Самодеен гражданин-политик на свободна практика - що е това?

Преди две седмици публично (във воденото от мен предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия) обещах, че, моля ви се, съм решил да ставам... политик! През времето, от когато направих това свое изхвърляне, аз отвреме-навреме се замислям: аджеба, в какво ще се изразява твоята политическа активност, как ще се изявиш в битността си на политик? От мен не чакайте да стана обикновен банален политик, а именно: да отида да се запиша в некоя партия, да седя години наред на събрания и мило да гледам в очите изказващите се лидери с надежда да ме забележат, да се изказвам на събранията така, че да впечатля партийния водач, с оглед да се сети и мен да тури некога в листата за депутати, не, активност от този род от мен не чакайте, аз се гнуся от подобен род активност или изява. Добре де, но що да правя, как да си изпълня обещанието пред хората? - щото пък е срамота човек да говори некакви неща, пък да не прави това, което е обещал. Мисля значи от известно време по този пункт и ето какво ми хрумна тази сутрин.

Аз всъщност, бидейки от много години активен, ангажиран, небезразличен гражданин, т.е. бидейки това, което аз обикновено го наричам "добър гражданин", фактически или в действителност съм бил нещо като "гражданин-политик", ама на свободна практика, така да се рече; политиците обикновено се борят за власт, с оглед сами, на дело, на практика да могат да си реализират обещанията (или да си постигнат интереса, действителния себичен и користен интерес, а не онзи, който афишират пред балъците-избиратели!), а аз винаги съм бил нещо като "маргинален политик" или политик-маргинал, т.е. политик, който действа, прави някакви неща, но само с оглед да си защити своите идеи, ценности, убеждения; да, правил съм какви ли не неща, имал съм какви ли не активности, които иначе се правят (и) от партии, аз съм ги правил обаче сам, без да си правя партия (дали пък не  съм сам по себе си... "човек-партия"?!), вярно, привличал съм някои сътрудници, но партия, която да ми помага за да си реализирам целите, не съм правил (ако изключим началния период на деморацията ни, първите месеци след 10 ноември 1989 г., когато моя милост, с неколцина прятели, създаде нещо като партия, нашата организация се наричаше "Движение за възстановяване на духовните ценности и за милосърдие", да, ето, успях да си спомня точното наименование на нашето движение, с това движение, възникнало около създадения от мен две години по-рано Философски Дискусионен Клуб в ПУ, като негов лидер, аз се явих на т.н. "кръгла маса" в Пловдив, където на първото заседание всички партии, и от брадатата "демократична" опозиция, и от управляващите тогава (пък и до ден-днешен) комунисти, се обединиха, та дружно да ме изгонят, щото, моля ви се, съм бил "нелегитимен"!). Та ето, излиза, значи сред многото активности, които съм имал, аз, оказва се, даже и нещо като партия съм правил, разбира се, наистина даже не ходих да регистрирам в съда движението си, отказах се в един момент, но и после от активностите си, от дейностите си не се отказах, продължих да работя, така да се рече, на политическото поприще - и така до ден днешен.

Да, аз наистина съм и то от много години неуморен "гражданин-политик", но именно "на свободна практика" (ако изключим периода от около пет-шест месеца, в който бях временен кмет на моя роден град Долна баня, тогава бях истински управник-политик, разбира се, бях издигнат на този пост от тогавашната опозиционна партия СДС, това беше от юни до октомври месец 1991 г.). Но след това кметуване аз се отказах от истинска политическа кариера, макар много години след това да съм бил и активист на движението, а после и на партията СДС (този период приключи след изключването ми от СДС през 1999 г., тогава една група от лакоми за облаги клиентелисти ме изрита от управляващата партия - щото си позволявах да критикувам тяхната свята клика!). Та виждате сами, аз съм имал и период, в който съм бил и "истински партиец" даже, не толкова политик, но понеже не съм нагъл, не съм безскрупулен, понеже си позволявам да спазвам известни морални норми, сред политиците съм бил нещо като "бяла врана" (или "черна овца", както ви харесва - зависи от оптиката), бил съм нещо като подранило пиле, бил съм, иначе казано, "крайно непрактичен човек", вятърничав човек-идеалист, който, моля ви се, в "тази така мръсна работа", каквато именно е политиката (по мнението на немислещото, на неразбиращото мнозинство), си е позволявал да следва някакви висши и дори възвишени ценности, имащи идеално, нравствено и дори духовно естество. И по тази причина, както сами можете да се досетите, аз някаква бляскава политическа кариера не направих, но въпреки това (или може би точно поради това) през всичките тия години съм бил нещо като пример, като ориентир (маркер, твърдина, темел, както искате го наречете), че дори и в нашите родни условия може да има личности и граждани като мен, които, дето се казва, не са склонни да се продават (щото в нашите условия, както се знае, пари и политика са неразделни, нали така?!). Че съм различен, различен съм, че по тази причина, понеже не съм типов, съм неуспял, разбира се, не съм постигнал кой знае какво - а може пък, като не съм се оцапал (или осрал, с извинение за думата!) като другите, може пък все пак в някакъв смисъл и да съм успял, а, да съм успял, и то с някакъв нетипичен по рода си успех, а, какво ще кажете, драги приятели, граждани, читатели и прочие?!

Бойко Борисов, пожарникар-каратист, бодигард на Тодор Живков, най-успелият български политик и управник за всички времена и народи!

Както се полага, в нашите родни условия моя милост съм съвсем неразбран, съм масово неразбран, дотам, че много хора, даже и от тия, които добре ме познават, примерно мои бивши ученици, почти единодушно ме възприемат и оценяват като "крайно странен", най-меко казано, човек, възприемат ме като някакъв "чешит", или, иначе казано, т.е. по-откровено казано - възприемат ме като... луд човек, нали така, нали, моля ви, споделете честно, сте ме възприемали и вие, признайте си де?! Поне чат-пат не си ли го помисляте?! Нема страшно, признайте си, кажете си откровено, че точно така ме възприемате - и често ми се чудите на акъла, нали така?! В смисъл, преценявате, примерно, че не може да има акъл или здрав разсъдък човек като тоя Грънчаров, който, примерно, е способен на такава една "пълна безсмислица", а именно: сам-самичък, моля ви се, без никаква подкрепа отникъде, със собствените мизерни средства (от скромната учителска заплата и дори с обезщетенията за безработица когато го уволнят!), години наред издава философското списание ИДЕИ (или другото: HUMANUS), с което, моля ви се, да разпространява някакви полезни, примерно хуманни, нравствени, духовни идеи, ценности, разбирания и прочие (необходими най-вече на младите хора, но не само на тях!)?! Разбира се, че не може да има акъл такъв един човек, който, като предприема такива непрактични и непечеливши активности (с които, прочее, изцяло и напълно, нема как, се е разорил!), т.е. си е получил съвсем заслужената за един идиот съдба, нали точно така преценявате нещата и вие по този пункт?! Признайте си де, може пък да ви олекне като кажете истината, знайно е, истината е винаги целебна!

Нема начин да не е идиот, ненормален и смахнат оня човек, който прави същото, което прави тъй абсурдния учител Грънчаров: сам-самичък, без накаква подкрепа отникъде, нито от учителското съсловие, нито от граждани (с редки изключения), е, с известна подкрепа и насърчения от учениците само (и от някои родители, които се броят на пръстите комай само на едната ръка!) години наред да прави какво ли не за да извърши някакви позитивни промени в закостенялата и догматична образователна система, примерно експериментирал е, провеждал е какви ли не новости в преподаването и обучението, писал е и е издавал собствени учебни помагала, подготвени изцяло по нови, авангардни обучителни технологии, работил е фактически по свой личен проект за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищната общност, в която работи от години (и с това дава пример как може и трябва да се прави промяната, ама същностната и коренната промяна в цялата образователна система, на само на думи, не само наужким!), е, на тази основа този същият безразсъден изцяло обаче ентусиаст, няма как, му се е наложило да встъпи в напълно безнадеждна битка и борба с цялата корумпирана и прогнила от разврат и какви ли не похоти самонадеяна и самодоволна властваща образователна бюрокрация, представяте ли си до какви идиотщини е стигнал този въпросният напълно луд човек, гражданин и учител, сам-самичък да се опитва да прави реформа, и то, повтарям, не наужким, а истинска, същинска, действителна (проявяваща се в реални действия) дори?!

Разбира се, че такъв човек и учител е напълно ненормален, щото, знайно е, нормалните хора и учители у нас нали знаете какво правят?! Ами ясно е какво правят, бидейки мижитурки, естествено, правят ето какво: кютят си, треперят си за заплатицата, покорни са, слушкат, за да папкат, гледат да са напълно изрядни, та да са доволни от тях другарите и другарките директори и директорки, с оглед да им подхвърлят по-висок дял от т.н. диференцирано заплащане в края на календарната годинка, те само това правят, какво друго се полага да правят нормалните учители, които са съвсем различни от тоя доказан идиот Грънчаров, който заради всичко, което дръзна да направи, с оглед да заплаши тъй уютното статукво в образователната сфера, в крайна сметка си получи заслуженото съвсем справедливо, нали така?! Получи си ето какво: биде оплют яката, биде репресиран, получи от мерзавците, бранещи властта и привилегиите си, какви ли не подли удари, биде двукратно уволняван, наложи му се да гладува, да води тежки съдебни битки та да си върне правата и достойнството, прави какви ли не щуротии, като граждански протести, стачки, гладни и негладни, естествено, благоразумното общество не си мръдна и малкото пръстче да подкрепи такъв един напълно луд човек; сакън, ний не може да си позволим да го подкрепим, щот и нам ще излезе име, че сме луди кат него?! Ний само гледахме сеир, приятна гледка е как бюрократите газиха и мачкаха тоз идиот така, както гладна сибирска мечка, примерно, мачка и къса на парчета крехкото зайче, примерно, не се сещаме в момента какви именно животни разкъсва гладната сибирска медведица! (И не сме наясно също така защо непременно требва да е сибирска въпросната мечка-медведица, не може ли да е наша, родна, българска?!)

Такива работи, ясно е, че този човек, пък макар и "самодеен гражданин-политик на свободна практика" (на лудите ний разрешаваме да се наричат както си искат, ний спрямо лудите особено сме особено великодушни, разрешаваме им да говорят и да правят сичко!), представя всичкото това нещо (своята бясно-лудешка активност!) като "саможертва", моля ви си, и то "в името на общото благо", да, но ний, цялата общност, не щем такива луди хора да ни защищават благото, щото ако такива идеоти станат политици и наши водачи, жална му майка тогава на скъпото ни непрежалимо и така свидно отечество, нали така, другарки и другари?!

В този дух мога да продължа още дълго, но се спирам дотук. Що е "самодеен гражданин-политик на свободна практика" аз тепърва ще обяснявам и показвам, но нека да отбележа най-главното: делата са важни, а не думите, "По делата им ще ги познаете!", ето това е водещият критерий за мен, направете го водещ и за себе си, т.е. внимателно гледайте що правя секи Божий ден - и се опитвайте след това да разбирате верния смисъл на това що правя, щот ако не разбирате смисъла, ако си позволявате да живеете и да се задоволявате със съвсем мизерен смисъл, това означава, че сте се дебилизирали веке, нали помните моите теории, които съм развивал в блога си (главната моя политическа по естеството си дейност е просветителска, правил съм години наред какво ли не за да ви помогам да си освободите съзнанията от глупавите догми и предрасъдъци, от робуването на отдавна отживели времето си догми, стереотипи, манталитет и прочие!)?! Та значи наблюдавайте що правя, гледайте, опитвайте се да разсъждавате, да търсите смисъло, напрегайте си "мозъчните клетчици" за да сфащате що-годе прилично истината, разбира се, стойте си по топлите дивани, сакън да не станете от тях, сакън да не си развалите рахатя, да излезете зимъска от топлите соби и да тръгнете след такива откачалки като мен, дето призовават да излизаме на борба за промяна, не, моля ви се, вий на таквиз дебилщини изобщо сте неспособни, ний верваме във вас, ний ви имаме пълното си доверие, че ще си останете на топлите дивани в топлите си соби и тази зима, и изобщо завинаги - докато най-сетне се сраснете с диваните си, нали така?!

Не, никогаш недейте да откликвате позитивно и на дело на призивите на тая доказана откачалка Грънчаров, който ви призовава комай всеки ден да почнете нещичко да правите, да участвате, да подпомогнете промяната към добро, моля ви се, недейте да се излагате да тръгнете подир тоя, щото тогава ке свърши свето, нема лабаво, ке свърши мирозданието, така да се рече, ако почнете да слушате що ви призовава да правите тоя Грънчаров, тая проклета откачалка, която ви дразни секи Божий ден! Иска да ви застави да участвате в неговата "кръгла маса" по практическата и реалната, моля ви се, демократизация-декомунизация на училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", сакън, недейте да ходите с него, придължавайте да бойкотирате бойко тва негово мероприятие, сакън, откъде-накъде да разваляте рахатя на тъй сплотения около любимата си директорка колектив на въпросният "ТЕТ-Ленин"?!

Недейте също така да участвате и в обявяваните всеки ден благотворителни акции на тоя изверг Грънчаров, той ви зове да направите нещо за да подпомогнете намирането на подслон на онази смръдла баба ви Марийка, пфу, как можа точно това да измисли тоя луд Грънчаров, да ви кара да си размърдате скъпите задници и то заради въпросната 86-годишна смръдла, на която мястото й е в гроба, разбира се, докога ще живее па тая, не наживя ли се тя вече, не й ли стигнаха тия 86-години, та й се иска още да живее - и да си гледа противните улични котки?! Абе на този луд Грънчаров изобщо не се връзвайте на приказките, щот той е луд, а спрямо лудите требва да се държим точно така, както вий, благоразумните, се дърите - на подобаваща дистанция! Щот намалите ли дистанцията, ке се опорочите и вие ке прихванете от грънчаровата лудост, а тогава кво ке правите?! Свето тогаз ке загине, нали така? Он, свето, се държи на вашето благоразумие, и властта на г-н Премиеро се държи на вашето благоразумие, и стабилността на държавата ни се държи на него, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири - и майната ви най-после!

Спирам дотук, сега вече окончателно. Млъквам. Само ще си позволя още една мала активност, а именно, ще напиша и изпратя следното писмо:

До г-н Иван Тотев

Кмет на гр. Пловдив

До инж. Б.Стаматов,

омбудсман на Пловдив
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПРИЗИВ под формата на ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, уволнен и продължително безработен учител по философия и гражданско образование, сега самодеен гражданин-политик на свободна практика

Уважаеми г-н Кмете,

Уважаеми г-н омбудсман,

Тази сутрин се сещам, че на Ваша милост май все още не съм писал в последните години, е, не само на Вас не съм писал де, освен на Вас изглежда не съм писал само и единствено на... римския папа (на Синода, на патриарха писах вече, на арменския поп даже писах писмо преди време, на владиката Николай писах две-три писма, абе изобщо нема институция на тоя свят, на която вече да не съм писал!); е, тази сутрин ще си изпълня дълга да напиша писъмце и Вам. Моля да ме извините за това, че толкова дълго време не съм Ви уважил (на любимия Ви Премиер съм писал много пъти, но он не ми отговаря, щот он е велик и не може да си разваля величието да отговаря на такива нищожни твари кат мен!) и не съм Ви писал още!

Има за много неща да Ви пиша, но таз заран избирам само едно нещо: в тъй културния и цивилизован европейски град Пловдив има твърде много бездомници, които пред очите ни спят кой където свари, на плочките на тротоарите, на улицата, на картони, покрити с вестници, с найлони, с какво ли не, а иде зима, нощите вече са много студени, как ли ще оцелеят тези хора, а, г-н Кмете, задавали ли сте си Вий тоз висш екзистенциален по естеството си въпрос?! Или да мрат, а, май е по-хубаво да измрат, т.е. природата, биологията да ни избави от тях, май така е най-разумното, а? Не са толкова много бездомниците ли?! Не знам, не съм ги броил, вие имате многобройна, нищо не правеща администрация, що не ги накарате да се размърдат Ваште (наште, щот ний, гражданите, им/ви плащаме заплатите!) чиновници и да се разходят из града, та да преброят бездомниците?! Що не ги барем картотекирате?!

Г-н Кмете, знам, че тоз проблем Ви се вижда нищожен, Вий мислите за велики неща, аз Ви занимавам с пълни глупости, в които, дето се казва, нема никаква далавера, нали така?! Да, ама проблемът има чисто нравствен смисъл, ето, аз много пъти писах в блога си по този пункт, какво ли не казах вече, изписах се, тъй да рече, ето ви последното си писание, моля, накарайте секретарката да Ви го разпечата и го прочетете внимателно, белким го разберете: Който пловдивчанин си мисли, че ще го подмине отговорността за предстоящата смърт на 86-годишната бездомница баба Марийка, горчиво се лъже!. Като виден гражданин на Пловдив (Вас, не себе си имам предвид!), не само като Кмет, Ви пращам тоз свой отчаян апел, надявам се, че ще го прочетете и ще вникнете според силите си в тъй непонятния за Вас негов нравствен най-вече смисъл. И като умел управник, вервам и се надевам, че ще откликнете с адекватното управленско решение - с оглед спасяването и на баба Марийка, и на десетките бездомници като нея - които са застрашени от смърт от измръзване в идващите още по-студени дни и нощи!

Аз няма да си позволявам да Ви подсказвам решения, макар че бих могъл. Примерно, хайде, щот съм великодушен, ще Ви подхвърля поне едно: в един цивилизован град требва да има повече места, където бездомните хора да могат да идват и да преспиват, да могат да се изкъпят поне, разбира се, едно такова място в Пловдив е крайно недостатъчно (не знам дали има и едно в момента?!), според мен трябва да има такова едно място поне във всеки един район на Пловдив (та да е близко на въпросните окаяни и клети хора, които в повечето случаи са и стари и болни, не мога да ходят, не могат да пътуват с градския транспорт и прочие). Как ще се издържат и съдържат тия места за преспиване (отделна работа е да има и места за хранене с топла храна на гладните хора!) е въпрос, който Вашите квалифицирани чиновници требва да решат и то най-скоростно, щото иначе ще си заслужат за сетен път изгонването си от тъй топлите и уютни кресла и кабинети. Аз също имам идеи как може да се направи това, при интерес от Ваша страна мога да Ви направя съответната консултация (и то съвсем безплатно, ний не щем никакви пари!).

Г-н Кмете, покажете, че сте човек! Г-н Кмете, покажете, че ако от друго немате никакъв страх (включително и от закона и от правосъдието, естествено!), то поне имате страх и известен респект поне от Бога! (Питайте Вашата дружка Негова Светиня Владиката, он може да Ви каже колко и какви именно страхотии Ви чакат на оня свят ако не покажете и то на дело, че поне от Бога имате страх (е, и от г-н Премиеро имате страх, нали така, но то си се подразбира!). Да, но освен Премиеро обаче има и Бог, повервайте ми, Бог заслужава известно уважение, иначе много ще патите - когато му дойде времето за това!

Ами това имах да Ви кажа като начало. Прощавайте, че така фриволно си позволявам да Ви пиша, не спазвам канцеларския стил, но ний си позволяваме да сме личности и да сме оригинални - и точно затова ни уволняват (съвсем заслужено, нали?!). Апропо, Вие лично познавате ли директорката на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", между другото Ви питам, щот злите езици говорели, че тя се фалела, че не само с Вас лично имала връзки, но и че връзките й били стигали дори толкова високо, че опирали дори до самия г-н Премиер?! Питам, щот съм изследовател на тия феномени, затова, не за друго, не защото съм толкоз любопитен клюкар.

Г-н Кмете, абе земете вий от ГЕРБ направете нещо да спрете разпищолването на Вашите политически назначени управници и управнички бе, то произволът им веке не се търпи?! Ето, народът започна да нарича свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ и БАНДИТОСТАН бе, срамота е! Никакъв закон, никакъв морал, никакво елемнатарно приличие даже не зачитат назначените от Вас управници във всички сфери, дори и в образователно-възпипателната, представяте ли си какъв скандал е това?! Ще Ви свалят от власт тъкмо тия назначени от Вас управници, щото народът пропищя от злодеянията и беззаконията им!

Това исках да Ви кажа. И като Ви го казвам, Ви правя добро, щот аз съм привърженик на теорията, че доброто е много по-силно от злото. Християнин съм. А Вие какъв сте, позволете да запитам? И Вие ли сте християнин?! Бравос!!! А що това изобщо не Ви личи?

Бъдете жив и здрав и да векувате в тъй полезната - за Вас лично - власт Ви желая! Не съм Ваш избирател, но ето, позволявам си да Ви пожелая и тази тъй съкровена благина! Щот имам добро сърце та затова.

Ще се радвам да ме уведомите направил ли сте нещо по реаването на повдигнатия от мен въпрос - за подслоняването на бездомните хора в тъй цивилизования и културен европейски, моля ви се, град Пловдив.

Пращам писмо и на г-н омбудсмана, за да Ви подръчка малко с оглед да се размърдате!

23 октомври 2018 г.

Долна баня

С ПОЗДРАВ ОТ СЪРЦЕ: (подпис)

ПОСТСКРИПТУМ: Към това мое писмено изложение като органична част принадлежи и публикацията със заглавие Самодеен гражданин-политик на свободна практика - що е това? - понеже в уводната част съм казал някои необходими за разбирането на целия смисъл нещица. Тъй че прилагам и нея - за достигане на потребната цялост.

Те това написах до г-н Кмета. Подобава ли ли един самодеен гражданин-политик на свободна практика като мен да пише такива писма?! Знаете ли колко писма съм написал аз до тъй обичащите да ги ръчкат висшестоящи чиновници?! Неколко хиляди требе да са ми писмата и жалбите. Ефект: никакъв. Е, има все пак некакъв ефект де: уволнен съм два пъти! Но то е щот вий, гражданите, спите.

Ако вие, гражданите, не спяхте така сладко, управниците немаше да са се разпищоли чак толкоз. И мен немаше да ме уволнят ако имаше поне 10-тина активни гражданина, които да се бяха изтъпанчили пред директорката на "ТЕТ-Ленин" и да й бяха казали: "Стоп, другарко, тая, дека си я намислила, нема да ти я позволим!"! Но понеже нема даже и такива 10-тина истински граждани в половинмилионния град Пловдив, затова и мен ме пердашат и бият както се бие... маче у дирек! (Маче не е мече, а е коте, за незнаещите таз дума я превеждам от сръбски на български!)

Хубав ден и на вас! Бъдете здрави! Некой от вас иска ли да стане като мен граждани-политик на свободна практика? Харесва ли ви таз длъжност? Добре ли звучи? Верно, за нея нема пари, не дават заплата, има само главоболия, може само да си навлечете какви ли не бели, но си струва да опитате - ако искате де!

Сами решавайте. Аз искам да сформирам група (и то на чисто доброволна основа!) от 10-тина (само)дейни граждани-политици на свободна практика, да видим дали ще намеря още барем един, пак е нещо де, но май нема да намеря и още един - в половинмилионния културен и цивилизован хилядолетен град Пловдив. Има ли поне един още? Има, ама друг път!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo