Как мислите, добрите хора глупаци ли са? А умните са ако не зли, то поне задължително са безчувствени, така ли?

„Не е нужно човек да е много умен за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.“ (Джон Стайнбек, "За мишките и хората") 

Аз също бях забелязал (по себе си!), че добротата се родее с глупостта (или поне се въприема като такава у нас!). Пример: помагам с каквото мога на една самотна, болна и бедна бабичка и в резултат съм провъзгласен единодушно за глупак не само от околните (те ме смятат в добавка към това и за мошеник!), но и от собствения й син (който, разбира се, понеже е умен, понеже е тарикат, не помага на майка си с нищо - оставил я е на глупака в мое лице!). 

Както и да е, значи за да си добър не е нужно да си умен, по-скоро е полезно да си глупав, окей, но от тази гледна точка погледнато не излиза ли, че умните ако не са задължително зли, то поне следва да са безчувствени, бездушни, безразлични (особено към ближните, които са зле!)? 

И ето ви тук още един пример, потресаващ според мен: на тъй умния Слави Клашъра, обявен от управата на Града на доброто Пловдив за "посланик на доброто", предложих да помогне поне малко на същата тази бедна, болна и самотна бабичка (понеже има повече възможности от мен, глупака!), сещате ли как реагира на предложението ми въпросния умник Слави? Не се сещате ли? 

Но то е съвсем близо до ума: ами Слави се престори, че нищо не е чул и разбрал, преструва се, че до неговата сияйна висота просто не е достигнало съобщението, което му пратих многократно!!! И той самият си добрува без никаква скрупула, ето, виждате ли как умът помага на хората сами да са добре, пък да не им пука за това, че наоколо има хора, които са зле? 

И това пак е много умно, нали така? Майната му на Христос, който учил хората да бъдат добри с ближните, да си помагат, да си дават втората риза на ближния, като те шибнат по едната буза, да си подложиш за още по-силен удар и другата и пр., нали така излиза? 

Поставям казуса, но не чакам някой да се трогне и да отговори. Ще мълчат всички, искате ли да се обзаложим? Знаете ли защо мълчат? Ами защото у нас, в Мутроландия, поумняването на народа е така стремглаво, че той вече е напълно бездушен, а пък да имаш душа е глупаво, да си добър означава че си глупак, запомнихте ли сега как стоят нещата според най-съвременните разбирания? 

А сега гледайте как лицето Георги Пашев (много умен човек е той!) ще ме оплюе - и ще изобличи не само глупостта ми, ами и... злобата ми?! Абе аз дали не съм единствения глупак на тази земя, който е ощастливен с това, че в добавка към глупостта си е получил и злобно сърце? Голям злобар съм, нали така? И "добротата" ме е само пиар, нали така? 

Ха да каже какво мисли по въпроса Никола Ташев, един много умен човек... Предизвиквам ги двамата с Пашев да се изкажат, но нищо чудно и те да си замълчат. Щото моите въпроси са изнервящи, нали така? 

Хубав ден на всички! Бъдете здрави! И приятни размисли ви желая! Мълчете, ала мислете, пак е нещо!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.  

Добави в Svejo