Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 5 септември 2016 г.

Борбата е най-естественото състояние на живота на ония, за които свободата нещо значи


Вчера писах за административния терор, на който чиновниците от МОН са подложили в този момент българските училища, а това означава - българските учители: Като гражданин и като учител няма да позволя българското образование да се управлява по мутренски начин!. Снощи открих, че в страната тук-там вече има съпротива срещу своеволията на образователната бюрокрация, на бюрократите от образованието: Браво, оказва се, че у нас вече има учители с неробски манталитет, това е супер, поздравления, дерзайте смело, истински учители!. Обясних, че смисълът на това поведение на другарите от бюрокрацията на МОН е: саботаж срещу закона за образованието, да не се даде възможност да проработят ония реформаторски моменти в него, които са й толкова неприятни, че за обезсилването им тя е готова на същински подвизи. Идеята е да бъде блокирано действието на закона, т.е. МОН (изпълнителната власт, по закон длъжна да изпълнява постановленията на закона), прави нужното да провали действието на закона, да блокира и да проваля действието на закона; това всъщност е беззаконие, което аз определих като мутренски подход, който, очевидно, е проникнал и е обхванал и представителите на образователната бюрокрация. Една държава е мутренска когато и администрацията в нея почне да работи по мутренски начин. Когато чиновник ви рекетира да му платите подкуп, рушвет, това е израз на мутренско поведение. Когато чиновник от МОН дава неизпълнима (по предписанието на закона) административна разпоредба, целяща законът да бъде провален, това освен че е израз на беззаконие, е също така и израз на мутренско поведение. Сега искам да добавя още нещичко по този въпрос, важно е по моя преценка. А не се съзнава.

Когато чиновниците от МОН налагат на училищата и на учителите да пишат купища какви ли не абсолютно безполезни при това документи (планове, програми, разпределения, "графици за действие" и какво ли не още) и то в такива абсурдни срокове, че горките учители не могат да изпълнят качествено нареждането, това освен че е административна гавра и произвол също така е израз и на крещящо недоверие към българския учител. Да, това също така е и израз на крайно обидно недоверие към учителите. Учителската работа и без това е достатъчно сложна, трудна, фина и деликатна, че да трябва като капак на всичко да бъде и бюрократично възпроизвеждана (удвоявана) под формата на купища отчети, планове, програми, графици и не знам си какво още. Истински важното кое е: учителят да си свърши ефективно и качествено работата, с полза за учениците, или това, което прави, да бъде отразено в купища документи, та самодоволният чиновник да може да контролира какво учителят прави, да, кое е от двете е истински важното и значимото? Разбира се, че първото е истински важно, а второто освен че е израз на крещящо обидно недоверие към учителите от страна на администраторите, освен че е гавра, е също така и форма на диктат, което пък е израз на това, че бюрократите държат да правят всичко нужно свободата на учителите да си остане само фикция. Свобода ли искате вий, учителите? - о`кей, ето ви свобода, но за сметка на това ще ви вгорчим тази свобода като направим така, че да пишете тонове отчети, планове, програми, регламенти, графици за действие, разпределения и прочие! - услади ли ви се сега свободата? Ще видите вие една свобода, сами ще прокълнете свобода, пишете, пишете до умопобъркване, пишете непрекъснато, миг почивка от писане няма да ви дадем!


Тия всичките документи връзват ръцете на учителя да се разгърне в творчески план, щото творчеството като израз на чиста духовност и на свобода не подлежи на програмиране, на планиране, на контрол и на отчет; самата свобода не подлежи нито на контрол, нито на отчет. Тя подлежи на едно-единствено нещо: подлежи на отговорност, но от страна на самия учител. Откъде-накъде учителят ще е отговорен пред чиновника, стоящ над него в йерархията, а не, примерно, пред своята съвест, пред учениците си, пред родителите на учениците си и прочие?!

Сега разбирате ли каква е същината на цялата работа? Сега разбирате ли защо чиновниците от МОН се държат по този начин? Ами те имат една-единствена фикс-идея: да си запазят властовия монопол над образованието. Да си запазят своята абсолютно безконтролна власт, която им дава възможност да тиранизират както си искат не само учителите, но и всички останали, които имат отношение към образователната сфера, а това значи цялото общество.

Да, обаче по идея новият закон на образованието лека-полека препоръчва тази власт да почне да отива при тези, на които принадлежи по презумпция: на учителите, на родителите, на самите учещи, на учениците, с една дума казано, на демоса (народа); демократизация е начинът, по който тази власт ще премине от ръцете на бюрокрацията, която доказа, че не може да създаде и да ръководи едно качествено образование - и ще отиде там, където й е мястото.

Толкова по този въпрос. Само маркирах нещо важно, поставих казус за по-цялостно осмисляне. Тия дни ще ми се наложи да пиша още по всичките тия въпроси. Налага се да се води борба, без борба нищо добро на този свят не може да бъде постигнато. Борбата е най-естественото състояние на живота на ония, за които свободата нещо значи.

Засега толкова. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! За да е наистина хубав денят и животът ви вие лично трябва да сте свободни - това поне осъзнали ли сте го? Хайде чао че имам и друга важна работа...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

Грънчаров се прави на умен. Не ставаш за нищо, нещастнико, махни се от училището ни защото само се излагаш!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!