Г-н Премиер, че в страната ни има безконтролна тирания на разпищолилата и разгащила се държавна бюрокрация, Вие самият вече немате никаква власт!

Понеже наистина Получих писмо от... Бойко Борисов! :-) (е, майтапя се де, писмото не е лично от него, а от началничката на отдел ПРИЕМНА на Министерския съвет г-жа Соня Божикова, т.е. е подписано от високопоставена чиновничка), решавам тази сутрин да реагирам на този все пак и така или иначе "отговор", а причината, че правя това е съвсем проста: обичам диалога между гражданите и управляващите, смятам твърдо, че този диалог може да е полезен и за двете страни, но особено е полезен за властта, за властващите; ние, гражданите, имаме двояк дълг, хем да помагаме на управляващите да не се самозабравят (и на тази основа да не правят купища грешки, някои от които могат да са направо фатални - и унищожителни за държавата ни!), хем, от друга страна, сме длъжни непрекъснато да ръчкаме властниците, щото те пък са склонни да се отпускат, да задремват, да похъркват. Ако гражданите не си изпълняваме задълженията, тогава именно властта се самозабравя; ний, гражданите, хем сме спирачката на абсолютистките мераци на властниците, хем контролираме самата власт докъде да се разпуща или разпищолва (възпираме тоталното й разпищолване, т.е. тиранията!), хем, както казах, я ръчкаме за да не се отпуска, за да не изпада в бездействие - и в самолюбуване на своето тъй измамно величие. (Некои властници се самозабравят дотам, че почват да си мислят, че били, видите ли, нещо като наши господари, а истината е, че те са само наши, на гражданите, слуги, да не кажа и роби - щото трябва да служат единствено на нашия интерес, на интереса на народа!)

Задачата ни като граждани не е лека, лошото е обаче, че огромната част от т.н. граждани у нас не само че не си знаят правата (а какво остава да се ползват от тях, да ги практикуват!), но и изобщо не са наясно с големите си отговорности, по тази причина, като гражданите не си изпълняват задачите и дълга, работите постепенно отиват "по дяволите" или "на кино", както искате го наречете, все тая. Аз пък като учител по гражданско образование съм длъжен да уча и едните, и другите на това какво трябва да правят, какви са им истинските права и отговорности, длъжен съм да ги подтиквам да се държат подобаващо; е, от години си изпълнявам най-съвестно дълга, но в замяна на това не само че не срещам разбиране и подкрепа, напротив, съвсем разгащили се и разпищолили се до крайна сметка властници (дотам, че не знаят изобщо на кой свят живеят!) за благодарност, видите ли, си позволиха на два пъти да ме опраскват, да ме уволняват - и то само защото така съвестно и отговорно си върша работата, представяте ли си?!

Абе какво да ви говоря, у нас всичко е тъкмо наопаки на правилното, на доброто, на разумното, на необходимото, всичко е с краката нагоре, по тази причина и не прокопсваме де, нема как да прокопсаме. Но аз, докато имам силици все още, ще си върша работата най-отговорно, изобщо не ми пука, че толкова много хора (да не говорим за властващите лица и фактори) изобщо не ме разбират, смятат, че съм "нещо превъртял" и прочие. Разбирам ги, на тия въпросните длъжностни лица и фактори вероятно не им е по силите да разберат какво става, а най-вече не им е угодно и изгодно да разберат същината на работата, бягат от истината, увъртат и се извиват като змии, абе страшна работа е, какво да ви разправям повече?! Та ето, във връзка с тъй многозначителното писмо от Канцеларията на г-н Премиеро се чувствам длъжен да отговоря, да кажа как аз мисля за написаното в него, длъжен съм да си кажа възприятието и позицията; пак го правя с оглед да помогна за разсейването на заблудите на въпросните длъжностни лица; ето какво написах по този повод тази сутрин:

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

До г-н Бойко Борисов, Председател на Министерския съвет на Рупублика България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТГОВОР ДО Г-Н ПРЕМИЕРА

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, философ, безработен учител по философия, автор и организатор на гражданската инициатива "Кръгла маса по реалната демократизация-декомунизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ-"ТЕТ-Ленин""

Здравейте, уважаеми граждани, данъкоплатци, колеги-учители, ученици, родители,

Здравейте, уважаеми г-н Премиер,

Здравейте, уважаеми ръководители на пловдивското и българското образование,

Здравейте, уважаеми посредници в така трудния и затова често пъти съвсем незапочнал диалог между гражданите и длъжностните лица в отговорните държавни институции,

Обръщам се към всички вас, но фактически това мое поредно отворено писмо е най-вече до г-н Премиера, всички останали адресати ги ползвам единствено като свидетели; правя го с цел да разберат нещо, което по моя преценка е твърде важно. Там е работата, че длъжностните лица в нашето свидно отечество съвсем не знаят как да общуват с гражданите, държат се крайно неадекватно, пишат пределно тъпи, при това крайно лъжливи писма (ако изобщо нещичко отвръщат, иначе предимно не по-малко тъпо мълчат!), абе правят толкова много простотии, с което само ни показват, че съвсем не могат да общуват културно, нормално и човешки с гражданите, пишат някакви си там неразбираеми грандоманско-йезуитски и фарисейски писания на надут, нищо не казващ бюрократичен език и стил, правят какви ли не позорища-резилища, като при това имат една-единствена грижа: да си измият ръцете, да не си развалят рахатя, да не би, не дай си Боже, да им се наложи да се размърдат и да свършат некаква полезна работа, не, те са решително против каквато и да е било работа, особено пък такава, дето е на ползу роду - и народу!

Много жалко е това, че нашата държавна властващата администрация не само че не ще нищо смислено да върши, никаква конкретна и смислена работа не ще да свърши, но тя се държи така, че само да вреди, да разваля, да пречи, да съсипва, примерно, обича особено много да се гаври с търпението на хората, на гражданите. Е, ний пък, гражданите, сме длъжни да покажем на въпросните властни бюрократи, че както са я подкарали, нема да им позволим да я продължават, длъжни сме да им обясним и то на пределно прост човешки език, че или ще почнат да работят истински, или ще им се наложи да се разделят със своите тъй уютни и топли кабинети, със своите меки кресла, с пределно приятните им заплати и прочие. Да, това е положението, виждате, изказвам се в чисто принципен план; на мен като съвестен учител по гражданско образование такава ми е работата; ето сега и конкретния нов пример, с който искам да илюстрирам мисълта си.

Началничката на отдел ПРИЕМНА на Министерския съвет г-жа Соня Божикова ми е написала крайно изразително и многозначително писмо (виж документа ето тук: Получих писмо от... Бойко Борисов! :-)), което е образцов пример за напълно негодна, свръхпорочна и като капак безкрайно арогантна, нагла, абсурдистка до невъобразимост бюрократична кореспонденция, с която, първо, властта по пределно арогантен начин показва, че изобщо не й пука за проблемите на хората, второ, че нема никакво намерение да се зафане за некаква конкретна работа за да помогне некой реален или тежък проблем на конкретен човек, опази Боже, да се реши позитивно и с добро за човека, на трето място този документ също така показва, че властта даже не счита за нужно да вникне в същината на работата, т.е. изказва се изцяло неподготвена, което за сетен път идва да ни докаже, че тя няма абсолютно никакво намерение да се разделя с порочния си манталитет нищичко да не прави, а само иска да си гледа рахатя, самолюбуването, грандоманщината и прочие. Ето сега някой още по-точни белези, илюстриращи верността на казаното:

1.) Писмото, с което ми се "отговаря", се състои от само от... трички изреченийца, което за мен е обидно, щото чиновникът или чиновничката, която го е писала, очевидно твърде много я мързи не само да чете, но и да пише! А камо ли пък, опази Боже, да мисли - като пише!

2.) И трите изречения при това са или лицемерни, или лъжливи, или пък представляват типично бюрократично увъртане, с цел нищичко реално да не се направи, т.е. баламосват ме, че, видите ли, че нищичко не можело да се направи; но работата е там, че аз няма да позволя да ме правят на идиот; аз не искам със своето писмо изпълнителната власт в лицето на многоуважаемия г-н Премиер да започне да се меси в работите на... съдебната власт, моля ви, недейте да ме правите на дебил! Аз не съм поискал такова нещо, недейте да лъжете или да ме злепоставяте като ме представяте сякаш съм кретен: аз просто поисках изпълнителната власт, в лицето на г-н Премиера, да окаже малък натиск върху друг, изцяло дължащ се неадекватно орган на същата тази изпълнителна власт, именно г-н Министъра на образованието и науката, който, понеже нищичко не направи за да озапти изцяло разпищолилите се нисшестоящи под него административни звена в йерархията (имам предвид РУО-Пловдив и особено най-ниското звено, именно съвсем не знаещата на кой свят живее директорка на пловдивската ПГЕЕ!), се налага да бъде ръчнат малко с остена отгоре; да, ето само това искам, за никакво вмешателство в работите на съдебната власт не съм настоявал!

3.) Т.е. аз искам г-н Премиерът да натисне (и ако требе да дръпне ушенцето!) на г-н Министъра, а той пък да си свърши работата, щото от няколко години сума ти министри на образованието се изредиха на поста, на всичките съм писал, и нито един от тях не се трогна да си свърши работата, да си изпълни предназначението! Представяте ли си за какво бюрократично разгащване-разпищолване става дума?! Но проблемът не е че министрите са толкова лоши, работа е там, че те позволяват чиновниците в министерството, първо, да крият от тях цялата информация, чиновниците също така, предполагам, даже не информират министъра за съществуващия проблем, а съвсем неправомерно си присвояват неговата власт и без да са го информирали даже, от негово име почват да разпореждат, т.е. оказва се, че министърът на образованието чисто и просто се оказва, че е един позьор, който нищо не решава, а всичко в министерството му се прави от узурпиралите неговата власт бюрократи, сфащате ли сега в какво е проблемът, г-н Примиер?!

4.) Ето, в случая въпросните чиновници (повечето даже са анонимни, те са турили г-жа Божикова отпред, на "дулото на топа", тя се е подписала, с което те нея злепоставят, да не говорим само как злепоставят Вас, г-н Премиер!), ето, излиза, че и Вие дори сте допуснал да си изтървете властта, чиновниците от Министерския съвет и Вашата власт са узурпирали, ето, без даже и да Ви уведомят са решили да претупат случая по своя си маниер, без да правят абсолютно нищичко?! И какво излиза, нима Вие, г-н Премиер, ще допуснете да Ви правят и Вас, силният човек, на един жалък позьор-мухльо, който само се перчи пред телевизионните камери, ала реално нищичко не решава, всичко се решава от уж подчинените му чиновници, които обаче като не го информират изобщо за проблемите, го злепоставят (в случая в моите очи!) без да им трепне окото, без да им трепне и левият клепач! Тук, по моето виждане, се състои главният проблем: бюрократите в министерствата са узурпирали цялата власт от отговорните министри, позволяват си да решават от тяхно име, в резултат имаме ужасна тирания на самозабравилата се и разпищолила се държавна бюрокрация, а министрите, в това число и Вие самият, г-н Премиер, сте станали само жалки позьори! Ето това излиза, тази е истината, ако искате, сърдете ми се, ако искате, обиждайте ми се, аз се чувствам длъжен да Ви кажа истината както ми се е открила, пък Вие сам решавайте как ще се държите по-нататък!

5.) Доколко е глупаво това писмо си личи и от обстоятелството, че в него даже и не се загатва в отговор на кое мое писмо е написано то, представяте ли си, там се изреждат изходящите номера на предишни подобни писма на администрацията на г-н Премиера до мен, но многозначително е пропуснато най-важното: аджеба, на което по-точно мое писмо отговаря уж размърдалата се администрация, представяте ли си?! И сега те ме оставят да гадая за какво изобщо се отнася моето писмо, щото аз съм писал и други писма, знаете, аз се мъча да помогна и на г-н Премиеро да направи нещичко за да потръгнат работите в Министерството на образованието и науката най-вече, но съм му писал и по други проблеми, аз съм доста активен и ангажиран гражданин, е, как тогава да разбера туй нищо особено не казващо писмо "измиване на ръцете" по кой по-точно пункт е - или е нещо като "глобално измиване на ръцете", т.е. с това писмо разпищолилата се до крайна степен администрация в Министерския съвет фактически ми казва ето какво:

Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша... кучетата си лаят, богато, тежко натовареният ни керван си върви... абе ти си пиши бе, Грънчаров, пиши си, ний обаче даже и нема да те четем! Ний даже ще скрием сичко, що си писал, от отговорния министър и от Премиера даже! Ний ще си правим каквото искаме! Ний ще се погаврим с теб както само ний умеем!!! Та да разбереш най-сетне, че вий, гражданите, не бива да сте нито активни, нито ангажирани! Вий требе да си бъдете чисто и просто първокласни... дебили, дето даже и за чепове за зеле не ставате! Я го виж ти, ще ни пише той разни писма, ще ни разваля той рахатя!?! Нашето олимпийско и царствено величие той ще ни осквернява с писаниците си, наглецът му с наглец?! Ще ни кара той да се размърдваме?! Епа нема да бъде твоята!!! Ний ще си продължим да си блаженстваме и нищичко нема да правим! Пардон, само ке лапаме, но нема да работим!

