Свръхучен професор по история (Веселин Методиев), поканен от една централна телевизия в най-гледаното време, заяви без капка смущение, че Левски бил наша "национална икона", моля ви се, пред която следва, вероятно, да се кланяме, да се кръстим и да се молим, клекнали на колене! Правете си сметка на що учат вашите деца и внуци учителките им по история, които са не по-малко верни на тази нашенска тъй коварна митология!
Не ми се говори за тоновете лицемерно-лъжливи думи, които изприказваха президентът-русофил льотчик Радев, ректорът на СУ на паметника на Левски и кой ли не още, вчера и онзи ден сякаш имахме национално състезание по празнословие и словоблудство!
От днес обаче вече сме забравили за Левски и хич даже не ни пука, че в Пловдив, в подножието на Бунарджика, е неговото малко и мизерно бюстче, а отгоре, на върха, на най-високото, се извисява каменният исполин, грозилището Альоша, паметника, увековечаващ комунистическата тирания и окупаторите, които ни я натресоха; значи, акцентирам, за да зацепите: Апостолът на свободата е долу под ботушите на окупатора и душителя на българската свобода и чест, ала на вас това не ви прави впечатление, то изобщо не ви смущава, от него изобщо не ви пука, нали познах - щот имате тъй широки руски души, затова ли?! :-(
Защо превърнахме Васил Левски в идол и в икона, дали по този начин не се мъчим да изкупим нашта национална низост и сегашното си актуално недостойнство?
Предлагам дискусия по тази тема във Философския дискусионен клуб тази сутрин от 8 часа. Наште русофилстващи пишман-патриоти тия дни си образуваха синини по гърдите, удрейки се там за да се правят на най-големите поклонници на Левски, а в същото време се покланят и на кървавия тиран Путин! За мен тази психопатология е крайно интересен за изследване феномен.
След няколко дни същите тези тъй жестоко наранени от удряне в космясалите гърди клоуни (същите, които си топят мадята на Йордановден в ледените води на дерета и реки!) ще идат на Шипка за да покажат, че са най-най-големите "патреоти" - и ще лазят като презрени слуги пред руското имперско величие, моля ви се!
Що става в тази тъй объркана българска народна душа?
Ето това ме интересува и предлагам да го разберем.
Заповядайте на дискусията! Вашето мнение има значение!
Приятно мислене ви желая, ако все още не сте намразили мисленето де, щото намразили ли сте го, не мога да ви помогна изобщо!
Приятно мълчание ви желая! Зная, разбира се, че ще се умълчите много след този постинг, познаваме се добре, тъй че нема да ме изненадате!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар