Това видеоклипче е химнът на Русия (не на Съветския съюз, а само на Русия, нищо че мелодията е на стария комунистически съветски химн), изпълнен при това от групата "Любэ". Всеки като го слуша, изпитва някаква емоция. Аз самият изпитвам някаква доста странна емоция, която не желая да описвам сега. Някога може, но сега не. Интересното е, че изпитвам същата емоция, която изпитвам като слушам нашия химн. Особено когато се сетя за последния му куплет, сега изпуснат от канонизирания официален текст, за който никой така и не разбра защо изобщо го махнаха:
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води,
нашия победен строй!
Изглежда същото чувство изпитва и госпожа Валерия Новодворская, съветски и руски дисидент и антикомунист, която пише на едно място, че завижда на убитата голяма демократка г-жа Галина Старовойтова, Бог да я прости, и то само за това, че няма как да чуе пак този позорен химн за Русия. Съветският химн беше върнат от, разбира се, кагебиста Путин. Елцин го махна, Путин го върна. И ето че група Любэ пее патетично същия този химн, но с други, макар и не по-малко имперски думи.
А ето и една наистина хубава тяхна песен. Страхотна песен, от която човек може да изтръпне и да се разплаче: особено пък човек като мен, от живота на който са минали няколко от най-хубавите младежки години тъкмо в Русия. И по тази причина Русия така или иначе си е останала в сърцето му: завинаги. Аз не крия, че обичам Русия: колкото силно обичам Русия, толкова яростно ненавиждам руския комунизъм. Прекланям се пред най-доброто у този велик народ, но в същата степен се и отвращавам от най-лошото в така широката руска душа.
А най-много мразя руската примиреност пред злото, руската масова безличност, руската стадност, която не се посвени всичко да изопачи дотам, че пред истината да предпочита лъжата, злото да смесва с доброто, а пък свободата за нея да не е друго, а самото робство, което руснаците ето сега пак благославят и прославят. Ние, българите, наистина като народ сме много близки с руснаците, и у нас, у нашите души най-лошото на руснаците го има, а пък най-доброто е кажи-речи още по-потиснато и обезверено. Ето защото дереджето ни е почти същото като руското, нищо че сме в Европа - комунистическата азиатщина сега и у нас тържествува както и у Русия. Писал съм по тези въпроси - Любовта към Русия като велика загадка на българската душа - затова сега не искам да се повтарям.
Но понеже сме народи с едни и същи дефекти и пороци, та по тази причина и съдбите ни са доста близки. А и избавлението ни ще дойде по моя преценка горе-долу по едно и също време. В Русия сега най-доброто и достойното е потиснато до крайна степен; същото е и у нас. Ала истината един ден ще възтържествува. А пък наглеците - руските кагебисти и нашите ченгета - ще бъдат турени най-после на място. Абе я ми кажете най-после защо в следвоенна Германия не гестаповци уреждаха демократичния им живот и възземането на страната, а съвсем други хора?! Кога като народи ние, руснаците и българите, ще се освестим и ще осъзнаем, че вече е 21 век?!
Но за тази цел се иска десетилетно просвещение и възпитание на нашите народи в едно съзнание и в една култура на свободата: това е лекарството, което ще ни излекува от нашите болести на духа и от неволите на битието ни. Няма да е леко, но този е спасителният път. Оптимизъм ми дава това, че наш учител ще бъде вече самият живот: той учи най-добре. И едва тогава когато усвоим уроците му и Русия, и България най-после ще станат европейски и цивилизовани народи. Вярвам, че това е възможно, но знам, че съвсем няма да ни е леко.
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води,
нашия победен строй!
Изглежда същото чувство изпитва и госпожа Валерия Новодворская, съветски и руски дисидент и антикомунист, която пише на едно място, че завижда на убитата голяма демократка г-жа Галина Старовойтова, Бог да я прости, и то само за това, че няма как да чуе пак този позорен химн за Русия. Съветският химн беше върнат от, разбира се, кагебиста Путин. Елцин го махна, Путин го върна. И ето че група Любэ пее патетично същия този химн, но с други, макар и не по-малко имперски думи.
А ето и една наистина хубава тяхна песен. Страхотна песен, от която човек може да изтръпне и да се разплаче: особено пък човек като мен, от живота на който са минали няколко от най-хубавите младежки години тъкмо в Русия. И по тази причина Русия така или иначе си е останала в сърцето му: завинаги. Аз не крия, че обичам Русия: колкото силно обичам Русия, толкова яростно ненавиждам руския комунизъм. Прекланям се пред най-доброто у този велик народ, но в същата степен се и отвращавам от най-лошото в така широката руска душа.
А най-много мразя руската примиреност пред злото, руската масова безличност, руската стадност, която не се посвени всичко да изопачи дотам, че пред истината да предпочита лъжата, злото да смесва с доброто, а пък свободата за нея да не е друго, а самото робство, което руснаците ето сега пак благославят и прославят. Ние, българите, наистина като народ сме много близки с руснаците, и у нас, у нашите души най-лошото на руснаците го има, а пък най-доброто е кажи-речи още по-потиснато и обезверено. Ето защото дереджето ни е почти същото като руското, нищо че сме в Европа - комунистическата азиатщина сега и у нас тържествува както и у Русия. Писал съм по тези въпроси - Любовта към Русия като велика загадка на българската душа - затова сега не искам да се повтарям.
Но понеже сме народи с едни и същи дефекти и пороци, та по тази причина и съдбите ни са доста близки. А и избавлението ни ще дойде по моя преценка горе-долу по едно и също време. В Русия сега най-доброто и достойното е потиснато до крайна степен; същото е и у нас. Ала истината един ден ще възтържествува. А пък наглеците - руските кагебисти и нашите ченгета - ще бъдат турени най-после на място. Абе я ми кажете най-после защо в следвоенна Германия не гестаповци уреждаха демократичния им живот и възземането на страната, а съвсем други хора?! Кога като народи ние, руснаците и българите, ще се освестим и ще осъзнаем, че вече е 21 век?!
Но за тази цел се иска десетилетно просвещение и възпитание на нашите народи в едно съзнание и в една култура на свободата: това е лекарството, което ще ни излекува от нашите болести на духа и от неволите на битието ни. Няма да е леко, но този е спасителният път. Оптимизъм ми дава това, че наш учител ще бъде вече самият живот: той учи най-добре. И едва тогава когато усвоим уроците му и Русия, и България най-после ще станат европейски и цивилизовани народи. Вярвам, че това е възможно, но знам, че съвсем няма да ни е леко.
1 коментар:
Подобни патриотарски и имперски рок закачки не са новост. Мен обаче ме стресна повече видеото към парчето. През цялото време виждаме дома на президента Путин. Да, Кремъл е впечатляващ и красив комплекс, но все пак си е домът на президента. В Москва със сигурност има още много красиви места. Операторът на клипа трябва да бъде награден, защото е открил най-много гледни точки към една сграда.
Публикуване на коментар