Как ви звучи идеята за създаване на Културен дом "Баба Марийка" с библиотека и читалня за увековечаване паметта на тъй силно обичаната от Бога страдалка?

Вчера с двама приятели разговаряхме в едно заведение близо три часа (ако не и повече, всъщност май бяха около 4-5!). Обсъдихме какви ли не въпроси, разговорът беше много приятен и полезен, аз примерно научих много неща. Там именно обсъдихме какво да правим с нашата т.н. "Общност на небезразличните граждани", с нашия Философски дискусионен клуб и пр. И какво да правим, примерно, с философското списание ИДЕИ (и със списанието за съвременно образование, за насърчаване на личностното и духовното израстване и укрепване на младия човек, на списание HUMANUS, които се издават от моя Център за развитие на личността HUMANUS, създаден през далечната 1991 г. (разбира се, в тия мои активности, по добрия български обичай, аз не бях подкрепен почти от никой, ако не броим неколцина странници като мен, но за сметка на това безчет злобни хора ме плюят от сутрин до вечер, а много често и по нощята!). Има ли "хляб" в тия неща, или те неминуемо ще си отидат след моята смърт (за която побеснели "доброжелатели" вещаят, че щяла да настъпи съвсем скоро, те се били погрижили за това, били поръчали подобаващото проклятие при някакъв свръхвелик родопски ходжа, майстор на черните магии; да, моля ви се, и такива простотии ми пишат всеки ден: оскотяването на някои индивиди е напълно страшно, дори кошмарно!), как мислите по този въпрос? Ето за подобни неща си поговорихме, разбира се, донекъде не стигнахме, нищичко почти не решихме, което е и естествено. Между другото стана дума и за това какви мисли ме терзаят какво да правя с моята библиотека (това са хиляди книги, които купувам през целия си съзнателен живот, т.е. 50 години!). Като капак на всичко помислихме и какво да стане с апартамента на клетата баба Марийка, Бог да я прости, която се помина наскоро в занъналия от боклуци нейн апартамент, от който наследниците й, разбира се, желаят да се отърват колкото се може по-скоро, макар и на нищожна цена.

Тази сутрин единият от събеседниците ми ми написа следното, завърза се кратък разговор; ето какво си казахме по иначе важната (поне за мен!) тема: 

Георги: Ами, както прецените, но дарението, особенно в Долня баня едва ли е по-доброто решение, и там ще стоят и мухлясват в склада на библиотеката, ако изобщо ги приемат.  

Георги: Аз съм носил детски книжки, в детския отдел на "Ив.Вазов", ако го знаете къде е, казаха ми - имаме си много, оставете ги отвън пред вратата, който желае, да си вземе.  

Георги: Дори отпадна изискването за 5 броя депозит за да получите ISBN номер, точно защото библиотеките пращят по шевове.  

Георги: Относно апартамента на баба Марийка, бих могъл да отделя 30 000 € за него с ясното съзнание, че "заравям" тези пари, за доста дълго време. Ако са съгласни, предайте им, но и все пак ще трябва да го видя предварително де!  

Аз: В Долна баня няма да ги приемат, щото нямат място където да ги сложат. Ако обаче основем фондация с примерното име "Движение за възстановяване на духовните ценности и за милосърдие" (това е точното име на движението, идеята за което ми хрумна в далечната 1989 г.), след това ще мога да направя един павилион в центъра на Долна баня, където да сложа всичките си книги, където ще има един диван и три фотойла около кръгла маса, където да могат да седнат, да четат и да разговарят до 5-6 човека. Ще има и кафе-машина, за да могат безплатно да пият кафе или чай. Докато съм жив аз ще куцукам всеки ден до това място, ще го отварям и ще го чистя. Подобно нещо мога да направя, примерно, и в Пловдив (в Тракия има изоставени бараки, в една от които ние с Николай Димов искахме да правим нещо като частно читалище!), ако се намерят неколцина човека, които да ме подкрепят, това нещо може да остане и след като аз си замина в по-добрия свят. И книгите ми (не само моите авторски, но и всички книги, които имам в личната си библиотека, които съм купувал от дете та досега!) няма да изгният в мазета и няма да бъдат изядени от мишките, каквато опасност има сега. Тава ми е идеята. А не само да се отърва от книгите си. Замисълът ми е малко по-друг. 

Георги: Добра идея, но още по-ангажираща, особенно за Долна Баня. Това значи да се преселите там! Ще поработя малко върху устава и ще ви го пратя за да го прегледате и ако имате забележки, за добавяне и коригиране.  

Аз: Долна баня, ако съм жив, неизбежно ще се преселя и то скоро, щото искам да се махнем с жена ми и да освободим апартамента на сина, щото му пречим на живота. Крайно време е. Нямам друг избор. Ще доживявам дните си в родното място.  

Аз: Прочее, хрумна ми да предложа на сина и дъщерята на покойната баба Марийка да подарят останките от апартамента й на нашето "Движение за възстановяване..." и там да се основе нещо като частно читалище на името "Баба Марийка", което да увековечи името и паметта за тази страдалка, така силно обичана от Бога. Смятам, че те са длъжни да направят нещо в тази посока, а не да си разделят шибаните 40 000 евра и толкова. И в този Културен дом "Баба Марийка" на 12-ия етаж да могат да идват всякакви хора и да четат моите книги (прочее, от баба Марийка са останали, колкото и да е невероятно, поне 200 книги, включително и художествена класика, горката, когато не е била болна, е била читателка и си е купувала много книги, те още стоят там, оплюти от хлебарки, но та, горката, не ми даваше да ги пипна, казваше, че това било "нейното съкровище", циганите, които "почистиха" апартамента й, взеха всичко, включително и златни накити на дъщеря й (!!!), но, разбира се, не взеха нито една книга! Аз веднъж само я помолих да ми даде том на Хемингуей (която съм мечтал навремето да си я купя!), баба Марийка след много размисъл ми я даде, но си личеше, че се чувства ограбена. Как Ви звучи тази моя поредна толкова шантава и шашава идея?! 

Понеже и двамата замълчахте единодушно по повод на тъпотията "Културен дом БАБА МАРИЙКА", разбирам, че и вие ме смятате за мошеник, който иска да тури ръка на апартамента й и то без пари. Само държа да ви уведомя, че аз няма да замъкна апартамента й в гробищата, а той ще остане и ако "Движението за възстановяване..." оцелее след мен, може до просъществува дори векове, знам ли?! 

Разбира се, на мен ми е неудобно да предложа на сина и на дъщеря й това и ще бъда благодарен на Георги ако иска да дойде с мен на разговора с тях, щото и те непременно ще ме възприемат за най-долния човек, който иска по хитър начин да им отнеме майчиното наследство.

Щото аз нямам никакъв материален интерес, колкото и да ви звучи чудно. За мен обаче доколкото сме човеци, дължим известна почит към паметта на баба Марийка, щото сме й длъжници, оставихме я да умре като куче в планината от боклуци. (Може и да се е задушила от падналите върху й боклуци, синът й не ми казва как я е намерил.)

Kaloyan: Пази си парите за нещо по-важно. Тази гробница не си заслужава, каквато и да е била инвестиция. Допълнителното почистване и ремонти ще излязат поне още E50к. Пазара на недвижими имоти за мен е огромен капан. Слабо ликвиден, като в момент сме в невероятен балон. 

Аз: Имам чувството, че не ме разбра. Аз не ща да печеля като чакал върху сметището, оставено от баба Марийка, Бог да я прости... 

Kaloyan: Аз не мога да си позволя подобен риск. 

Георги: Вижте, г-н Грънчаров отворен съм към всякакви добри идеи и предложения, стига да са реални. Калоян е прав, пазете си учителската премия още повече щом ще се отделяте със сина ви, ще ви бъде нужна. 

Вчера ви споменах и че всяко ваше участие в този прословут апартамент ще бъде посрещнато от оплювачите-мерзавци с големи фойерверки и илюминации!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

 

Добави в Svejo