Вчера продължих своето изследване (тълкуване) - виж Темелите, върху които се крепи човеконенавистническата административна система в българското образование - чиято цел е да открия и да изявя пределно ясно точния смисъл, скрит зад формулировките в логическо-литературния шедьовър, наречен "Заповед за уволнение" на "пълния некадърник" Ангел Грънчаров от българското образование, заповед, която директорката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината наскоро да напише - и не само да я напише, ами също и да я приведе в действие. Днес имам намерението да успея да проанализирам цялата останала част от този исторически документ, който съвсем скоро ще бъде предаден на вниманието на българския съд. Да опитам да осъществя замисъла си, пък да видим какво ще стане - и дали ще е възможно да постигна амбициозната си цел. Щото наистина скритият смисъл на този документ е направо колосален, дали да не взема да призова боговете да ми дават сила - та да успея все пак да постигна малка част от истински потребното ни? И тъй, вчера стигнах до ето този изключително важен момент: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
20 коментара:
Петя Перпериева: Ей, това философите са уникални - нещо, което се казва с едно изречение, те написват цяла книга. Явно г-н Грънчаров едно си знае, едно си бае. Ние не можем да ви помогнем в тази битка, г-н Грънчаров. Тя си е лично ваша. Понеже съм проста начална учителка, не виждам какво толкова сбъркано в системата има във вашия случай. Директорката Ви не Ви е изтърпяла, писнало й е и е изсмукала от пръстите си доводи за уволнение. Досега чета само Вашата истина. Но толкова ли нямате колеги, които поне тук да Ви подкрепят? Да чуем и друго мнение. Знам предварително какво ще ми отговорите, затова спирам.
Колегите ми до един мълчат, г-жо Перпериева, опитайте се да си обясните защо е така. Моето обяснение, основано на познаване на ситуацията там, е че ги е страх: тираничната директорка няма да прости на никой, който дръзне да покаже и следа от симпатия към мен. такива сме ний, българите, благоразумни сме. Мълчим твърдо, докато у комшията гори. Някои дори се радват, че огънят гори само у комшийската къща. като дойде у тяхната се разпищяват. такива, за жалост, сме. Поне себе си познаваме, нали така. Директорката също стоически мълчи. Аз от две години й предлагам диалог, тя мълчи. И само ме наказва. Това пак за нещо говори. Вие сама си правете изводите. А това че вие всички тук, учителската общност в страната, също си мълчите (а ако не мълчите, поне мен захапвате!), пак нещо показва. Аз вече писах по-горе какво показва. Въпрос на народна психология е това. Така аз виждам нещата. Вие си ги виждайте както искате...
Konstantina Karaivanova: Чудих се защо толкова дълга заповед е написала директорката. Изведнъж се сетих: при положение, че Грънчаров употребява изречения с около 70 думи, как иначе да чете документ, който е кратък!?! Опасявам се че докато завърши анализа, ваканцията ще свърши и няма да имаме време да четем. Хубав ден и повече разходки на открито! :-)
Опитвате се да бъдете саркастичен, Грънчаров, но пропускате едно важно обстоятелство: За да може човек да е саркастичен, трябва да има чувство за хумор. С такова вие не сте сподобен. Не ви е дадено от природата.
Затова звучите не саркастично, а дебилистично.
Много загазихте Грънчаров с тия свои анализи. Обиждате несправедливо една достойна жена и ръководителка като госпожа Анастасова. А това никой не мое да ви го прости. Надявам се и тя не може да да ви го прости....
Въпрос на чувствителност, драги ми анонимнико: дебилът няма начин да не възприема сарказма ми, както се изразявате, "дебилистично". Щом така сте го възприел, щом всичко Ви звучи "дебилистично", не допускате ли тогава, че това се дължи тъкмо на особености на Вашето възприятие? :-) Щото недебилите ми казват, че им звучи съвсем иначе. Те, представете си, го възприемат като духовито. Сфащате ли това що е? За да го схване обаче човек духа на това или онова, сам не трябва да е кастриран откъм дух. Така стоят нещата по този въпрос...
Ирена Иванова: Ама това с ДОИ и ДЗИ съвсем сте го оплели, какво е ДЗИ според вас?
Мария Тодорова-Сандева: Г-н Грънчаров, аз Ви симпатизирам и чета с интерес епохалния Ви труд, проблемът е, че симпатията ми към Вас се основава на силното ми любопитство, а и съчувствие към неудобството, което Ви създава прогресиращият у Вас синдром на хроничната правота... Болест е, да. Към болните хора трябва да се подхожда с добро и с разбиране, но те не бива да работят с деца. Никой не е застрахован срещу болестите на ума, живеем в динамично време. Стресът не е по силите на всеки. Моля се само Богу, ако ме достигне това умопомрачнение, да имам сили да схвана, че мястото ми вече не е в училище и да напусна сама.
От друга страна ДАЗД, РИО-Пловдив, Ст. Атанасова, родителите, учениците, колегите - никой не Ви симпатизира, е как е възможно това?!
Ще продължавам да чета това, което публикувате ежедневно в блога си, считам, че ми е полезно, дисциплинира ума ми.
Тук сте права, госпожо Иванова, ДОИ и ДЗИ съм ги оплел, ще ги оправя, едва сега установих това, благодаря Ви! :-)
Драга госпожо Тодорова-Сандева, не сте нито първата, нито последната "типична българка", която възприема и оценява че било "болест" поведението на един свободолюбив и правдолюбив човек като мен. :-) Пълно е с напети нашенци и нашенки, които затова се пазят както дяволът от тамяна от това да се замислят, защото, сакън, да не вземе да ги порази тази страшна "болест", щото тогава горко му на човека, виждате какви неща на мен ми се стовариха на главата като дръзнах да се държа като мислещ и като свободен човек! Типичният нашенец не се затруднява с мислене и това го прави не само нормален, но и безметежен, той такива проблеми като мен няма, той благоразумно мълчи като... говедо. И... "просперира". Не сте ли се помъчила някога да възприемете и да осмислите нещата от тази гледна точка? А иначе благодаря Ви за това, че четете моите размисли и анализи, това говори, че има надежда един ден да надмогнете изкривеното и предубеденото си възприятие и да погледнете на света с очите на един достоен и мислещ човек, държащ на свободата си, а не на робското, на малодушното у себе си. Малодушието не е онова, което ни прави "типични българи" според мен, аз така мисля. А и е възсюблимничко Вашето изказване, че такива като мен, именно "болни", сиреч, мислещи хора не трябвало в никакъв случай да бъдат учители - сфащате ли сега каква умопомрачителна "мъдрост" дръзнахте да кажете? :-) Нашите учители, по Вашата преценка, трябва да са само хора с доказана "инвалидност" в това отношение, именно мисленето, поздравявам Ви за това толкова смело твърдение, което даже и аз, "болникът", не съм посмял до този момент да изкажа :-)
Когато ви казвам ИСТИНАТА, г-н Грънчаров, не бива да му се сърдите. Човек трябва да е благодарен, когато му казват истината в очите, а не да се сърди, защото това е само за негово добро. Човекът, който е в погрешка (вие) не бива да се сърди на благодетеля си (в случая аз), че му казва неприятни истини, а да му благодари за това.
Ти си нещо като "носител на истината", нещо си като неин "попечител", така ли се възприемаш?! :-) Първо, имай достойнството да обявиш кой си, малодушнико и страхливецо, а пък след това се опитвай да наставляваш когото и да било...
Юлия Андонова: "Въпросите никога не са нескромни. За разлика от отговорите." Оскар Уайлд
Мария Тодорова-Сандева: Г-н Грънчаров, освен ДЗИ и ДОИ, бъркате конюнкцията и дизюнкцията, тъй както и операцията импликация. Поздрави :-)
Тъй ли? :-) Колко интересно! :-) Има си полза човек да общува с толова изискана в умствено отношение дама като Вас! Все нещо ще научи. И как обърках дизюнкцията и конюнкцията, както и "операцията импликация"? Дайте обяснение, че това е от моята област, горя от нетърпение да разбера. Вие чела ли сте моята книга ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, тя има две издания и е достъпна, не е зле да я прочетете...
Андреана С.:
Цената, която добрите хора плащат за своето безразличие към обществените дела, е да бъдат управлявани от лоши хора. Платон.
„Обичай ближния си като самия себе си“. Нека кажем по-добре : „Познай ближния си като самия себе си“. Значи – разбери неговите болки, схвани положението му, отнеси се към неговите грешки със същото внимание, както към своите. Не го осъждай за това, за което не осъждаш и самия себе си. Това е значението на думата „Обичай“.
Пърл Бък
Благодаря Ви, госпожо Андреана С., за чудесните мисли, които ни привеждате тук, ще си позволя да ги цитирам и в блога си! :-)
За да стигнат до повече хора...
Какво да ви кажа, Тотю съм, писали сме си и преди. Вероятно помните. Време е да ми благодарите, че съм ваш благодетел, та ви казвам някои истини. Хората не бива да се сърдят, когато им казват горчиви истини, щото е за добро. Аз съм ваш доброжелател.
Тотю, душо, не бива да се обявяваш за носител на истината. Просто би следвало да казваш като мен: аз така мисля. Така аз виждам нещата. Точка. Който мисли иначе, да заповяда да каже. Но да се обявява човек за носител на истината, прощавай, е глупаво. Така се държат крайно ограничените хора. Не знам дали си го забелязал това. Често се среща. Интелигентният човек много се радва (като мен) да чуе, че някой мисли различно. Тъпанарите изпадат в бяс като чуят, че някой мисли различно. Тук е основната разлика между интелигентния, широко скроения човек и личностно и умствено непълноценния (да се изразя по-меко)...
Публикуване на коментар