Не съдът е мястото, където трябва да се водят непроведените училищни дебати

Възнамерявам на следващото заседание на заведеното от мен съдебно дяло да поискам да бъде разпитана директорката на пловдивската ПГЕЕ, срещу чиято именно заповед за моето уволнение се води това дяло. Самият аз съм готов да се подложа на такъв разпит, нямам нищо против да отговарям на въпросите на съдията и на адвоката на другата страна, пък и също така на ответницата. (За установяването на истината се допустими и някои жертви, примерно да пожертваме своето удобство и пр.) Не съм наясно дали Съдът ще допусне такова нещо, но съм дълбоко убеден, че показанията на извършителката на това деяние ще бъдат изключително полезни за установяването на истината. Също така смея да вярвам, че за българския съд истината има значение - въпреки че е трудно постижима, въпреки че за постигането й се налага да понесем известни неудобства, примерно, да си развалим рахатя, да изхабим известна част от тъй ценното си време и прочие. Както и да е, да допуснем, че съдът позволи да се осъществи моето предложение, е, пита се: а какви въпроси аз следва да задам на ответницата? Имам много зазадени въпроси към нея, на които тя не желае да отговаря - по причина на това, че е принципна противничка на диалога с... "толкова лош човек", с "толкова неправилно мислещия индивид" Грънчаров; но имам също така и много незададени въпроси към нея, щото, знаете, ако изобщо се беше провел така настойчиво предлагания от мен дебат, тогава в процеса на самия дебат щяха да се родят и появят много и то безкрайно важни и ценни въпроси.

Е, да допуснем, че несъстоялия се (по причина на нежеланието и враждебността към дебатите от страна на въпросната властваща администраторка) все пак се проведе с огромно закъснение пред Съда, пита се: а какви въпроси трябва да й задам, кои са въпросите, които съм длъжен да й задам непременно - и с приоритет пред останалите? (Щото все пак едва ли ще имам възможността да й задам ВСИЧКИ въпроси, тези въпроси са прекалено много!). Е, воден от това съзнание аз днес решавам да почна да се подготвям, и по своя си обичай ще го направя съвсем открито, публично, няма да си крия въпросите, с оглед да сварят отговарящата съвсем неподготвена, напротив, аз искам тя да има много време да осмисли колкото се може по-пълно, цялостно и задълбочено въпросите ми, по тази именно причина и няма да ги крия, няма да залагам на изненадата - с оглед да черпя някакви изгоди от това. За мен главната изгода, на която залагам, е истината, ето, по тази причина и задавам въпросите си предварително, с много време за мислене и за преценка. Та днес започвам да правя своя списък с най-необходими въпроси, с въпроси, които непременно следва да бъдат зададени - и обсъдени. По този начин именно се стремя да предизвикам все пак оня дебат, който, за жалост, не се състоя в училището, там, където именно му е мястото.

Ще формулирам много въпроси, пък после ще имам възможността да подбирам най-важните, тогава именно ще "пресявам" излишните, ненужните от по-сполучливите и по-належащите. Призовавам ви да ми помагате, да давате своите предложения. Прочее, да отбележа това, че не аз, а един мой приятел ми подхвърли тази идея, той сам предложи един въпрос, който по негова преценка трябвало било да задам на онази чиновничка от МОН, която на миналото заседание беше разпитвана, той предложи въпроса:

"Много ли ненавиждате Ангел Грънчаров?"

По негова преценка този въпрос трябвало да й задам. Аз пък си помислих, че не е зле да го задам и на директорката. И на тази база след това ми хрумна, че е добре да си подготвя списък с най-важните въпроси, което съм длъжен да й задам, с оглед макар и късно да започнем тъй дълго отлагания училищен дебат. Та призовавам и други хора, учители, ученици, родители, граждани, да се включат в предлагането на ония важни и необходими въпроси, които сме длъжни да обсъдим в толкова потребния дебат; а дебатът може да започне като отправим тия въпроси към властта, към самодържавната (ако мога да употребя тази дума) властница в ПГЕЕ, именно директорката. Та ето, нека да започна аз, пък който иска, нека сам да се включи, нека да даде своите предложения. Аз сега-засега предлагам следните въпроси:

- Давате ли си сметка каква оценка като управленец си давате сама - след като за кой ли път сте принудена заставате в съдебна зала? Известно ли Ви е на други директори да им се е случвало толкова често това нещо? Добрите директори на училища ли застават по-често в Съда - или лошите?

- Коя е причината да криете така упорито анкетата с ученици от нашето училище, която проведохте в преподаваните от мен класове в края на учебната 2015-2016 година, какво толкова Ви смущава в тази анкета, че си позволявате да я криете не само от мен вече повече от година, но и да я скриете сега дори и от уважавания Съд?

- Смятате ли, че някой може да Ви повярва, че резултатите от тази анкета са... "загубени", давате ли си сметка как ще прозвучи едно такова обяснение? Ще проявите ли все пак воля да дадете публичност на толкова страшната и мистична анкета?!

- Коя е причината да пречите така всеотдайно на всички мои предложения за отпочване на дебати по истински важните, горещи и нетърпящи никакво отлагане проблеми на училищния живот в ПГЕЕ?!

- Давате ли си сметка, че ако предлагания от мен дебат беше започнал в рамките на училищната ни общност, то тогава изобщо нямаше да се стига до резилищата, до които се стигна в резултат на нежеланието си да благоволите да разрешите започването на дебата?

- Давате ли си сметка, че ако дебатът по проблемите на училището беше започнал вътре в самата училищна общност, то тогава нямаше да Ви се налага многократно да бъдете изправяна пред Съд, да отговаряте за погрешни свои решения пред Съда: нали все пак знаете, че Съдът до този момент системно отменя всяка Ваша заповед, която е била обжалвана пред него?

- Кой според Вас е по-ефективният начин един директор да си загуби властта, поста и креслото: като пречи на дебатите, т.е. се държи както Вие се държите, или като направи нужното тези дебати да текат колкото се може по-пълноценно?

- Какво Ви е отношението към демокрацията, Вие лично смятате ли се за демократично мислещ човек, за човек с демократично поведение - или демокрацията и демократите са нещото, което силно мразите?! Можете ли да бъдете напълно честна и искрена в отговора си на този, предполагам, твърде неприятен Ви въпрос?

- Вие лично как се отнасяте към твърдението, че съществуваща образователна система се основава на принципа на авторитаризма, че е насилническа, че е свободоненавистническа? Вие лично уютно ли се чувствате в условията на тази система?

- Наистина ли не разбрахте смисъла на моя продължил 77 дни граждански протест на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ? Бихте ли се опитала да направите своите предположения защо все пак моя милост предприе тази протестна акция и инициатива?!

- Давате ли си сметка за това какъв е действителният ефект върху съзнания на тази моя акция, имам предвид съзнанията на младите хора, на нашите ученици, на колегите, на учителите, на родителите?! Можете ли да се опитате да обясните какъв е предполагаемия от вас ефект? А какъв е ефекта на моя протест върху Вашето собствено съзнание?

- Давате ли си сметка, че във времето на тъй славните "бунтове на ученици срещу народния враг Грънчаров" Вие лично, съзнателно или несъзнателно, насърчавахте тези ученически прояви (възникнали или "спонтанно" избухнали все пак, за Ваше голямо съжаление, само в един-два класа!)?

- Имате ли някакви критични забележки към собственото си поведение по времето на тези "спонтанни" бунтове? Допуснахте ли тогава някакви грешки?

- Вие изобщо грешите ли понякога - или имате съзнанието, че сте безгрешна? Имам ли право аз, "абсолютният грешник", да Ви задам такъв въпрос?

- И все пак в резултат на тъй славната епопея на многогодишна война с мен Вие в крайна сметка разбрахте ли какво е това философия и особено каква е мисията на философа в обществото? Бихте ли се опитала да поразсъждавате що-годе свободно по този хубав според мен въпрос, ще Ви бъда крайно благодарен да науча какво мислите?

- Това, че си позволихте да ме определите в своята заповед за уволнението ми "лишен от качества да бъде учител" обидна квалификация ли е според Вас? Можете ли да опитате да си дадете сметка как звучи тази квалификация в ушите на човека, към когото тя е насочена - особено ако това е човек, който целия си живот е посветил на учителстването?

- Вие жесток човек ли сте - или се способна на известно човешко съчувствие и състрадание? Тези неща - съчувствието и състраданието - присъщи ли са Ви или са Ви съвсем чужди?!

