Моя отворена и за обществеността жалба до прокурора и до омбудсмана

Вчерашният ден беше много интензивен, динамичен, изпълнен с различни събития, позволете ми тук съвсем накратко да дам линкове към публикациите, в които отразявам разните случки: първо, проведе се протест пред сградата на РУО-Пловдив (Елате и вие! Елате на протеста! Не допускайте безразличието да ви владее, победете инертността, страха и малодушието си!, също Моето изказване пред сградата на РУО-Пловдив, виж също и От днешния граждански протест в защита на промяната в образованието, състоял се пред сградата на РУО-Пловдив). Има и още нещо важно: получих Писма от канцеларията на Президента на Републиката, чиновниците на Президента са изпратили моите документи на МОН и настояват чиновниците на образователното ведомство да ми отговорят, а също така и непременно да изпратят отговора си до канцеларията на Президента. Но истински интересното се случва най-вече в нашата училищна общност, общността на училището, в което съм учител по философия (сега-засега де, знаете, аз очаквам тия дни новото ми опраскване-уволнение!). Този път обаче няма да описвам разните чудати случки на всекидневието ни под формата на поредно есе в блога си, в своя дневник, а ще го направя под формата на официален документ, който възнамерявам да изпратя до отговорните висшестоящи институции на образованието и вече и на правораздавателната власт (и не само) - щото ми е интересна, не крия, тяхната реакция (липсата на реакция също е реакция!). Ето какъв документ се получи този път:

До РАЙОННА ПРОКУРАТУРА в гр. Пловдив

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на България

ЗА СВЕДЕНИЕ: до Министъра на образованието и науката, София

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, адрес: гр. Пловдив, 4023, Ж.К. Тракия, блок: ..., вх., ап., тел. 0878269488, имейл: angeligdb[@]abv.bg, ЕГН: 590328...

Уважаеми г-н (г-жо) Прокурор,

Работя като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив от 2000 г. досега. Учител съм с 33 години стаж по специалността, с I-ви клас-квалификация, автор съм на учебни помагала по всички изучавани в гимназиите учебни предмети от т.н. "философски цикъл" предмети, основател, издател и главен редактор съм на философското списание ИДЕИ (излизащо три пъти в годината от 2009 г. насам) и на HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, то излиза 6 пъти в годината и се издава вече трета година. Автор съм също така и на много авторски книги в областта на философията, психологията, идеите за съвременността и за историята, а пък през последните 5-6 години написах цяла една поредица от книги, в които изложих и развих детайлно своите разбирания за една същностна и коренна промяна в сферата на образованието в България, с оглед да се преодолее съществуваща от десетилетия криза, а напоследък и катастрофа в тази област. Горещ привърженик съм на съвременните, новаторските, творчески развиващите личността на младите образователни технологии и от години в своята непосредствена преподавателска работа прилагам тези достижения на една нова, принципно различна от традиционната философия и стратегия на образованието. Основната ми идея в тази посока е, че на българското образование е потребна непосредствена, спешна и съвсем практическа реална демократизация на отношенията в самите образователни общности, разработих за нашето училище такъв проект, по който работя вече години наред, особено усилно в последните две-три години.

