Георги Хаджийски: «Докато Румен разсипваше макароните, обилно поръсени със сирене, аз побързах да поразгледам дядото на дневна светлина. Типичен учител! Това личеше и от поприведената стойка, и от благия поглед, но най-вече от бавния отчетлив говор. Навикът наистина е втора природа! Благородство лъха и от лицата на много лекари, но в тях често има нещо припряно и надменно, което ги отдалечава от другите хора. Само лицето на стария учител излъчва любов и търпение. Такъв беше и нашият събеседник.»
Отрывок из книги "Трима с магаре из Рила", Асен Г. Христофоров (Этот материал может быть защищен авторским правом.)
Ангел Грънчаров: Добре е описан и представен с малко думи "дефекта", който придобива и носи цял живот добрият учител, сиреч учителят, който има призвание за тази "професия", пардон, за тази тъй велика духовна мисия, учителстването! Същинска рядкост са истински добрите учители обаче; повечето, дето се подвизават на туй поприще, нямат нужните, да подчертая, ЧИСТО ДУХОВНИ качества (или имат нещичко, но то е извратено под натиска на други душевни сили, да се изразя така).
Тия две думи, любов и търпение, които е употребил г-н Христофоров, наистина са много точни, аз бих си позволил да предложа още една, примерно СВОБОДОМИСЛИЕ. Може би Христофоров не я е употребил по напълно понятни причини, щото тя е опасна дума за времето, в което е написал горното, но ако имаше нужната свобода тогава, имам чувството, че непременно би я употребил.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Аз съм благословен.
Чичото на майка ми беше учител, брат и, моят вуйчо беше учител, майка ми беше чителка
Бог да ги прости, всеки е оставил отпечатък върху развитието ми-
Съпругата ми е всеотдаен учител...
Аз съм благословен.
Тъй е, таваришч Колю. И триж пъти повече си благословен щот истинският ти вожд и учител таваришч Путин е толкоз велик, нали така? :-)
Учители, бе Грътчаров, Учители с главно У са нези четиримата , с които съм свързан.
Учители, не като теб плямпала...
Аз съм истински учител, таваришч. Не Путин, а аз. Пак грешиш кат тури Путин на такъв висок пиедестал...
Публикуване на коментар