неделя, 24 април 2016 г.

Как и кога ще станем истински ученици на Христос?



Из: Излекуването на душата, автор: о. Николай Лудовикос

... Евангелието съдържа много неща, които са доста трудни за възприемане – най-обезсърчителното е Кръстът. Кръстът, защото те лесно могат да разберат какво означава да се бориш срещу нечии идеологически опоненти. Но какво означава да бъдеш разпънат заради тях – всъщност според мен да се качиш на Кръста вместо тях – е, това е шокиращо! Ще бъде прекрасно, ако светът разбере какво е Кръстът… това е истински кол забит в естествения интелект на човека. И самият Бог да бъде разпънат? Този, Който по дефиниция е властимащия? Не забравяйте, че Христос беше разпънат заради точно тази причина: защото те искаха Той да разпъне другите: „Ние се надяваме, че Той е Този, Който е избран да освободи Израел“… Когато са видяли Христос да възкресява Лазар от мъртвите, знаете ли какво е минало през умовете на юдеите? „Ех, тук ще имаме перфектната войска; ще се придвижваме напред, и Той ще бъде в тила и ще възкресява всички, които са убити.“ Можете ли да си представите една такава армия? Христос зад тях, благославящ; еврейските войници отпред и Христос – веднага! – само с една благословия върху всеки, който е убит и мъртвият войник става отново. С една такава армия цялата Римска империя би могла лесно да бъде превзета за седмици!

Ето защо те Го посрещат с палмови клонки на Цветница. И когато Той казва: „Вижте, този Кръст е наш, а не чужд…“, че „Кръстът е предназначен за Мен да обичам римляните, а не да ги унищожа“, тогава идва моментът, в който те Му казват: „Тъй, за това ли си тук?“… Психологически механизъм – цялата обич се обръща в омраза, за секунди. Да - или не? Когато идеалът на егото ми е засегнат, то тогава този, който е олицетворение на идеала на егото ми – според психоаналитиците – моментално става обект на максимална омраза, докато само преди малко е бил обект на максимално желание, на максимална любов.

Така, от онзи момент нататък, самото разпъване е било въпрос на няколко дни. Можете да видите какво страховито нещо е когато вашето съзнание се сблъска със съзнанието на Христос. Няма начин това да не се случи. Дори ние в някакъв момент от времето (всеки един от нас) ще се сблъскаме с Христос, и това е най-лошото нещо от всичко. Ние, които сме тук, в тази стая, в някакъв момент ще се сблъскаме с Христос. Ако това не стане, тогава имаме някакъв проблем.

Ако Христос продължава да бъде сладко говорещия учител, Който ни казва някакви хубави неща и ние весело Го следваме, тогава нещо не е наред. Ние в края на краищата ще почувстваме трудността на Кръста. Ще почувстваме, че пътят, по който Благодатта ни води, е път, осеян със самолюбие. Това ще почувстваме и това е точния момент, върху който лежи нашата вяра. Това е точния момент, където нашите взаимоотношения ще бъдат тествани и ако се справим, ние ще станем автентични ученици на Христос. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: