събота, 18 юни 2016 г.

Все някой трябваше да го каже, радвам се, че това го направи политик, за когото съм гласувал - и за когото пак ще гласувам



Вчера България бе осъдена да плати един милиард и двеста милиона лева на Русия, поради простия факт, че въпреки дългогодишните предупреждения на цялата независима експертна общност и на десните политици в България, БСП, Георги Първанов и в не малка степен и ГЕРБ завлякоха България в аферата “Белене”. Тя не е нищо повече от афера и никога не е имала друга цел освен това едни хора да направят едни пари, никой никога не е строил реактори. Днешният развой беше предвидим, а и трябва да се признае, че днес се разминаваме с най-малкото от това което като нация, като данъкоплатци бяхме сготвени от Българската социалистическа партия.

Вчера и днес се случи още нещо много интересно, което забелязвам, че доста слабо се отразява. В България дойде делегация на най-високо държавно ниво от северната ни съседка и изнесе открит урок по политика. Аз трябва да кажа, че толкова засрамен, че съм български политик, колкото последните два дни, не съм се чувствал никога. Дойдоха блестящо подготвени, изложиха националния си интерес към България по един начин по който го правят силните към слабите – нещо което никога досега в България не се е случвало. Говориха напоително на общи срещи за румънско – говорещото общество в България, говориха остро по граничния спор в черноморската територия, който имаме. Заеха позиция на националния си интерес от позиция на силата в присъствието на съответното ниво български държавни лидери. След което пристъпиха към въпросите от взаимен интерес, свързани с обезпечаване на сигурността на черноморския и дунавски басейн. Румънците, за разлика от нас, много добре разбират, че Варна, Бургас, Констанца, са пряко свързани с корабоплаването по Дунава и че наличието на силна морска отбрана, не такава, която може да спечели война срещу Русия, а такава, която може да обезпечи сигурност срещу “зелени човечета” в кораби, е първостепенен икономически интерес и на Румъния и на България.

Какво направихме ние? Първо, не засегнахме нито един въпрос от национален интерес, по който имаме различна позиция. Такива въпроси има много, най-малкото от които – следващи мостове по Дунав, или шлюзни системи с мостове по Дунав, които за България са изключително важни, за Румъния на са интересни, а и им създават известни проблеми с по-ниския им бряг на реката. Тоест, те защитиха своите интереси в отношенията там където нямаме общ интерес, ние не защитихме нищо. Ние участвахме в тези срещи протоколно, защото сме свикнали да участваме протоколно и да се усмихваме. По въпросът от общия интерес се случи нещо много по-интересно. Там, вместо да постигнем съгласие по общия интерес с Румъния, ние защитихме руския интерес по отношение на отбранителната политика в Черно море. Или по-точно, Президентът и военния министър се опитаха плахо, много плахо да започнат разговора в общия интерес, след което Премиерът им се скара, събра ги на пресконференция и ги вкара в обяснителен режим да се извиняват. Българският държавен глава и българският министър по същество да се извиняват на руснаците, след което той обясни, че българският национален интерес е да има яхти и да няма военни кораби, което в сегашната ситуация в Черно море е тъжна политическа неграмотност.

Тези два примера много ясно показват с какви политически задачи се е захванала ДСБ, защото подобно говорене по тези въпроси нито днес, нито утре, нито другата седмица, ще чуем от друга политическа партия, освен от ДСБ. Няма да чуем и от друга политическа партия остро говорене по темата за върховенството на закона и назоваване на тежкия проблем в българската прокуратура, просто защото всички други ги е страх че са клиенти на тази институция, докато ние може да си позволим да критикуваме открито.

Няма да чуем и никакъв разговор за това в нашето общество от ниските образователни нива, та до края на житейския път – работен и пенсионирането, в България се израства според заслуги или според нещо друго. Няма да го чуем, защото повечето политически партии в България продават илюзии, които не са свързани със заслугите на хората – обещават пенсии, които не са изработени, дипломи, зад които не стои грамотност и работни места, зад които не стои никаква компетентност и никакво състезателно начало, а стои членство в управляващата партия.

Няма да чуем и никой друг да говори за реален български патриотизъм – тук няма да се разпростирам, защото мнозина от вас бяха на срещата ми във Варна, в която говорих половин час по темата. Никой от тях няма да отбележи, нека използвам по-твърдата дума, че българският национализъм е изначално про-западен политически проект от Възраждането на сам. Той никога не може да бъде про-руски и никога не може да бъде про-турски. Това са други, слава Богу, останали в миналото национални идеали, докато националния идеал на българското възраждане, свързан с ясната идентификация на България в семейството на свободните западни народи, се защитава от малцина и най-малко от тези, които наричат себе си “патриоти”.

Radan Kanev, председател на Демократи за силна България

Кратък мой коментар: Добре казано, споделям изцяло! Все някой трябваше да го каже, радвам се, че това го направи политик, за когото съм гласувал - и за когото пак ще гласувам...

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: