Колегата-блогър Ники Димов ми възложи да заявя от негово име, че оттук-нататък не желае името му по какъвто и да било начин да бъде свързвано с групата или с общността на небезразличните граждани. За мен е тайна защо именно на мен възложи да заявя това, но съм упълномощен също така да кажа вместо него, че това негово желание е мотивирано от силното му желание да стане учител - и от опасението, че ако продължи да бъде активист на нашата група, то властващи бюрократи на възлови позиции са способни да направят нужното въпросното негово съкровено желание да не се осъществи никога.
Това свое решение Николай Димов е взел след телефонен разговор с омбудсмана на Пловдив, при който той се е почувствал заплашен че може да го сполети такава една участ. От общуването ми с младия колега съм разбрал, че той (подобно на по-голямата част от неговата генерация) споделя една практическо-прагматична по естеството си философия на живота, която аз не желая по никой начин да укорявам - предвид всичко онова, което аз самият преживях тъкмо заради моята идеалистична настроеност; нещо повече - оправдавам я.
Това всъщност е всичко, което бях длъжен да ви кажа по настояване на Ники Димов, с когото запазваме приятелските си отношения въпреки различията в разбиранията си, включително и политическите. На мен лично ми е интересно да разбера дали е възможно двама българи от различни генерации да си сътрудничат за някакви общи дейност (ние с Николай, да речем, понякога работим заедно, да речем режем овошки и лози, или косим трева, т.е. помагаме си на чисто човешка основа!) въпреки съществените различия в ценностите или философиите - или непременно трябва да започнат да се мразят и да скъсат всякакви позитивни отношения и общи действия.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
13 коментара:
Въпрос на личен избор. Не всички хора, които се разделят се мразят. Все пак отношенията би трябвало да са свързани с обща посока и взаимно уважение. 💕
Добро утро ☀️
Елена Игнатова
Добро утро! Напълно вярно, не трябва когато имаме различия да се мразим и да не работим заедно за неща, които ни обединяват някак.
А кое е по хубаво - да изпращам писмата ти които не трябва да се пишат или да изкарам педагогическа правоспособност и стана в някой ПГСС учител по специални предмети?! Я помисли малко?!
Ники Димов
По-хубаво е да станеш учител. Заради това обещах, че преставам да пиша писма от името на небезразличните. Някой друг да ги пише занапред. Спирам да ги пиша по здравословни причини и за да не вредя на съпругата си и на теб. Ти ще си много по-полезен за общетвото ако станеш учител и така да успееш да накараш повече млади хора да обикнат земеделието и да станат добри земеделци и добри граждани.
По-хубаво е да бъдеш себе си и да не изневеряваш на принципите си заради чужди "ценности". Учител не е само професия, даже е по-скоро призвание, отколкото занаят...
Елена Игнатова
Елена Игнатова Аз платих със здравето си за лукса да бъда верен на принципите, благодарение които учителят не изменя на своята висока духовна мисия или на призванието си. Сега ми се налага, за да поживея още малко, да престана с борбата, щото жив все пак може би ще съм по-полезен отколкото мъртъв.
Кое коси по-добре? Косата, сърпът или бензиновата косачка?
Nedelin Boyadjiev
Косачката от вида, който има Ники, е за значително по-ниска трева, а за голяма, за висока трева като тази най-подходящ е тримерът, какъвто ние нямаме. Поради бедността ми си купих коса за ръчно косене, тя е хубава, но за нея има две неща: първо, човек трябва да умее да си накове ("наклепи") косата, иначе, ако не е резлива, той ще се измъчи; аз това нещо го умея, защото в студентските си години бях косач, научиха ме на всичко стари косачи и владея този занаят; но второто нещо е, че косенето все пак е тежък труд за млади и здрави хора. Вчера въпреки че бях в сърдечна криза (неритмичен и прекалено бърз пулс) се опитах да кося, отдавна не бях правил това, установих, че ми липсва тренинг, второ, че съм доста остарял, т.е. изморих се здравата; но, слава Богу, от усилието стана така, че сърцето ми сякаш влезе в ритъм, почувствах се по-добре, понякога става така, сърцето обича движението, но не обича претоварването ако е болно. Докато имам сили ще кося обаче, то е моят вид фитнес... Сърпът не е за косене, а за жънене (пшеница, ръж, царевица...)
Ники не може да говори правилно Български език, къде е тръгнал учител да става! Господи прибири си вересиите!!!! Някои хора нямат мярка да преценят възможностите си!
ВИдя ли Грънчаров и Ники не те иска за приятел, омръзна му с твоите глупави писма, които не ги чете никои! :)
Ух, другарко, на Вас никой и нищо не може да Ви угоди! :-) Но все пак се постарахме с Ники да Ви доставим малко радостчица. Само се фанете здраво за сърцето, щот скоро ще научите нещо, което е толкова кошмарно, че може да Ви причини инфаркта... тъй че, иначе казано, радостта Ви е твърде преждевременна.
Другарко, Ники знае българския език значително по-добре от Вас, нищо че Вие сте даскалица точно по този предмет, нали така?!
По-добре да съм учителка по този предмет, отколкото по никакъв предмет, хи-хи! :)
Сърп и чук е най-подходящо!
Публикуване на коментар