ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!Ветлеемска звезда
Изгрява Ветлеемската звезда и човечеството, озарено от нейната чиста светлина, отново отбелязва Рождество Христово.
Според едно старо средновековно вярване, блещукащо в душите ни като багрите на древен стъклопис, в навечерието на светото раждане, злото страда и се бори за съществуването си. Затова хорските сърца и умове често са обсебени от бесове, гняв, егоизъм и жестокост. Но светлината засиява и неговите сенки побягват изплашени.
Тук, в нашата изстрадала Родина, мракът също се бори за своето жизнено пространство.
Мрак, тласнал бащата на млада родилка да захвърли невинния младенец в тоалетната, сред фекалиите. Мрак, довел до тропот на полицейски ботуши в градовете на България. Мрак, тласкащ лечители, учители, политици, магистрати и чиновници да продават достойнството на своята мисия за тридесет сребърника. Мрак, даващ на едни алчността и наглостта да изграждат палати, а принуждаващ други да се хранят от контейнерите за смет, да мръзнат, гладуват и умират.
Но ето изгрява звездата на Изток, а във Ветлеем се ражда Бог. Чистата светлина ни изгаря и ослепява. Тя е бистро, кристално огледало, в което виждаме лицата и душите си такива, каквито са. И се надяваме и молим да ги излекуваме и пречистим. Защото:
Когато се ражда Бог, бездната вън от нас и вътре в сърцата ни уплашено се свива. Когато се ражда Бог, съвестта, човечността и способността да обичаме се възраждат. Когато се ражда Бог, истината боли, но и лекува. Когато се ражда Бог в самите нас засиява нещо светло и божествено.
Докато си похапвате пържолите и гуляете на празничните си трапези, обърнете се вътрешно на Изток. Направете го от сърце и душа като тримата влъхви и направете своя дар. Той иска от нас само един подарък: да намерим себе си, да прегърнем доброто, да обичаме ближния си.
Честито Рождество Христово!
Написа: Паула Лайт - 24.12.2010 г.
2 коментара:
Много пъти съм се вглеждала в себе си.Опитвала съм се да намеря истината и да я изкарам напред като движеща основна сила за откриване на същността ми и на причините за действия.В последно време откривам чесичките ми опити се свеждат до едно заключение.На хоризонта на философското ми поле се откроява все по-ясно образ който се състои от две фигури.Това се оказвам аз и срастнатото ми съществуване с човека с когото споделям всичко в живота си от известно време насам.Оказва се че аз вече не мога да дистанцирам един от друг силуетите.Това става още повече невъзможно ,когато разбрах че ние дишаме заедно и мислим почти еднакво.По-нататък усетих и толкова силно духовно допълване, което изглежда като продължение на мисъл-формата в диалозите между нас.Не на последно място забелязях че и отсреща, както и аз не можем да не се намерими да не се познаем.Появява се чувството на усет към словото, към похвата на въздействие.като че усещам ръце,които се стелят по тялото ми и вече мога да ги позная че са на този без когото не мога.Той ме познава в цялта ми същност и нямам нещо което да съм крила.Той предчувства желанията ми и ми поднася всичко предварително.Той ме носи на ръце през дните -такова чувство не съм имала никога досега в живота си и никой не ме е карал да се извисявам толкова с жестовете които прави за мен.Тази личност ме е завладяла и аз и принадлежа във всяко едно отношение в най-добрия смисъл на думата.Чувствам се обгрижена и ласкаво приютена до едно силно и огромно ,могъщо и много нежно сърце.Той ми позволи да се докосна до дълбочина и душевна светлина,които ме завладяха и аз вече не мога да си представя дните далеч от тази близост.Ще се боря за него винаги и няма да допусна нещо да помрачи нашите мигове заедно.Ще се старая да му давам всичко което ще го накара да се усмихне и да се почувства поне малко по-щастлив.Когато зърна тези меки и дълбоки очи,и изпълнени със загриженост за всеки и желание да помогне у мен се надига вълна от емоции които ме карат да тръгна и да разтварям пред него с ръце стената от проблеми за да му помогна.Искам да съм с него всеки миг от дните си, искам да попивам и въздуха около него ,толкова ми липсва...
ОК. Е, и?
Публикуване на коментар