И на учителите (и особено най-вече на техните тъй смешни синдикални лидери!) така много им хареса да не ходят на училище, че вече предложиха учебната година да завърши до края си все виртуално - и дистанционно! (Демонстрират без неудобство, че уж са много загрижени за здравето на учениците, щото "така страшният вирус" щял да ги хване и дори нема да ги пусне като ги хване!) Добре де, няма да има повече училища, тъкмо горките ученици да си отдъхнат от учителките си; пък и, какво да крием, и горките учителки ще си отдъхнат от своите ученици: защото абсурдната система поставя и едните, и другите в позицията на жертви.
Но във връзка с всичкото това възниква кошмарният въпрос: какво представлява и колко струва едно училище и "образование", което и учителите, и учениците едва понасят?! И с такъв ентусиазъм се отказаха от него.
Разбира се, всички вече знаем, че т.н. "дистанционно обучение" в нашите условия е пунта мара, сиреч се провежда по тертипа "ти мижи, а ние ке те лажем". МОН се преструва че вярва, че нещо такова уж се провежда. Цялата пунта мара с дистанционното обучение е просто да се намери някакъв предлог учителите да си получават заплатите, щото 70 000 безработни учители ще утежнят прекалено социалната ни система.
И тъй: загина ли вече училището във вида, в който агонизираше цели 30 години в условията на несъстоялата се в него и затова така миражна "демократизация" и, опази Боже, "декомунизация"?
Спирам дотук. Съвсем скоро ще пиша отново по темата, живот и здраве да е само. Приятна вечер ви желая! И се пазете от вируса все така старателно... особено от вируса на безразличието най-много се пазете!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар