Ето какво си казахме за свободата с един мой ученик, който се интересува от история и в тази връзка ме попита какво мисля във връзка с ето тия думи за цар Николай Втори, които бил намерил в книга, попаднала му тия дни:
Отец просит передать всем тем, кто Ему остался предан, и тем, на кого они могут иметь влияние, чтобы они не мстили за Него, так как Он всех простил и за всех молится, и чтобы не мстили за себя, и чтобы помнили, что то зло, которое сейчас в мире, будет еще сильнее, но что не зло победит зло, а только любовь. (Из книгата "Дневники княжон", "Дневниците на княгините")
М.К. каза: Толкова свобода им е дал на руснаците... но уви, не са знаели какво ги чака после.
А.Г. каза: Да, свободата излиза е страшно и опасно нещо - за хората, които не умеят да се ползват от нея. Второ, свободата не трябва да се дава или подарява някому, щото той тогава няма да знае какво да прави с нея, за свободата си трябва да воюваме, трябва да я извоюваме, тя е лично завоевание.
М.К. каза: Именно, не е лесно да живееш свободен явно... трябва да се взимат решения, които могат да са съдбоносни.
А.Г. каза: Да, но като не знаят какво да правят със свободата си, първото, което им хрумва, е да погубят било ближния си, било самите себе си (комунистите пък са погубвали най-систематично и себе си, и ближните си, щото комунистическият урод първо е погубил себе си, човешкото у себе си е ликвидирал и убил!); свободата е опасна защото може да води до гибел. А иначе свободата е ценна само когато бива употребявана позитивно, т.е. не за разрушителни цели, а за създаване, за творчество, за напредък, за развитие, за просперитет...
М.К. каза: Разбирам Ви, така е... благодаря за консултацията! Ще помисля върху думите Ви. Хубава вечер!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Винаги трябва да внимаваме да не пишем баналности и клишета или просто неверни работи. Какво значи, че за свободата трябва да се „воюва“? Ако тя е даденост, няма нужда да се „воюва“ за нея. Друг въпрос е че тогава тя трябва да бъде пазена. Какво значи, че никому не трябва да се „дава“ свобода? Един просветен политик или владетел разбира се че ще „даде“ или „подари“ свобода на гражданите, респ. поданиците си и няма да чака те да „воюват“ за нея.
А иначе консервативният Николай Втори не е позволили известна либерализация на Русия само защото такава е била волята му, а защото руският народ е воювал за свободата си, първо 1905-07 и след това 1917, така че той е бил принуден от обстоятелствата. Друг въпрос е, че през 1917 болшевиките се възползват от новоизвоюваната от руския народ във Февруарската революция свобода, за да я отнемат отново на хората чрез Октомврийската революция. Всъщност вината за цялото развитие 1917 е до голяма степен на руския Генерален щаб, който фактически изменя на клетвата си и принуждава Николай да абдикира (между другото на знаменателната дата 15 март, т.е. на „идите на март“, когато е убит Цезар 44 пр. н.е.). Абдикацията на Николай е един от най-съдбоносните моменти в цялата световна история с чудовищни последици за цялата планета до днес.
Много полезна дискусия за това за какво може и за какво не бива да се използва свободата! Благодаря!
Radomir Parpulov
Публикуване на коментар