6.) Ето това в общи линии ми казва писмото на Вашите тъй усърдни служители, г-н Премиер, които са се разпищолили както могат! Крайно време е да им дръпнете ушенцата ако не щат да влезат у правио път, тогава требе да направите нещо друго, и то съвсем спешно. Вий сам се сетете що требе да направите спрямо държавни служители, които не само че нищо не правят, не само че са дръзнали да узурпират цялата реална държавна власт, но и с поведението си блокират властта, като при това са лишили законните и отговорни министри и дори самият Премиер от власт, превърнали са ги в жалки позьори мухльовци! Това е положението, известявам Ви, г-н Премиер, че в страната ни има безконтролна тирания на разпищолилата и разгащила се държавна бюрокрация, Вие самият вече немате никаква власт, бюрократите се гаврят и с Вас самия, да не говорим как се гаврят с граждани като мен, т.е. със самия суверен на всяка власт, именно с простодушния и немислещ, изпаднал в кошмарен духовен ступор народец! Положението е катастрофално в държавата ни най-вече по тази причина, г-н Премиер, ако щете ми вервайте, ако щете, се уплашете поне малко: Вие самият сте станал пионка, кукла на конци, с която бюрократите си правят каквото искат!

7.) Туйто! Ха да видим сега какво ще правите като Ви казах това, което никой друг до този момент не е посмял да Ви го каже! Между другото като давате хубави заплати на съветниците си, давате ли си сметка дали те изобщо ги заслужават? Щом като на мен се падна честта да Ви кажа това, което те отдавна е трябвало да Ви го кажат. Но и Вашите съветници пак са в сговор с въпросните бюрократи, те са част от бюрокрацията, тя бързо ги е съблазнила, сега сфащате ли колко тежко е положението?! Бюракратите, разбира се, ще скрият и това мое писмо до Вас, г-н Премиер, ама аз, като зная това, го пиша не толкова до Вас, а до... гражданите го пиша, мен те най-вече ме интересуват, щото от тях най-вече зависи дали и Вие в един момент ще се стреснете малко - като разберете докъде сте я докарале!

8.) Аз поисках с последното си писмо, г-н Премиер, да ми помогнете да си намеря работа като учител някъде, щото разпищолилите се бюрократи от пловдивското образование стигнаха в наглостта си дотам, че ме лишиха самоволно даже от... преподавателски права (!!!), при това опраскаха не само мен, но и опраскаха и моята съпруга, която е с две магистратури, по начална педагогика и по английски език, но и тя фактически е лишена от преподавателски права (!!!), т.е. спрямо семейството ми въпросните разпищолили се бюрократи упражняват направо същински геноцид - искат да ни уморят от глад! И при това положение си позволяват Вашите подопечни чиновници от МС да лъжат най-нагло, че нищичко не можело да се направи - щот това щяло да бъде намеса в правомощията на... съдебната власт, представяте ли си?! Вие по-голям цинизъм, по-нагла лъжа някога виждали ли сте?! Значи ако аз или ако съпругата ми си намерим междувременно (докато тече съдебното дело) работа като учител нейде в някое училище, това ще е "неправомерна и забранена от закона намеса в... съдебната власт"?!?!?!? Глупости на търкалета?! Каква наглост само, а, г-н Премиер, не съм ли прав, че са ли се разпищолили до крайност въпросните тъй лъжливи бюрократи?!

Спирам дотук, проблемът е голям, аз само го загатнах. Не ща да пиша повече, казаното е предостатъчно. Знам, че това писмо нема да стигне нито до г-н Премиера, нито до г-н Министъра, нищо: аз го пиша до гражданите, дето дремят, дето се прозяват, дето... лапат мухи и абсолютно нищичко не правят! Ето тъкмо затова и бюрократите са се разпищолили и разгащили толкова! Гражданите са проблемът у нас, аз затова и към тях се обръщам най-вече, дано някой от тях се позамисли и стресне, ама едва ли...

Хубав ден, г-н Премиер! Хубав ден, г-жо Божикова! (Вие самата четете ли писмата, които подписвате?! Едва ли?!) Бъдете здрави! Приятно премиерстване и приятно бюрократстване Ви желая най-сетне!

Към останалите адресати на това писмо не се обръщам никак, но то е нарочно. Дано се усетят защо е така, но това е лесен казус, вярвам, ще се справят с лекота с него. Бъдете здрави и вие де, това нема да ви навреди!

9 януари 2018 г., Пловдив

С НАЙ-ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo