Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 13 декември 2016 г.

Свободният човек е отговорен и загрижен за бъдещето, той неуморно работи за пораждането на бъдеще, достойно за човека



Райчо Радев (учител по философия, бивш директор на Спортното училище "Олимпиец" в Перник и активен дългогодишен деец и борец за едно ново образование в България, той също е правил, и то при това много продължителна гладна стачка против злоупотребите с власт на административните дерибеи в образованието!) е написал и ми е изпратил един чудесен текст, в който, на базата на сега действащия "реформаторски" вече закон за образованието анализира реалната ситуация, в която е поставен един все пак отговорен за подготовката на младите хора учител, по-специално учител по философия; Райчо изхожда от моя случай, в който се стигна, както знаете, до крайно острия и продължителен конфликт с някои ревностни охранители на административно-командната система в образованието, с охранителите на печалното статукво, на който края не се види. Ето какво му написах тази сутрин по този повод, публикувам го тук, понеже съм убеден, че тия важни проблеми не са безразлични и на други хора:

Здравей, Райчо, приятелю!

Прочетох текста, който си написал. Захванал си една чудесна тема, нейното разнищване би могло да осветли ситуацията, в която се намирам не само аз, но и учителят по философия по принцип, щото трябва да признаем, че философията все пак е особен предмет, тя при това по същината си не е просто учебен предмет, а нещо много повече от това (касае мирогледа, ценностите на човека, субективността, личността му и пр.), т.е. спрямо нея обичайните подходи (на разбиране и също така на обучение) са неприложими, а ако все пак се приложат, ще бъде изпуснато тъкмо най-важното, а картината ще се изкриви до неузнаваемост. Та на това основание ако искаш, ако си съгласен, ми се струва, че е добре да открием в нашите блогове един дебат по всичките тия проблеми (моят случай е доста показателен, но има и други такива, твоят примерно също!), дебат, в който могат да се очертаят най-важните моменти на крайно интересната ситуация, в която пребивава един учител по философия, който не желае да бъде "типов", сиреч, да се вмества изцяло в представите на административната и командна система.

И тук възловият въпрос по моя преценка е въпроса за свободата: знаеш, че без свобода човекът не е човек, философията пък е самопознание и самосъзнание на свободния, на автентично съществуващия човек, как при това положение младите да могат да бъдат обучавани ефективно по философия с оглед да развият своята суверенна, автентично човешка личност без свобода?! Ето го възловият момент, по който трябва най-вече да се говори и пише. Без свобода, без свободни разисквания на учениците по философските проблеми философията бива убита, ако се спазят представите, нормите, канона на чисто административния подход, се появява нещо съвършено друго, но не и философия, а пък на съзнанията на децата бива нанасяни системно страшни поражения, в резултат техните личности биват ощетени откъм най-важното, откъм онова, което именно ги прави човеци. ("Човешкото битие не е нищо друго освен битие на свободата... Човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен... и пр.")

Моето разбиране е, че администраторите в образованието, понеже сами не знаят що е това свобода и не могат да я практикуват, отказали са се от нея (свободата е за тях нещо непознато, да не говорим за това, че те не смеят да се ползват от свободата си - дори и да я разбираха! - щото системата ги е заклещила варварски!), на това основание почват да възприемат като "врагове" всички ония, било учители, било ученици, които си позволяват да се ползват от свободата - независимо от варварските условия на наистина варварската, на непризнаващата свободата система. Но всеки, който разбира що е свобода, добре знае, че свободата съвсем не е слободия, нито пък произвол, нито анархия, свободата най-напред е отговорност, способност сам да поемаш пълната отговорност за това, което правиш - с оглед на някакви по-висши човешки цели, норми, идеали и пр.

Та затова в очите на типовия администратор действително свободният човек (било учител, било ученик, било който и да е друг) е нещо като "анархист", той си мисли, че такъв човек не прави друго освен да руши догмите на непризнаващата свободата система, на това основание той не може да проумее факта, че свободният човек е най-напред отговорен и загрижен за бъдещето човек, той е човек, който съвсем отговорно работи за пораждането на едно бъдеще, което е достойно за човека. Ето го възловият момент на конфликта между свободолюбци и свободоненавистици, който е център, средоточие, ос, около която се върти всичко останало в рамките на административно-командната, на непризнаващата свободата варварска система, в която сме поставени.

Та мисълта ми е (да не философствам повече), че ще бъде много полезен един дебат по твоя текст, много те моля по тази причина да ми разрешиш да го публикувам в блога си; да се надяваме, че и други хора ще се включат в дебата, та благодарение на който още по-плътно да можем да очертаем проблемите, които са така съдбовно важни.

Желая ти хубав ден, бъди здрав!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ДОБАВКА: Ето какво е написал един човек като коментар вчера в блога ми, смятам, че е важ но, затова го поставям и тук - та да се знае, та да не се забравя:

Анонимен каза: По всички предмети системата е коренно друга и успешна, радушно приета, а до 7 клас не ги изпитват и не им пишат оценки, ходят с желание на училище и не им се втълпява, че са тъпи ако не назубрят "верните отговори" - във Финландия, Норвегия, Дания. Но тук, естествено, сме като коне с капаци, че всичко търпи еволюция и се развива за добро, учениците ни тук са приемани като празни кофи, в чиито кратуни учителите да изсипят мъдрото знание, а там те са личности с мнение, идеи, опит, които не биват дресирани, а са партньори в обучението, зачитани, ползват таблети в час... Абе няма място за сравнение!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

8 коментара:

Райчо Радев каза...

Ангеле, Приятелю,
Твоята борба и твоето страдание е за общото благо в България. Заслужава уважението на достойните българи и най-вече на учителите по философия.
Публикувай текста, ако мислиш, че ще предизвика раздвижване.
Райчо

Анонимен каза...

Защо никой не коментира ...вече...?

Gantcho Motchev

Анонимен каза...

Щото крепостните най-много от всичко мразят да мислят и най-обичат да търсят лекото Ганчо, затова и масово не се интересуват от това.

Branimir Avramov

Анонимен каза...

Много неясно обеснение... Аз имам по -просто.Филмът е много стар и не е интересен...Темата не е от най-важните....Стачкуващият не яде .но пие нектари и няма да умре,т.е. филмът ще завърши О.К.,Т.Е няма умрели...

Gantcho Motchev

Анонимен каза...

Грешиш много Ганчо, образованието е най-важната тема, без него ще си седиш в шибания феодализъм още 1300 години, но това си е типично за крепостните и за феодалите.

Branimir Avramov

Анонимен каза...

Българската диплома не се признава никъде в света...Аз взех образование в Лос Анжелизки университет и ще стоя още много години в Калифорния....Феодализмът го оставих на вас...!!!

Gantcho Motchev

Анонимен каза...

Без значение е къде си завършил Ганчо, важното е че крепостното самосъзнание още си е с теб.

Branimir Avramov

Анонимен каза...

ганчомочев, що не си кюташ просташко-материалния уреден животец в Америката, ами си пъхаш гагата в загубената и във феодалната, в мрачната, корумпираната и бедната, в изнемогващата под разпасалите се комунистически феодали Татковина , чоджум! Що за просташки мазохизъм и някаквото безкрайно тъпо, неприлично, незаслужено и незаслужавано от Ангел Грънчаров балканско, непреодолимо и непредотвратимо сеирджийство проявяваш към неговия случай?!!Дан би да ме уверяваш така, че в Америка си го прихванал, покрай професионалното си образоване там?!Е, па лично язе нема да ти поверваме! :-) Хай сиктир бе, чукундур извратен! Не те ли е срам да се надсмиваш над истинските хора на България!Циник ненормален и дебилен!Кютай си го жалкия животец и глей да не се признаваш пред американците нийде за българин! Да не ни срамиш! Щото си един жалък, беден духовно и изцяло дебилен загубеняк и палячо, по-лош с поведението си и от циганин! Такава ми бе още първата оценка !Ма, ти не се спираш бе, чоджум! Какво те яде, човърка и разяжда отвътре злото, че чак толкоз ти било невъзможно дан ми го сервираш и ми го навираш в очите !Нещастник! Не можах да те изтрая и да не ти направя услугата да се погледнеш - как изглеждаш в очите ми!А от това, че не ти пукало за нея...:-) Знаеш ли пък, на мен колко ми пука и ми дреме за мнението ти, че си имал толкова уреден материално, а вероятно и духовно, според теб животец :-) Просто си го живей там и не си бълвай тук душевните фекалии! Ако имаш капчица останала в бедната ти и пошла душичка родолюбие!Спести ми ги! Молим ти се! Нищичко друго не ти искам и не те моля!

Владимир Петков