От 2010 г. директор на училището, в което работя, стана г-жа Стоянка К. Анастасова. Оказа се, че тя не можа или не пожела да оцени моя подход и моите постижения и дори си позволи да влезе в един постоянно ескалиращ конфликт с мен, изразяващ се в подлагането ми на какви ли не административни репресии, тормоз, обиди и пр., срещу мен в това паметно време г-жа директорката си позволи да води всекидневна злонамерена кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, в нейната анахронична, абсурдистка и ретроградна представа аз съм нещо като "народен враг", който не заслужава никаква милост и пощада. Аз оценявам действията (а често и бездействията й) като израз на нескриван волунтаристичен (нарушаващ нормите на правото и на закона) и при това, за жалост, твърде арогантен административен произвол и тормоз, при което са нарушени мои най-основни човешки и професионални права, системно се нарушава моето лично достойнство и професионалния ми престиж. Разбира се, в тази обстановка съм всекидневно стресиран, това се отрази (освен другите, предимно морални щети) и на моето здравословно състояние, бях в този период инвалидизиран - тъй като се влоши рязко моето сърдечно заболяване, поради въпросния стрес, страхувайки се да не закъснея и бързайки сутринта за работа една сутрин аз паднах, ударих си силно главата, в резултат на което се получи сътресение на мозъка с тежък вътрешен кръвоизлив, наложи се да бъда подложен на животоспасяваща операция с трапанация на черепа; слава Богу все пак оцелях, ала веднага след връщането ми на работа (след 8-месечен отпуск по болест за възстановяване) отново бях подложен и то на още по-безжалостна кампания по дискредитирането ми, увенчана с моето уволнение по крайно обидния за мен параграф "пълна липса на качества да бъде учител" (!), иначе казано, г-жа директорката ме уволни на основание "абсолютна некадърност", "изцяло негоден за системата", което означава, че тя посегна и на моите преподавателски права, своеволно и злонамерено фактически ме лиши от преподавателски права! Връх на тази толкова злотворна кампания беше и това, че г-жа директорката на нашето славно и толкова елитно образователно и възпитателно учреждение в официален документ, именно "производствена характеристика", изготвена във връзка с мое предстоящо преосвидетелстване в ТЕЛК, си позволи да ми даде своя оригинална и изцяло самоделна "психиатрична диагноза", т.е. вписа в този документ, че съм бил изпадал "в чести нервно-психични разстройства" (!), и то при положение, че до този момент никога не ми се е налагало, слава Богу, да ползвам услугите на психиатър.

Поради тия толкова невероятни и абсурдни по същество административни ексцесии, които си позволи въпросната ръководителка, ми се наложи да водя три съдебни дела: първото, за отмяна на нейна заповед "предупреждение за уволнение", което спечелих и на трите инстанции - и така този вариант за планираното ми "опраскване" (уволнение) от госпожа директорката отпадна, беше осуетен; второ, водих дълго и изтощително съдебно дело за отмяна на нейната заповед за уволнението ми, в крайна сметка Върховният Касационен съд отмени въпросната заповед и аз бях възстановен на работа в началото на настоящата, вече отиващата си сега 2016 година; наложи ми се да водя и наказателно съдебно дело за клевета, което спечелих на решаващата първа инстанция, г-жа директорката беше осъдена за престъплението клевета, ала след това направи нужното за да осуети по всички възможни начини влизането в сила на тази присъда, спечели делото на ниво Окръжен съд, който прие абсурдната теза, че тя ме била оклеветила "несъзнателно" и понеже била смятала, че по този начин била "изпълнявала съвестно служебния си дълг" (знаете, за жалост, че и в самото българско правосъдие много често се случват и неща, които нерядко са в противоречие с идеята за право, за законност, за справедливост и пр.). По тази причина ми се наложи да предприема съответните постъпки за да заведа дело и в Европейския съд за правата на човека; скоро предстои завеждането и на това дело.

След завръщането ми на работа отново се оказа, че директорката Анастасова сякаш изобщо не си е извлякла каквито и да било поуки от станалото; скоро се разбра, че тя не се е отказала от тъй желания реванш. В последните няколко месеца, за жалост, станах отново обект на все същия административен произвол, терор и тормоз, директорката пак си позволява крещящи злоупотреби с власт, възползва се от служебното си положение за да си налага капризите. Давам такъв екстравагантен дотам пример, че той звучи направо съвсем фантастично, абсурдистки или невероятно, но за жалост е факт, е самата гола истина: вместо както е по закон работодателката да прави нужното за има потребните условия за пълноценно изпълнение от страна на учителите на техните служебни задължения, г-жа Анастасова в моя случай направи нужното (чрез съвсем злонамерена тактика, комбинираща съответните умишлени действия и бездействия) в един клас, на който преподавам, да възникнат такива ужасни условия, че ето вече четвърти месец практически в него не се води никакъв учебен процес; за тази цел директорката не направи онова, което повелява длъжността й, а именно че нарушаващите и отвратително държащите се в час ученици следва да бъдат подобаващо наказани; за тази цел директорката скри, не допусна до Педагогически съвет моите доклади по случая, по този казус дебат в Съвета още не е проведен (!), въпреки настояванията ми, в крайна сметка възникналата атмосфера на безнаказаност доведе дотам, че в класа възникна пълна анархия; за отбелязване е, че учениците даже в нейно присъствие се упражняват кой по-грубо да наруши нормите на Правилника на училището и на Закона за образованието, надпреварват се кой по-грозно да обижда преподавателя си по философия, а директорката нищичко не направи за да ги поне призове да се държат по-прилично! (Едва след изрично мое настояване да си изпълни служебния дълг тя все пак направи заявление пред учениците в този дух, ала го направи така, че те се почувстваха още по-насърчени - понеже директорката думичка не обели за наказание на провинилите се, а знаем, че това няма как да не ги ентусиазира да продължат да се държат все по този неправомерен начин!)

Защо постъпва така директорката ли? Как се осмелява така фрапантно да нарушава задачата и мисията си на работодател ли? Ами много е ясно защо: тя всъщност напоследък нищо друго не прави за да трупа съчинени от нея самата компромати, изсмукани от пръстите "документи" - с оглед да си "докаже" някак толкова смехотворната теза, че учителят по философия в нашето училище бил, видите ли, "пълен некадърник" и изобщо не бил ставал за учител! Не зная, но имам чувството, че усърдието на г-жа Анастасова в тази посока е не просто стахановско, не само е героично по мащаба си, но е довело до такава производителност на тази неспирно работеща фабрика за компромати, че нищо чудно този път въпросната литература, плод на директорското вдъхновение (директорката на нашата професионална гимназия по специалност е филоложка, е литераторка!), да тежи вече поне половин тон! В тази връзка ми се наложи през лятото на тази година да отправя сигнал до прокуратурата в Пловдив за документни нарушения на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, разследването по тази казус още тече, все още не е завършило. Очевидно директорката вече добре се е подготвила "документално" (за пред съда в едно бъдещо съдебно дело!) за да дръзне отново да ме уволни, тия дни тя ми поиска писмено обяснение (виж приложения документ Изх. № 107/01.12.2016 г.) във връзка с чл. 333 от КТ за предварителна закрила "относно наличието или липсата на доказателства", които ме поставят в категорията на защитените от уволнение лица в качеството ми на трудоустроено лице и пр., което ми говори, че й остава само да се снабди само с още един документ, именно разрешение от Инспекцията по труда, та да може да изпълни замисленото и тъй копняно ново или поредно мое опраскване, с извинение за думата, но тя е твърде подходяща за случая, та по тази причина си позволявам да я употребя.

Поради всички тия ужасни, направо кошмарни административни истерии и ексцесии се видях принуден да обявя гладна стачка като форма на отчаян протест срещу административния кошмар и терор, на който съм подложен. Исках да разбера дали това крайно средство на съпротива на една жертва на въпросния административен терор ще повлияе поне малко за отрезвяването на самозабравилия се властник, щото в този живот все пак следва да правим нужното за да не губим поне човечността си. Но, уви, по време на гладната ми стачка директорката не само че не показа някакъв елементарен жест на човешко участие, загриженост или безпокойство, не, натискът й спрямо мен се увеличи. Ето в тази връзка само няколко примера, за известна илюстрация за това докъде се е стигнало. Понякога умът не може да побере че такова нещо е възможно изобщо да се случи в нашето толкова напреднало европейско време и отечество, ала, уви, позволете да Ви уверя, г-н (г-жо) Прокурор, като пиша това, аз съвсем не си позволявам нещичко да добавям от себе си, следвам единствено самата реалност.

Като обявих гладната си стачка, още на другия ден в двора на училището се появиха репортери на различни телевизии, в това число и национални. Директорката започна да се крие от тях, на мен лично ми забрани да разговарям с репортерите на територията на училището, в това число и на двора (!). Излишно е да споменавам, че в училището ни заради авторитарната директорка и без това витае атмосфера на страх, общо взето никой не сме да каже нещо, което няма да се хареса на директорката. Да, ама няколко ученика си позволиха пред един репортер да кажат добри думи за преподавателя си по философия, това беше излъчено в централните новини. Скоро след това, вероятно под натиска на директорката, от тия ученици е търсена отговорност за това как си позволяват да казват добри думи за преподавателя си по философия!!! Други ученици пък, които са си позволили да събират подписка сред съучениците си в моя защита, също са били обиждани от престараващи се в подлизурството си спрямо директорката учителка, която дори е скъсала лист от тяхната подписка! Когато в солидарност с моя протест от София пристигна група интелектуалци, сред които и поета и виден борец срещу комунизма, политическия затворник от преди 1989 г. Николай Колев-Босия, директорката забрани на гостите да стъпят даже в двора на училището (!!!), тя повика многобройна охрана, която завладя всички подстъпи към училището, по тази причина беше осуетена срещата на гостите с ученици и учители в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ на училището, който именно беше домакин на тяхната творческа изява (те просто пожелаха да прочетат стихове от свои книги пред учениците, но това на директорката-литераторка се видя че е "недопустимо престъпление"!