- Давате ли си сметка как се чувства човек като мен, който на два пъти е бил изхвърлян по безцеремонен начин от училището, в което е работил дълги години?! Това, че фактически ме лишавате не само от преподавателски права, но и дори от средства за съществуване, каква емоция поражда в душата Ви? "Меко" или "кораво" е Вашето сърце?

- Как мислите, законът позволява ли Ви да решавате субективно кой става за учител и кой не става? Това не е ли прерогатива на съвсем други институции?! Къде във Вашите пълномощия фигурира правото да решавате кой има качества да бъде учител и кой няма?

- А може би добри за Вас са само учителите, които са Ви лично предани?! Как си обяснявате това, че единственият учител, който си позволява да Ви критикува публично, изведнъж се оказа до такава степен "пълен некадърник", че се наложи да бъде два пъти опраскван и опозоряван?!

- Качеството "свободолюбие" чуждо ли Ви е - или смятате, че го притежавате? Може ли човек да бъде пълноценна личност ако не само не разбира що е свобода, но и е съвсем враждебен към хората, които са превърнали свободата в свой непосредствен начин на живот?

- Допустимо ли е човек самоотвержено да мрази ония, които не мислят като него?! Вие лично позволявате ли се такъв един лукс?

- Приятно ли Ви е да сте директор?! Минавала ли Ви е някога мисълта, че тази отговорна и тежка длъжност не Ви е по силите? Какво толкова Ви привлича към този пост?!

- Коя е най-голямата грешка, която по собствена преценка допуснахте по време на тъй славното си директорстване?!

- Какво е истинското Ви отношение към забележителния Ви предшественик на поста директор на ПГЕЕ инж. Паунов, Бог да го прости!? Давате ли си сметка как той Ви възприемаше? Имате ли някакви претенции към неговия управленски стил и подход?

- Усещате ли се, че Вашите "констативни протоколи" на посещенията Ви в моите часове имат характера на художествено-поетични и дори лирични... доноси?! Защо сте така пристрастена към този Ваш любим литературен стил?!

- А давате ли си сметка за това, че в ръководеното от Вас училище под вашето ръководство сума ти народ прописа и започна да се упражнява в този тъй любим Ви литературен стил? Как оценявате купищата "жалби" срещу "тъй неправилно мислещия учител Грънчаров", с които с любов изпълнихте двете огромни папки, предоставени на съда? Гордеете ли се с това Ваше несъмнено постижение: толкова много ученици придобиха умения да пишат чудесни доноси срещу учителя, който Вие лично нескривано определихте като "народен враг"?!

- ...

И така нататък... има още много въпроси, които не само могат да бъдат формулирани и задени, но и непременно трябва да бъдат зададени на тази административна особа, която дойде момента да отговаря за всичко, що е правила. Разбира се, тя едва ли ще отговори на голяма част от въпросите, които се налага да й зададем, но все пак е интересна реакцията й, не мислите ли? Ето, знаем, че тя чете редовно този блог, също така най-близките й приближени редовно го четат и също така я информират за своята преценка на написаното в блога ми. Чрез блога ми дебатът в училището тече, но в една крайно уродлива форма: тече "задочно", "инкогнито", "на четири очи", "интригантски", тайно и скришом, не мога да намеря точната дума, но се сетихте за какво намеквам. Няма ли открит дебат има друг - скрит, непълноценен, именно при него витаят какви ли не подозрения, мании, интриги, клюки, лъжи и прочие. Докато при истинския дебат властва само истината, да, тя е нещото, около който той се разгръща. Както и да е, та мисълта ми е, че нищо не пречи на директорката (ако желае, ако предпочита) да започне да отговаря на тия въпроси... писмено, в един задочен, пък макар и закъснял дебат. Да, това е чудесна идея: ако започнем благодарение на тия въпроси несъстоялия се досега училищен дебат, това в един момент може да доведе до осъзнаване на ненужността на... съдебния дебат, щото по презумпция се знае, че не съдът е мястото, където трябва да се водят непроведените училищни дебати, непроведените дебати по насъщните училищни проблеми.

Иначе казано, тази поредна моя иновация и инициатива е твърде полезна и ценна, да се похваля сам, щото... циганката, дето ме хвалеше, замина... на гурбет! :-) Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! С Богом!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo