Около нас, за жалост, щъкат предимно безсърдечни зомбита...

Здравейте, господин Грънчаров

Казвам се Никола, на 27 години съм, от София. От около 2 години чета блога Ви. Той е оазис в пустинята на българското интернет-пространство, където властват цинизмът, нихилизмът и подлизурството. Възхищавам се на смелостта Ви да казвате директно, без увъртания какво мислите; това е изключително рядко срещано в България...

Може би най-лошото нещо в българското общество е вцепеняващата съзнанието степен, до която на хората не им пука за човешките същества около тях. Даже и на хора, които считаш за близки, или дори приятели, се оказва, че не им дреме. Те не те мразят, просто не им пука за теб. Когато общуваш с тях и почувстваш празнотата в тях може да е много депресиращо. Не знам дали има извинение за такова отношение. Те не са родени такива, естественото състояние на човека не е да бъде безсърдечно зомби. В определен етап от живота си обаче те, съзнателно или не, са избрали да бъдат такива.

И най-дразнещото е как навсякъде се тръби колко "сърдечни и гостоприемни" сме ние, българите, колко различни сме от "студените" и "алиенирани" западняци и особено от "роботизираните американци".

Това няма нищо общо с истината. В много отношения ние сме по-студени, отчуждени и алиенирани един от друг от тях. Всеки се интересува само и единствено от себе си и най-близките си, другите - кучета ги яли.

Всички говорят колко бедна е България... бедността и материалната криза са следствие от огромната духовна криза, която е завладяла страната. И под "духовна криза" нямам предвид само, че хорате не вярват в Бог; имам предвид отсъствието на основни човешки черти като съпричастност, състрадание, учтивост, солидарност, сърдечност.

Това е. Стана доста тъжно писмо, съжалявам за което, но просто така виждам нещата.

Желая Ви весело прекарване на Коледа и Бог да багослови Вас и семейството Ви!

Никола

Здравейте, Никола,

Благодаря Ви за писмото, за добрите думи и за пожеланието! Нека Рождественските празници да бъдат най-вълнуващи за Вас и за най-близките Ви хора; дано Божията благодат Ви окриля за най-добри дела и постижения!

За жалост, сте напълно прав в твърденията си за човешката ситуация, в която пребиваваме ние, днешните българи. Истина е, че преобладаващият тип човек у нас е безчувственият, неотзивчивият, отчужденият от другите, несамостоятелният, не знаещият какво иска, неспособният за съпреживяване и пр. човек. Много вярно сте усетил тази ужасна екзистенциална криза, в която пребивава мнозинството, а най-страшното е, че същите тия хора съвсем не си дават сметка за това, което ги е сполетяло, а пък да не говорим за това, което ги грози, за опасностите, които ги дебнат по пътя, по който са избрали да вървят. Няма по-лошо нещо от ширещата се безчувственост към човека до теб, от неспособността да откликнеш по човешки и да подкрепиш оня, който има нужда от подкрепа.

Другата страна на тази емоционална "задръстеност" (или "запушеност") са лицемерието, фалшът в човешките отношения, стремежът към външното, ефимерното, ефектното, преходното - което е поставено на мястото на истински значимото и същественото. По този начин се стига до онази екзистенциална непълнота и непълноценност, в която пребивава масовият човек у нас. Душата, която не живее един пълноценен и богат вътрешен живот, която е ощетена откъм спонтанност в изявата на душевните си сили, е страдаща, нещастна душа, е душа, която крие дори и от самата себе си своето нещастие, понеже няма как да има смелостта да погледне проблемите си право в очите. Но да спра дотук, понеже темата, която зачекнахме, е безкрайна и много може да се говори или пише.

Благодаря Ви за това, че със своето писмо ми показахте, че има и млади хора като Вас - аз зная, че има, но Вие ми дадохте писмено потвърждение, че това е точно така - които се съпротивляват, които не се поддават на масовите настроения, напротив, със самото си съществуване са образец и пример за това, че човек, ако цени свободата си, съвсем не е длъжен да бъде като другите, особено пък когато е осъзнал колко те са нещастни.

Желая Ви всичко добро, продължавайте смело да бъдете себе си - да вървите по пътя, който ще Ви изведе до онова автентично задоволство от живота, заради което всъщност и живеем.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo