Това, дето следва, е откъс от днешното ми писмо до моя адвокат, откъс, в който ме сполетя едно бляскаво озарение:Здрасти, г-н ...,
... Що се отнася до подигравчийския ми тон в последните ми писания - той наистина може да се възприеме като обиден, но за сметка на това пък е съвсем незлоблив. Иначе, ако пиша директно, повече боли. Или така по-боли? Не знам, не съм сигурен. То си зависи от човека. Но понякога трябва да заболи, та този човек да се поправи. За негово добро, по моето разбиране, това е позволено. Щом е за добро - всичко може! Разбира се, у нас не всички разбират това, за жалост.
Ако съм обидил някого толкова жестоко, нека да ме даде под съд - аз така и така остатъка от живота си явно ще го проведа по съдилища. Това е достоен край за един философ. Знаем, че така завършил живота си самият Сократ. Пък и други така са завършили живота си. Неудобно ми е да го кажа, щото е прекалено, но така завършва земния си път и Христос. За християнин като мен не е грях да последва учителя си даже и в това.
Аз като твърдя, че има въпросната госпожа поетична душа, един вид я лаская, това, понеже е дама, ще я размекне. Тия дни дори ми се ще да напиша нещо хептен подлизурско писмо до нея. Като експеримент. И ще й го пратя. Във връзка със заминаването на целия "колектив" на "екскурзия-семинар" в Хърватско (!), където тия, дето слушкат, ги чака неспирен четиридневен банкет с безплатни, с платени от бюджета на училището хърватски кюфтета. Та ще трябва да измисля нещо подходящо по този повод в блога, няма начин. Купонът трябва да продължава, лято е... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
8 коментара:
Г-н Грънчаров, защо не напишете тук ВСИЧКИТЕ си аргументи против издадената заповед за уволнение Ви? Нека улесним адвокатите на г-жа Анастасова и се подготвят отрано-отрано с конта-аргументите си. Делото ще приключи само с едно заседание и ще го изгубите блестящо! Това за отличните оценки на учениците Ви, поставени от друг учител, е много силен довод, а Вие с лека ръка го пилеете! Какво по-голямо доказателство за липсата на житейска практичност у един философ! Разберете го най-после - не можете нито сам да се лекувате, нито сам да се оправяте с администрация и съд! Какво по-просто от това да разберете, че всеки си има област на компетентност. Правя последен опит да Ви науча на нещо, което нито се нарича компромис, нито липса на здрав разум. Не ме карайте да Ви пожелавам отново "попътен вятър", защото просто ми е жално, както за Вас, така и за семейството Ви.
Един, обезнадежден вече, Ваш доброжелател
много те е яд на тази учителка по философия че се справи отлично а ти не можа
:-) На г-н Доброжелателя да отговоря най-напред; господине, не се обнадеждавайте толкова, никой не може да сложи прът в колесницата на истината, а и да сложи, прътът ще стани на трески. Аз не смятам, че като имат повече време за мислене адвокатите на ответницата ще изобретят някакви умопомрачително силни доводи, тия неща не стават с усукване. А тия мои разузнавателни набези имат за цел да деморализират противника, да засилят нервността му та да направи грешки. Моя милост е стар боец и играе открито и честно. Залогът ми е непоклатим - истината,правото и доброто са мои сътрудници...
На изказването на анонимника ще отвърна само с презрителна усмивка :-)
Вери уел, Джийвс. Какво става навън, Джийвс?
- Демонстрират педерас'ите сър.
- Пречат ли им да са педерас'и?
- Не сър.
- Тогава защо демонстрират?
- Защото са педерас'и сър;
Грънчаров, по повод на това че пишеш не "дело", а "дяло", улавям се вчера, че мисля за този термин, за термина "дяло". И се сетих, че така бяха надписани /отпечатани/ старите съдебни папки - с двойно "е". Спомних си една статия, чел съм я отдавна, за премахването на двойното "е" при правописната реформа от комунистите, че това е едно от най-големите им престъпления спрямо езика ни и българщината. Двойното "е" дава възможност всички наречия и диалекти да бъдат обединени в един език - и екащите, и якащите. А така, като се залага само на екането, се дава възможност за изключване на много други нюанси на езика ни; и по-специално създава изкуствено простор за "македонцкиот язик".
Анекдотът, който е по-горе беше предназначен за съвсем друг блог, автор и аудитория - станала е техническа грешка.
Извинения!
Ний това го разбрахме и сами, този анекдот е предназначен за аудитория, съставена от... педерас'и :-)
Публикуване на коментар