Нещо повече, тя се опита и на мен да ми попречи да разговарям с гостите, почна да произвежда поредица от "констативни-протоколи"-компромати за това, че, видите ли, съм бил закъснял с няколко минути за час, в процеса на тия извънредни обстоятелства тя поиска от мен да подписвам "протоколите" й, с оглед, разбира се, да ме накаже по административен ред и пр. Излишно е да споменавам, че съществуващият от много години в училището ни и учреден от мен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ фактически беше забранен от директорката, по нейно нареждане постоянно се късат неговите обяви, поради витаещия страх даже вече и учители не смеят да дойдат в Клуба, да не говорим за учениците, аз лично такива грозни административни ексцесии не съм срещал даже и по времето на комунизма: да, такова нещо нямаше дори и тогава! Очевидно на директорката просто не й е по вкуса тази реална демократизация, за която ние, загрижените за българското образование дейци се борим, ето защо г-жа Анастасова прави всичко, което й е по силите предлагания от нас пределно честен, откровен, публичен демократичен дебат да се води не само на ниво Педагогически съвет, но и в цялата ни училищна общност. Разбира се, на мен системно не ми е давана думата на Съвет, педагогически съвети поради страха на директорката от дебати фактически не се провеждат, провеждат се само вяли "оперативки" в междучасията, на които никой не смее да се изкаже, провеждат се само колкото директорката да си спусне заповедите и безценните инструкции. По тази причина, поради невъзможност да се дебатира свободно в рамките на общността или на училището ми се наложи да изнеса дебата на страниците на мой блог, в който всекидневно описвам случващото се, щото по моето виждане описанията на тия процеси и борби на крайно трудна демократизация (аз я напоследък я наричам "зорлем-демократизация"!) са изключително полезни, те показват реалното състояние и неприкритата с нищо тежка ситуация в конкретните образователни общности, т.е. показват ни защо реална промяна и реформа в българското образование до този момент фактически няма.

Смятам, че представяната в тази жалба ситуация не е израз на някакъв "личен конфликт" между яростно консервативен директор на училище, изживяващ се като охранител на печалното статукво в образованието и другояче или нестандартно, творчески мислещ учител с новаторски наклонности, не, тук става дума за процеси, имащи огромна обществена значимост. По тази причина поведението на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, по моето разбиране, е крайно обществено опасно, ето поради това Ви призовавам, уважаеми г-н (г-жо) Прокурор, да се намесите и да проведете длъжното разследване с оглед да бъдат възстановени правото, законността и справедливостта. Дадох Ви доказателства за сериозно нарушаване на мои исконни и фундаментални човешки и професионални права, като се почне от правото ми на свободно изразяване, та се стигне до накърняване на моето лично и професионално достойнство, до груба, политически мотивирана при това дискриминация, до упражняване на всекидневен и по същество волунтаристичен (незачитащ или потъпкващ правото и закона!) административен произвол и тормоз, до нетърпимо вече и крайно злонамерено поругаване на моята личностна и професионална автономия, което ми носи не само жестоки морални щети, но и ми нанася непоправима увреда на здравето. На това основание Ви моля да проведете безпристрастно разследване на представения казус и на тази база да направите онова, което законът за такива случаи е предвидил или повелява.

Позволявам си в заключение да изразя крехката си вяра, че един ден и в нашето свидно Отечество ще се установи (благодарение обаче и на участието на нас, гражданите!) такъв нормален, правов и точно затова съвсем човечен обществен порядък, който да направи веднъж-завинаги невъзможни екцесиите, за които ми се наложи да пиша в тази своя жалба. Простете за това, че нямам възможност да ползвам услугите на адвокат, вероятно този документ не е написан според правилата на подобен род документи, написах го както можах, ала за сметка на това, уверявам Ви, бях пределно откровен и честен - защото за мен като личност и като философ истината е единственото, което има значение.

13 декември 2016 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ЗАБЕЛЕЖКА: Прилагам следните документи, който моля да бъдат възприемани като органична част от настоящата жалба:

...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo