградско шосе в посока Пловдив-Костенец, минахме Пазарджик, никой не предполагаше какви изпитания ни е приготвила съдбата.
След Пазарджик аз в един момент усещам, че някак си колата почна да губи тяга, скоростта взе да намалява, в един момент се отаза, че не мога да вдигна повече от 50 км. в час. Бре, какво ли става, аз, за жалост, нищичко не разбирам от коли?! Стигнахме едва-едва село Лозен и колата вече "издъхна", едва се довлякохме до една бензиностанция, скоростта вече беше... 20 км/ч. Моторът на колата заради форсирането здравата бръмчеше, почна да мирише на изгоряло, край, закъсахме - а ние бързахме да стигнем за помена, който беше определен за 12 часа!
Попитах в бензиностанцията има ли автомонтьор в селото - щото пътна помощ, знайно е, щеше "да ни одере кожата". Оказа се, че имало автомонтьор съвсем близо, лека-полека (колата вече едва-едва лазеше!) се довлякохме до него. Човекът прегледа колата, веднага разбра къде е проблемът и рече, че сега не може веднага да я оправи, трябва да я оставим за ремонт. Майко мила, а как да стигнем за помена?! Почнахме да звъним на познати, но всички са на работа, леле, а пък автобус има след 13 часа, какво да правим?! Няма как, обадихме се на сина на починалата, той живее в... Драгоман, той пък в това време пътувал по магистралата и е вече преди Костенец; няма как, въпреки че и той бързаше за дома на майка си в с. Марица, реши да дойде при нас и да ни вземе. Действително (той е млад, кара бързо, дойде съвсем скоро, качи ни и в 11.15, след бързо каране, бяхме в с. Марица, успяхме! Там обаче (то е в полите на Рила!) имаше дебел сняг, наложи се набързо да чистим сняг, да правим пъртини, но се справихме! Свещеникът дойде в уречения час, в 12 ч. почна водосветът в къщата, след това отидохме и направихме панахидата (решихме заради снега да е в черквата!), и на гробищата отидохме да прелеем; всичко свършихме както си е обичаят. И с моята спътница след това бяхме закарани на гара Костенец, прибрахме се обратно в Пловдив с влака. Всичко мина благополучно, с Божията помощ! Ами ако бяхме закъсали насред полето, какво ли щяхме да правим?!
Колата обаче остана в село Лозен на ремонт. И нея я мислих цяла нощ комай, е, легнах си рано, поспах малко от голямата умора и напрежение, но като се събудих през нощта и край, за колата мислих, за какво ли не мислих. Кога ли ще я направи майсторът, щото аз без кола не мога да ходя на работа, работното ми място е извън града и няма градски транспорт дотам. А да си загубя работата не мога да си го позволя. Ето от такива мисли ми пламна главата и останалата част от нощта се въртях в леглото и въздишах. В един момент реших: да става каквото ще! Бог да помага обаче, и това ми мина през главата. И Бог сякаш ме чу...
Мина един ден и вечерта ми позвъня телефонът: я виж ти, звъни ми майсторът на коли от Лозен! Изтръпнах да не ми каже: колата не може да се оправи (тя е старичка), ела да си я вземеш за скраб! Косата ми се изправи от напрежение. А човекът ми каза: господине, колата ти е готова, ела да си я вземеш! 🙂 Баже мили, нима е възможно?! Питам го: върви ли, нормално ли е положението? Върви, няма проблеми, готова е! Питам със свито сърце: а колко струва ремонта? Той ми отвърна: 380 лева! Сега по въпроса за парите има друга история, не по-малко показателна, чуйте и нея:
Аз нямам пари, разбира се, за този непредвиден разход, на минимална заплата работя, с която едва-едва живеем с безработната ми съпруга, също като мен учителка, също като мен уволнена и фактически остракирана от образованието въпруки двете си магистратури, причината е, че властта в образованието ни преследва щото аз имам демократични възгледи, несъвместими с духа на консервативната образователна система; та както и да е, 8 години съм извън образованието (след 34 години стаж в него!), 8 г. съм тероризиран от мутренската власт в образованието, мутрите паднаха от власт, но омертата, наложена от тях на нашето учителско семейство, не пада и не пада! Но да оставим тази голяма моя мъка, и да повтарям, и да не повтарям, никой не се трогва, голяма работа, че властта се гаври с двама учители, то учителите да не са голяма стока я?!
Спирам. Ето как по чудесен начин намерих пари за да платя ремонта на колата и след малко тръгвам на път (след като ми мине предаването по ПОтв де от 11 ч.).
Нали ПОтв прави кампания по набиране на средства за операция по трансплантация на бъбрек и за рехабилитация на г-н Л.Воденичаров; е, Бог знае как, точнто тия дни един човек се обади и каза, че иска да даде на г-н Воденичаров една значителна сума пари; предложи да ги преведе на мен, решил да ги прати по ЕКОНТ, аз да ги занеса и дам на г-н Воденичаров. Да, точно вчера взех парите и, срам не срам, помолих г-н Воденичаров да ми услужи с тия 380 лв., щото само след седмица аз ще си получа заплатата и ще му ги върна. Така и така парите са при мен (вчера обаче се разбрахме да му преведа сумата на банковата му сметка, което и сторих, той ми позволи да използвам част от парите за да не се чудя от кой да търся заем!). Ще каже някой: не е морално такива пари да използваш за да си платиш ремонта на колата, пък макар и само за една седмица (на 25-то число ще ми преведат заплатата!)
Ето, това е хубав казус за обсъждане, моля, кажете какво мислите, неморално ли е това, за което помолих Воденичаров, той прегреши ли спрямо морала, като ми разреши да използвам тия пари за такава цел, не трябваше ли да питам дарителя и пр.? Не ми пречи да питам дарителя, но ми е неудобно да не се окаже, че той да си помисли, че намеквам и аз за помощ за колата, тогава работата съвсем ще се изроди и ще стане гадна и пошла. Та това е. Спирам, че трябва да ставам. След около час е предаването ми. Нищо чудно да е на духовна тема, щото сега са Велики пости. Предполагам не е зле да помислим по такива чисто човешки и морални въпроси. Самата тема ще я формулирам скоро, като пътувам за студиото с автобуса.
Та мисълта ми е, че Бог помага на нас, хората, ама ние може би даже не се сещаме за това, камо ли пък да Му благодарим! Благодаря ти, мили Боже, за това, че ми помогна вн тази толкова неприятна история, че бдя над мен и направи нужното да се справя някак, да намеря изход!
Боже, приеми моя дълбок поклон пред твойта непресекваща доброта и мъдрост!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Грънчаров, как не те е срам да взимаш парите на болния Любчо?
Бялото ти поло е за скрап вече, разбери го. Какъв мизерник си ти, нямаш да платиш ремонта на тая барака.
Случва се, и аз покрай пандемията се разделих с малките си спестявания и вече съм почти на нула. Щом ще върнете парите на вашия приятел Любчо, няма никакъв проблем. Той се нуждае от тях, разбира се, но и на вас приятелски ви е услужил. Така се прави.
Публикуване на коментар