Договарянето за Кръгла маса между БКП и СДС наистина бе основна стратегическа грешка на съвсем младата опозиция в първите дни на 1990 г. Ако вместо БКП на масата бяха седнали представителите на правителството на Георги Атанасов, темата на дебата щеше по необходимост да бъде процеса на предаване на властта. Години по-късно вече покойният президент Ж. Желев обясни, че СДС се съгласява да преговаря с БКП защото в партийното ръководство - за разлика от правителството на Атанасов - са комунистите-реформатори начело с Луканов, докато Атанасов е известен както с близостта си до Живков, така и с участието си в политическите решения за "възродителния процес". Преведена на практичен политически език позицията на Желев означава, че току що сформирания СДС е отдал предпочитание на идеологическите аргументи (комунисти реформатори срещу нереформирани такива), а не на властово - политическите. Опозицията се бори за идейно-политическо обновление, а не да вземе властта... От днешна гледна точка е лесно да посочим грешката, но не бива да забравяме две неща. Първо, пълната липса на политически опит сред тогавашните дисиденти в и около СДС. Второ, фактът, че и Желев, и Симеонов, и мнозина от останалите бяха научни работници в социалните науки - те бяха идеологически, а не властово мислещи хора.
В Полша Солидарност имаше зад гърба си десетилетие политически битки - да не говорим за съпротивата от преди 1980 г. В Чехословакия имаше Харта 77. У нас имаше интелектуалци с дидидентска позиция във и около БКП. Другите бяха избити или прогонени. Политическото лукавство на Луканов и другите реформатори на БКП разбира се не допусна до преговорния процес хора като Илия Минев. Кръглата маса постигна целите, които бяха заложени от самото начало. Даде възможност на БКП да се реформира и да се легитимира в новата епоха. Институционализира СДС като един вид младши партньор в неизбежния процес на въвеждане на политически плурализъм. Определено трябва да се каже, че СДС постигна неочаквано много повече - за броени месеци успя да влезе в управлението на равноправни начала с БСП в края на 1990 г., а 10 месеца по-късно - и да състави правителство с "подкрепата" на ДПС. Тази "подкрепа" може би нямаше да бъде необходима, ако не бе режисирано и осъществено разцепление на СДС, което бе проява на същата политическа незрелост и уязвимост, която бе заложена и в грешката за приемане на БКП като партньор на Кръглата маса.
Ognyan Minchev
ДОБАВКА: Виж също и: Кръглата маса от 1990 г. даде истинското начало на задкулисието (Петър Бояджиев в отговор на Петко Симеонов) и още: Трябваше да забраним БКП още през пролетта на 1990 г. П.Симеонов: Признавам, че направихме голяма грешка, като не извършихме пълна лустрация
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
Това е така, ако ще се преговаря, трябваше да е с правителството, а не с БКП-БСП, но иначе кръглите маси в цяла Източна Европа бяха грешка на опозицията, но тя не беше случайна грешка, понеже „опозицията“ беше (и е) под контрола на комунистите и тайните служби, вкл. и най-вече и в Чехия, Полша и ГДР.
БКП през 1944 прави ли Кръгла маса, на която да седят представителите на буржоазна България? А иначе СДС не получи нищо на Кръглата маса, защото не поиска нищо, но това не е изненада, понеже СДС беше част от БКП и на масата БКП преговаряше със самата себе си.
Публикуване на коментар