Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 23 октомври 2018 г.

Как е възможно да има толкова много съвсем импотентни в морално отношение хора у Нашенско?


Нима е толкова трудно да разберем другия - и различния? Трябва ли винаги да заставаме на страната на силния? (Трябва ли да сме такива отвратителни подмазвачи, гнусни конформисти, крайно зли агресори спрямо по-слабия, по-добрия, по изявения като личност?)

Как е възможно да има толкова много съвсем боси в моралната област хора у Нашенско? Това значи, че е пълно с хора, които не могат да различават добро от зло - и постоянно подменят местата им, т.е. злото смятат за "добро", а доброто - за "зло"; за такива хора истината е "лъжа", а лъжата - "истина"! А това е направо страшно, аз лично не мога да си представя по-голяма дегенерация на човека!


Пиша това по повод на конфликта (неразбирателството) на един човек с някакъв все пак християнски морал (Ваня Костова) със "съквартирантите", повечето от които са изцяло ампутирани от морални чувства и съзнание (т.е. са нихилисти, носители на мутренско-комунистически "морал", моля ви се, или "възпитание").


Човечността у нас е не просто в криза или катастрофа, тя вече е в състояние на агония...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Защото сме сноби.

А да не говорим, че за християнство сме чували, но никога не сме се интересували какво е това "нещо".

Надя Кирилова