Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 22 октомври 2018 г.

Който пловдивчанин си мисли, че ще го подмине отговорността за предстоящата смърт на 86-годишната бездомница баба Марийка, горчиво се лъже!


Още от най-древните и варварски времена човешките същества са смятали, че е непростим грях да не подслониш бездомник или странник за през нощта си в дома - пък дори и да му се наложи да преспи в обора, при животните, в топлото сено обаче! Да не говорим за това колко грозно се е смятало да не дадеш на гладния нещичко от храната си! Да, но така и било в древните, нецивилизовани и, повтарям, съвсем варварски отдавна отминали времена; сега е съвсем друго. Ето как е сега, давам ви един най-изразителен пример, взет от самия живот:

В тъй културния и европейски град Пловдив и в тази студена и дъждовна нощ 86-годишната бездомница баба Марийка спа на открито, на плочките на тротоара. Тя спи на улицата всяка нощ - вече трети месец. Никой, повтарям, никой пловдивчанин за тия три месеца не направи нещо за да помогне на толкова възрастната жена да не спи на студените плочки на тротоара; цяло чудо е, че баба Марийка още не е настинала и пневмонията още не я е вкрарала в гроба. Изглежда самият Бог я пази, се грижи тя да е жива и здрава - и, предполагам, най-внимателно ни наблюдава за да види как се държим ний, другите негови чада в тази толкова ясна за разбиране ситуация на изпитание, на проверка на това доколко все още сме човеци.

Та значи иначе много човечните и на теория все крайно добри съграждани на баба Марийка (да не говорим пък за толкова социалните ни общински и държавни власти!) продължават да пребивават в пълно и ледено безразличие спрямо мъките и униженията на тази стара и болна жена.

За чиято предстояща смърт грехът носим обаче всички ние: за което ще ни се наложи да платим подобаващата или дължимата немалка цена!

Който си мисли, че ще го подмине отговорността за нейната смърт горчиво се лъже...

Това исках да ви кажа. Вие сами следваше да се сетите за него, но ето, понеже се правите на изоглавени, че не се сещате, понеже лъжете, че не се сещате, наложи ми се да ви кажа неприятната новина аз. Казах ви го, сега можете да ме мразите и плюете колкото си искате...

Да, знам, вие смятате, че баба Марийка си е виновна за всичко, а вие сте напълно невинни, вие сте нещо като ангелчета, облечени в чисто бели дрешки.! Знам че точно това ще ми кажете в свое оправдание.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Нека да ви е приятна и успешна предстоящата седмица! Чат-пат обаче се сещайте и за старите, болните, страдащите, гладните, бездомните хора...


ДОБАВКА:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

8 коментара:

Анонимен каза...

... Сега аз да ида при тия нискостеблени шушумиги, които живеят в BG, как го виждаш това? Та те и грам не разбират какво говоря, глеат ме като телета, подсмихват се като хитър крадлив елинпелински селянин и това е... За какво според теб са ми теа смахмузени креатури? Те не са европейци, те дори не отговарят на най-големите ти интелектуални предизвикателства към тях, подминават ги като шушумиги с тàкета, както казваше Ник Хайт, затова носят такета щото през турското робство шапката им (чиста турска дума а имаме ли своя?) трябвало да бъде по-ниска от на турчина и т.н....

Та не съм се отрекъл от мойте роднини, ще ги видя с удоволствие когато и ако Христос позволи, но сегашните ви маймуни с космодиск, бурята Невада, психясалото недоразумение Венет Райк, Бой Бор - пожарникарят-премиер и бира в пластмасови шишета (т.е. не са правени в шише-джам Pyce, турски пак) не мисля че трябва да срещам и в кошмарите си, камо ли да им дойда на крака там, ок?...

Разбра ли смисало?... Как един не откликна, че ти трябват пари, това е гадна робска сволоч с претенции, въоръжена с черешово топче и нахалство...

Ае...

А. от Австралия

Анонимен каза...

...

Погледни подозрителното гузно мълчание на Бай Ганьо - тая робска твар никога няма да влезе в открит конфликт... Това е подла твар, изнасилена от робството, преклонена сабя глава не скача отгоре й...

... AIG, престани да ме публикуваш, PLEASE, виждаш едно многозначително явление - мислите ми са западноевропейско-американски, преразказвам ти хора, чути на Запад...

А. от Австралия

Ангел Грънчаров каза...

Щом забраняваш да ти публикувам коментарите, нема да ти ги публикувам. Твоя воля. Но тогава какъв е СМИСЪЛО само аз да поумнявам от тъй мъдрите ти приказки в писмата ти?!

Но прави така, да ти дам един съвет: което искаш съвсем лично на мен да го кажеш, пиши ми писмо, аз не съм дебил, тогава нема да го публикувам, разбира се. Но ако искаш да ми кажеш нещо, което касае сънародниците ни (все пак са ни такива!) и по тази причина може някак да помогне на затъналите в простотия и грехове наши сънародници, тогава пиши коментар в самия блог, ето така нали може да се прави?! Аз виждаш правя така, пиша и провокирам тия тъпанари всеки ден, отклик никакъв нема, разбираш ли какво значи това?! Имам чувството, че на една бетонна стена да бях говорил тия 35 години, в които съм учител и философ (в предишни години, като немаше интернет, пишех статии по вестниците!), та тази бетонна стена някак шеше да проговори, щеше поне да скърца, знам ли, но щеше да даде знак, че ме разбира, но ето, тия железо-бетонни чутури или кратуни не реагират никак!!! Прави си извод какво значи това, разбираш ли поне малко що то значи?!

Ами аз разбирам нещата така: толкова са зле наште сънародници в умствено най-вече, да не говорим за нравствено отношение, че е грехота хора като нас всеки ден да не правят нещичко за да помогат на тия дебили, разбираш ли ме поне малко?! От човешка гледна точка сме длъжни да им помагаме, ей-така, съвсем безкористно, без да чакаме нищо в замяна.

Аз в момента съм в окаяно положение, даже стигнах дотам, че се принудих да пиша за това, че за да оцелея някак в унизителната ситуация не е грехота някой от многогодишните ми читатели да ми изпрати некакво малко дарение, стига да може да си го позволи. Стигнах, иначе казано, до просия, какво да правя, дотук ме доведоха наглеците, с които воювам, за да правя някаква промяна в образованието, за да вдъхна малко живот в агонизиращата (не)образователна и (не)възпитателна система, служеща на дебелизирането, на опростачването на нацията! И знаш ли какво стана след като отправих този отчаян призив?! Откликна ми само един човек (!!!), който ми прати малка сума пари, колкото да преживея някак около седмица (щот и съпругата ми фактически е безработна!). Само един! (От втори човек имам обещание малко да помогне с некой лев, да видим дали ще го спази...) И това е. Такова е положението със сънародника ни. Тежко е. Оскотял е. Да види човек да умира на улицата ще го прескочи и ще го отмине. (Както прескачат баба Марийка - и без капка угризение си отиват в уютната постеля да си спят, а тя нека да зъзне цяла нощ там, на плочките на тротоара: това не се човеци, това не са даже и животни, куче и коте в студа спят заедно за да се топлят, това, позволи ми да кажа, са зверове!!!)

Това исках да ти кажа. Бъди здрав! Та пиши ако искаш сам коментари в блога, нали не си малодушен като назпреварващите се да мълчат наши клети сънародници! (Те наистина са клети, не заслужават осъждане или обиди: какво да го виниш дебила, че е дебил, той е болен и страдащ човещк, помогни му ако можеш!) Е, аз се мъча да помагам на тия страдащи хора поне с каквото мога, правя го всеки ден, а те ме гледат сякаш съм луд и ме... мразят и плюят!

Анонимен каза...

КАК НЕ ТЕ Е СРАМ ДА СПЕКУЛИРАШ С ТАЯ НЕЩАСТНА ЖЕНА??????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ТИ НЯМАШ НИКАКЪВ МОРАЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЗАЩО НЕ ВЗЕМЕШ БАБА ТИ МАРИЙКА В ТВОЯ ДОМ????????????????????????? НАЛИ УЖ СИ БИЛ МНОГО ЧОВЕЧЕН????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЗАЩО КАРАШ НАС ДА Я СПАСЯВАМЕ А ТИ НИЩО НЕ ПРАВИШ??????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ИДИ РОВИ С НЕЯ В КОФИТЕ ЗА БОКЛУК И И ДАВАЙ НАМЕРЕНОТО, ПОМАГАЙ И ПОНЕ ТАКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Защо не я поканите да живее в къщата Ви? Къщата от която правите видео-клипове ?

хем тя ще има къде да спи, хем ще има кой да се грижи за нея?

Ангел Грънчаров каза...

Ами защото чакам първо Вие да я поканите в своята къща, давам Ви предимство на Вас. :-) Всъщност баба Марийка не желае да живее извън Пловдив - и извън района на Пловдив, в който живее в последните близо 40 години. Старите хора са консервативни. Баба Марийка желае да живее единствено в кв. Смирненски, по продължението на ул. Пещерско шосе.

Анонимен каза...

Тоест тя сама избира този начин на живот. Ако тя действително има възможност да живее във вашата къща и Вие сте й предложил, значи проблемът не е във Вас, а в нея? Не можем да накараме на сила някой да прави нещо, Вие, предполагам сте й дал възможност, която тя е отхвърлила.


Човек на сила може да взема, но на сила да даде може ли ?


Спете спокойно, г-н Грънчаров, направил сте каквото е нужно!

Анонимен каза...

Нямаме нито психолози, нито психиатри, които да се заемат с проблема, който тя има и да го решат по някакъв начин. Що за специалисти са, те не се справят с човек, който има проблем, а не си дава сметка за това?! Но няма кой да ги обяви за некадърни, когато не се интересуват от психическото здраве на българина. Що така?

Ако учител не се интересува от образованието и обучението на учениците, пак няма да го наричат за некадърен.

Така некадърниците си виреят толкова добре в страната, а тя затъва все повече!

Maria Vassileva