Страстите и бесовете на преподобния мъченик на "кристално-чистото дясно" Явор Дачков

Известният на всички Явор Дачков в последните месеци претърпя странна, но доста изразителна метаморфоза, която даже се отрази на физическия му лик: човекът доста напълня. А пък и в нравствения смисъл стана крайно нагъл (който иска да се убеди, да погледа малко изявите му в сутрешното предаване на Ре-ТВ, и ще се убеди за три минути, че съм напълно прав).

Аз лично съм доста резервиран към журналисти, които имат лидерски политически претенции като Дачков - и по тази причина заемат крайно политизирана и уж нравствена позиция. Защото има нещо крайно нечисто в подобна активност: ако искат да стават политици, ако имат политически мераци, нека да имат добрината да зарежат журналистиката. А пък ако искаш да си журналист в истинския смисъл не може с увлечение да играеш ролята и на най-пошъл политикант. Някак не върви да се съчетават двете роли. Но това е отделна тема.

Та от известно време "десният Дачков" стана най-върл антикостовист и антидесебар. Дачков критикува Костов от "морални позиции", понеже ратува за "стерилна чистота на идеята", която не трябвало да се осквернява от мръсотията на реалния живот. По тази причина допускането от страна на Костов, че може да се получи бъдещо съвместно (следизборно) парламентарно мнозинство с ГЕРБ на Дачков и на пригласящите му дачковисти (д-р Н.Михайлов, Д.Димов и още един-двама) изглежда като вселенско падение и катастрофа не само на Костов, но и, което е още по-лошо, е пълна деградация на светлата и възвишена същност на автентичната, т.е. на стерилно-чистата, сектантска, импотентна и дори непорочна - според дачковистите - десница. На такива като Дачков явно им се струва, че "автентичното дясно" е автентично дотолкова, доколкото става само за ритуално съпреживяване в манастир, т.е. автентичните десни като Дачков, погнусени от мръсотията на реалния политически живот, предпочитат по-скоро да се отдадат на строг пост и на молитви в манастир, отколкото да снизходят до падението да са актьори в актуалния политически театър. И т.н., аз съм писал и преди по тия теми, та засега да спра дотук.

На мнозина е известно, че Дачков напоследък на няколко пъти предизвиква бурните овации на официозните медии със свои най-яростни нападки срещу Костов и "костовистите", толкова страстни и всеотдайни, че могат да съперничат по страстността и патетичността си само на ония панегирици, които същият този Дачков пишеше преди време в подкрепа на Костов и ДСБ. Изведнъж в съзнанието на самопреживяващия се като най-възвишен и отдаден на пост монах Дачков Костов стана живо подобие и въплъщение на Сатана, срещу който богословът-журналист неуморно се нахвърля с копия, мечове, стрели и арбалети. Някои скептици като мен, които усещат фалшивостта на дачковия патос, имат доста по-прозаично обяснение относно основанията за толкова коренния дачков поврат на 180 градуса: изглежда Дачков някой просто го купи за да си поплюе на воля по Костов, пък в замяна да получи някой и друг лев. Изобщо не може да е чиста съвестта на един "журналист", който изведнъж взе да запълва вестника си ("Гласове") от първата до последната страница все със статии, коя от коя по-враждебни на Костов: напоследък Дачков и двамцата-тримца дачковисти изглежда се прехранват само от това, че плюят и храчат всекидневно и най-настойчиво единствено по Иван Костов. Даже "Дума" не може да се мери по ненавистта си срещу Костов със сектантския плам на "Гласове" и на Явор Дачков.

Та в тази връзка епохална си остава статията на Дачков за най-тиражния в-к "Уикенд", за която, предполагам, богатият вестник доста добре му е платил. Понеже Дачков препубликува епохалната си статия и в собствения си вестник, та и вие можете да я прочетете и да се подивите на страстите и бесовете дачкови. Ето я, статията се нарича ДСБ за продан. Това заглавие е прелюбопитно за психолози и психоаналитици като мен, понеже без да иска Дачков сам показва основанията на своя така яростен антикостовистки плам: ами човекът си осмисля всичко в категориите на покупко-продажбата, понеже самият той най-вероятно се е продал, и то за твърде добри пари.

На мен специално най-много ми хареса коментара на Таня Колева, строителен инженер от София. Ето какво пише Таня, която, впрочем, си има и свой блог, който не е зле да посещавате когато имате време (коментарът на Таня, известна повече с никнейма dobrata, там е публикуван като отделен постинг под заглавието Някои непрекъснато използват името "Иван Костов" за лична употреба!):

Многократно съм изразявала становището си относно превъплъщенията на политици и журналисти, относими към лидера на ДСБ Иван Костов. Днес ми се иска да систематизирам нещата от моя гледна точка, като може и да се получи дискусия.

Аз, както и Явор Дачков, също помня "онези" събития през 2005-та. Помня срещите в залите на НТС, както и по-късно в зала "Максима" на УАСГ. Помня въодушевлението на хората, търсещи политическото си представителство. Помня убедителните предавания на Явор по Инфо радио, чаках с нетърпение всяка събота да стане 12 часа. Помня събиранията на Диалог, действащите лица - бивши и настоящи политици и възторжени неполитици.

Сега си задавам следните въпроси (ако не съм права, кажете ми го, но това е моя хипотеза):

1.Дали Костов не бе използван през 2005-та от група хора - политици, кариеристи и съпровождащи журналисти, които нямаха никакъв шанс да влезнат в следващ парламент, никакъв шанс да пробият в политиката, никакъв шанс някой да им обърне внимание в медиите?

2.Дали гласовете на ДСБ (250 000), получени на изборите през 2005-та (в основата си - лични гласове на Костов) не бяха бавно и безславно погубвани от точно този ешалон политици, кариеристи и журналисти, които не съумяха да привлекат повече симпатизанти, да укрепят името на партията, да й създадат правилен имидж?

3.Дали, ако бе останал в СДС, Костов нямаше рано или късно отново да поеме управлението му?

4.Защо навсякъде всичко, случващо се в ДСБ, се прехвърля на един единствен човек - Костов, когато в създаването на партията участваха активно толкова много представители на гражданското общество, някои "биха камбани", със сълзи на очи го молеха да оглави партията, да "си подаде само ръката" и "ТРЪГВАМЕ!", защо не направиха всичко това без Костов?

5.Били ли са "заблудени" тогава тези хора или просто са яхали поредната вълна, за да се примъкнат някак си до власт?

6.Даваха ли си сметка тези хора, че създаването и укрепването на една партия изисква много работа, преданост към идеите й, почтеност и безкористност?

7.Дават ли си сметка тези хора, че са прозрачни напъните им към днешна дата да се възмущават пак от... Костов(!?), без да се и замислят за миг поне, че ако има провал, той е техен провал, не на една личност само?

8.Защо, когато единствен шанс в момента да се отнеме властта от сега управляващото пагубно правителство е едно мощно обединение на десните сили, без да се губят ничии гласове, точно тези хора правят всичко възможно да спъват такова обединение?

9.Пречат или помагат тези лица?

10.Ако пречат, на кого помагат?

11.Ако не са съгласни с такъв подход на действия на опозицията, какво предлагат?

12.Ако търсят начин на изява, то защо отново на гърба на Иван Костов? Някой непрекъснато иска да използва името на Иван Костов (за добро или за зло), само и само чрез това име да "влезне в новините", да издърпа рейтинг, да се изяви.

Неслучайно Костов е единственият политик от последните 20 години на преход, който не е забравян нито за миг. И ми се иска кликата, състояща се от отцепилите се от ДСБ неудачници, заедно с отцепилите се от СДС такива, заедно с групичката мрънкащи журналисти-радетели за чистота и почтеност да дадат отговор именно на тези въпроси! Дали ще го сторят обаче?

Така завършва статията (коментара) на Таня, която поставя толкова важни въпроси. Аз от доста време се опитвам да се регистрирам за участие във форума към онлайн-изданието на "Гласове", но понеже го правя със собственото си име, та толерантните господа все не ме одобряват: явно май ги е страх от мен. Както и да е. Имам си свой блог; ето още една възможност да се обсъди темата и в него.

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo