Имах щастието да ме сполети съдба, почти аналогична като тази любимия ми учител Сократ

Публикацията ми от вчера под заглавие Покана за участие в международна научна конференция в Киев си позволих да я разпратя до университетите (факултетите) и институтите към БАН, чиито профил по моя преценка е близък до тематиката на конференцията, с надеждата, че учени или студенти (докторанти) ще се заинтересуват и ще участват в нея. Получих първия отклик на своята инициатива, това е писмо от моя приятел и колега (състудент от университета в Санкт-Петербург навремето), който сега е професор в бившия Философски институт към БАН (сега се нарича Институт за изследване на обществата и знанието) Стефан Пенов; ето какво ми пише той, а по-долу е моят отговор до него:

Привет, Ангеле! Мога да поставя въпроса за обсъждане в Катедрата по философия на религията. Обаче моят стар приятел Ангел Грънчаров се забърква в геополитическите игри и още повече в религиозните институции и интриги. А това се прави с ресурси и со знанием дела. Не се прави с емоции или от субективна гледна точка. Опасно е дори да се лети над Украйна... Камо ли да се ходи там!? Все пак благодаря за вниманието. Колкото мразя комунизма, толкова презирам инатливата и глупава русофобия! Русия е готова за XXII век, а ние сме още в XX век. САЩ пък си гледат интереса и търсят наивници за да ги прецакват.

Поздрави и хубави пожелания!

Проф.дфн Ст.Пенов

Моят отговор:

Здравей, Стефане, стари приятелю!

Ще ти бъда благодарен ако съобщиш на колегите си за конференцията. Тя не е политическа, а тематиката й е хубава, точно отговаря на профила на вашата катедра. Може да се участва в конференцията и само с тезиси, без да се ходи в Киев, един вид задочно. И тезисното изложение ще бъде публикувано в сборника на конференцията, а самия доклад, по желание на автора, в международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, което издаваме заедно с украинските колеги.

Стефане, аз не съм русофоб, не мога да мразя нито руснаците, нито Русия. Но аз съм противник на руския империализъм и на путинизма като негов носител в момента, който прави доста мръсотии и на България, и на нас, българите, пречи ни да се ползваме от плодовете на свободата (знаеш какви мерзости правят ченгетата от ДС, които са под команда на руските си господари!). Затова съм принципен противник на домогванията на руския империализъм да получи реванш и отново да натика България в своята орбита. В тази битка аз заставам твърдо зад интересите на България, не зад интересите на руските империалисти, сиреч, на путинците. Вярвам, че като българин България за теб също има приоритет - пред интереса на руския империализъм, който, както виждаме, прави идиотщина след идиотщина (и по тази причина обърна срещу себе си не само Украйна, но и целия цивилизован свят!).

В сряда, от 9.00 часа, в Съдебната палата в София ще се застои заключителното заседание по делото във Върховния Касационен съд, с което директорката на училището поиска да бъде касирано Решението на Окръжен съд в Пловдив, с което заповедта й за моето уволнение беше отменена. За мен това дело има решаващо значение. Ако съдът се произнесе в нейна полза, то аз завинаги ще бъда лишен от преподавателски права, няма да имам право да упражнявам учителстването по философия. Ето ти един малък пример за това докъде са способни да стигнат гербовашките комунисти в своята ненавист към ония, които са по-различни от тях. Защото не е тайна, че мен ме уволняват по чисто политически причини. Тъй че ако искаш, може да дойдеш в съдебната зала, заседанието е напълно открито. С мен другарите се гаврят по досущ същия начин, по който навремето подобни на тях са се погаврили с нашия общ учител Сократ. Имах щастието да ме сполети съдба, почти същата като любимия ни общ учител. Защото ако ми бъдат отнети преподавателските права (по съдебен ред), то това ще бъде равностойно на убиването ми. Без философията аз не мога да живея, а и изпитанията от последните години сериозно увредиха здравето ми. Същинска загадка е как въпреки преживяното аз още съм жив. Бог изглежда все още ми дарява живот, така да се рече, а с каква цел - за мен това е загадка.

Бъди здрав! Ще се радвам обаче в сряда да се видим и да си поговорим на чашка чай или кафе, приятелю!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo