Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

понеделник, 28 март 2016 г.

Онова, в което вярваме, то за нас съществува, нещо повече, е най-реалното



Имам три свободни часа ("дупка в програмата") и по тази причина седя в библиотеката на училището и чета това-онова, а също така и решавам нещичко да напиша (доколкото ми стигне времето) в своя дневник - където обичновено пиша за вълнуващите ме проблеми в сферата на образование и училищния живот. От доста време не съм писал за тия неща. Днес ще пробвам да напиша нещичко.

Преди малко имах час по философия (по т.н. "чиста философия") с ученици от един 11-ти клас. Минаха близо 10-тина часа откакто аз им водя тия часове. За цялото това време учениците имаха и още имат възможността сами да решават кога да се изявяват в часовете, т.е. моя милост като техен преподавател им заявих, че няма да ги изпитвам "по нежелание", т.е. делегирах им това право на тях самите, мисля, че направих нещо необходимо и съвсем естествено, с оглед да се почувстват спокойни и свободни в часовете по философия, да могат да се изявяват по-пълноценно; тази свобода, писах вече за това, те не са ми я искали, аз, тъй да се рече, им я подарих. И по този начин за цялото това време учениците бяха поставени в една по-различна ситуация, в която трябваше да се адаптират: принципно различно е да не се чувстваш принуждаван, а сам да решаваш кога свободно да се изявиш. Аз им заявих на учениците, че в това време те фактически участваха в един своеобразен "тест по свобода" (или "експеримент по свобода"), при това съвсем практически тест; изследвани бяха техните реакции; и се оказа, че огромната част от учениците не успяха да се адаптират и да се възползват от тази "придобивка", т.е. свободата им повлия негативно, повечето не се възполваха от възможността, стояха си през цялото време просто като "зрители", чакаха нещо, неизвестно какво, отпуснаха се, почнаха да идват съвсем неподготвени (страхът от изпитване като регулатор отпадна, беше елиминиран), е, в крайна сметка това доведе повечето ученици до провал: оня, който през цялото това време е бил пасивен, не е участвал в дискусиите, с нищичко не е допринесъл за изясняването на въпросите, такива хора получиха... двойки! И ето, сега сме първите часове след получаването на тия двойки, интересно е как това нещо им повлия. Аз тепърва ще пиша по този въпрос, това е много интересна тема, имам доста наблюдения вече, но очаквам да мине повече време и да се изявят по-ясно съответните ефекти.

Днес поставих темата за свободата - от раздела за човека и човешкото. Нов раздел откриваме с тази тема. Повечето ученици, съвсем логично според казаното дотук, не разбирайки що е свобода, реагират обикновено ето как: е, пак ли за свободата, омръзна ни тази тема, все за свободата предъвкваме, какво повече може да се каже по нея, та ние и миналата година, и първия срок сме говорили за свободата, егати досадата, пак за свободата трябва да мислим и да говорим! Очаквана е тази реакция в така и така сложилата се ситуация. Аз пък се опитвам да ги убедя, че темата за свободата е толкова голяма, че е неизчерпаема; че тук не е достатъчно просто да имаш "мнение" за това що е свобода, да имаш някаква бегла или обща представа за това що е свобода, говоря им за това, че по философия имаме възможността всеки да опита да постигне целия този така възвишен смисъл, който се крие в пълноценната идея за свобода, а пък свободата като идея съдържа в себе си такъв огромен и мощен духовен заряд, че когато душата на един човек се овладее от нея, тогава този човек вече не е същият, изживял е вече един коренен духовен поврат - и пред него се откриват невероятни хоризонти. Държа им аз на учиниците си една кратка реч в този смисъл, а повечето от тях ме гледат с изпълнени с недоверие очи; а напоследък се появиха и ученици, които агресивно и подигравателно подхвърлят: "Свободата или... салама?" и прочие глупотевини; очевидно с тях за свободата много е говорено, говорено е и по другите предмети, ала е говорено по неподходящ начин, което е довело до такъв ефект, именно до отвращение и от темата, и от самата дума даже. И аз трябва да възвърна по някакъв начин респекта и към думата, и към идеята, и към темата, и към проблема - и към всико останало. Трудна работа е тази, знам го от опит. Пълно е с хора у нас, които не вярват в свободата - и по тази причина тя за тях очевидно не съществува.

Преди малко в коридора (аз днес съм също така и дежурен, обикалям по един коридор да наблюдавам по време на почивка дали има ред и пр.) се замислих за следното: само в онова, което вярваме, само то и съществува, нали така? Като не вярваш в Бог, Бог за теб не съществува, т.е. позволил си неверието ти да доведе до това, че да се откъснеш от великата истина, че има Бог, една истина, която е постижима само чрез вярата. По пътя на вярата. А е пълно с хора, които в нищо не вярват. Или вярват в някакви химери, в илюзии, вярват в глупости, в празни, кухи неща. Вярвал, видите ли, в това, което "може да се пипне с ръка", ами че това е пълна идиотщина, в тия неща, които можем да пипнем или да видим, в тях няма смисъл да се вярва! В парите вярвал, в материалното вярвал, в "непосредствено очевидните неща" бил вярвал - но в тях също така няма никакъв смисъл да вярваш, към този род неща подобава съвсем иначе да се отнасяш. Та в тази връзка ето за свободата очевидно се налага да повярваш - а на тази основа и да я обикнеш. Оново, в което вярваме, нещо зпочваме и да го обичаме. Свободата не е "нещо", не е вещ, тя е "нищо", но е такова странно и мощно "нищо", от което за човека зависи всичко. Духовните неща за повечето хора се все "нищо", те и затова в тях не вярват, те по този начин, като нямат контакт с тия неща, като душата им е чужда на тия неща, на това основание тези неща за тях очевидно и не съществуват. Значи излиза, че по някакъв начин трябва да се въздейства на душите им, че да почнат да вярват в подобни "въздухоподобни" или "призрачни", в смисъл на "нереални" неща: а пък нещата, в които вярваме, точно на това основание стават именно най-реалното.

Пълно обаче е у нас с хора, които в нищо не вярват, а на това основание живеят в един твърде беден и скучен свят, празен точно толкова, колкото са празни и душите им. Светът, в който живеем, който обитаваме, точно зависи от духовния потенциал, който е скрит в душите ни. На това именно основание, след като поради крещящата бездуховност, която владее душите им, такива хора са оскотели дотам, че неминуемо светът, в който те живеят, е точно толкова скотски или мизерен (откъм човечност). Светът, в който всеки човек живее, точно съответства на "микрокосмоса" на собствената му душа, щото този външен свят, който човек обитава, точно отговаря на света на собствената му душа, той е нейна обективация, материализация, екстериоризация, проекция, творение и т.н. И ако в душата ти няма кой знае какво или пък си допуснал душата ти да се владее от какви ли не бесове, които са произведения на духовната оскъдица, в която пребиваваш, то и твоя свят ще бъде в същата степен бесовски, извратен, крив, пошъл, мизерен и т.н. Темата е голяма, опитвам се да пиша този текст в учителската стая (преселих се тук за кратко, ала съжалявам за това), ала в нея има голям шум, поради което ще се откажа (засега) от писането. А имам още много неща да кажа по подетата тема...

(Продължавам да пиша по този текст, недовършен е... като намеря време ще го продължа...)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

12 коментара:

Анонимен каза...

Върло комунистически приказки са това, другарю Грънчаров. Навремето в СССР - където и вие, както признавате, сте получили идеологическата си закваска - така са приказвали - трябва да вярваш в комунизма, в бащицата Сталин и пр. Та сега и вие така... Няма изненади, другарю.

Ангел Грънчаров каза...

Мила така трогателно немислеща другарко, дърдорите колкото да се изложите само. Първо очевидно не сте прочела да разберете за какво говоря, а се изказвате първосигнално; и си въобразявате пълни нелепици, отговарящи на собственото Ви болно и увредено от прекалено много комунизъм съзнание. Живеете на съвършено друга планета, другарко, която няма нищо общо с нашия свят...

Анонимен каза...

Не е така, немислещи другарю. Просто вие живеете в дебело невежество и комплекс за безпогрешност. Съветът ми е да четете повечко - ама не само собствените си писаници.

Ангел Грънчаров каза...

Пак се издадохте че плямпате без да разбирате за какво става дума. :-) Другарко, значи само Вие можете да се изказвате без да сте чела и без да сте разбрала за какво изобщо говорим, тъй ли? Вие да не сте от някаква висша каста посветени ма, друга другарко?! :-) Апропо, защо сте така оскотяла от злоба ма, другарко?! :-) Нима смятате, че ний не разбираме защо от устата Ви тече предимно пяна и несвързани думи?! :-)

Анонимен каза...

Ако виждате пяна да излиза от уста бе, другарю, по всяка вероятност гледате в огледалото. Замислете се дали е добре да събирате толкова много бяс и омраза в себе си. Никак не е чудно че сте разболял по този начин и собственото си сърце. Не е полезно. Полезно е да се попрочитва повечко, което ви съветвам, другарю, да предприемете скоропостижно. А сега, марш към библиотеката!

Ангел Грънчаров каза...

Повтаряте каквото аз кажа, което показва, че нечетенето на книги е предизвикало непродуктивност на съзнанието Ви. Затуй се зафащайте с четене, ала първо се успокойте щото ще оцапате книгата с пяната, що капе от устата Ви. Като четете мислете над прочетеното. Четете, образовайте се, а след някоя и друга година се обадете за да видим дали сте поумняла. Не е нужно да злобеете и да се мерите с мен, щото аз съм на ниво, до което Вие никога няма да бъдете. А завистливостта само Ви кара да страдате излишно.

Анонимен каза...

Вярно, че аз никога няма да бъда на вашето ниво, другарю. Но не в смисъла, който вие влагате. Сфащате ли? ;)
Не искате да четете, значи, книги. Чукча, викате, не читател. Чукча писател. Хех. :)

Ангел Грънчаров каза...

Пак повтаряте чужди мисли, другарко. Нещо оригинално някога казала ли сте? Не. Ами сърдете се на себе си. Щом душата Ви никога не е родила нито една оригинална мисъл, значи сте безплодна... проблемът си е във Вас. Погрешно Ви е образованието, липсва личност, а има много комуноидност у Вас. Другарко, другарко, съжалявам Ви, трагедията Ви е неописуема!

Анонимен каза...

Вместо да се дръвчите като пуяк (какъвто сте), хванете, та си припомнете младостта и почнете пак да си изпълнявате съпружеските обязаности с жена си (полови имам предвид). Половият живот ще намали душевните ви тревоги и ще ви кара да гледате по-трезво на нещата. Не е хубаво, дето толкова сте занемарили майката природа :-)

Ангел Грънчаров каза...

Мила другарко, Вие очевидно сте се побъркала. :-) Същевременно издавате, без да си давате сметка за това, най-съкровената си тайна: че Вашият тъй неудържим бяс се дължи на крещящата Ви сексуална неудовлетвореност! И по тази причина дремете в моя блог за да ми давате непоискани съвети за моя сексуален живот! :-)

Трогателно е, че признахте извора на цялата си мъка и на бесовщината си. Опитвате се да демонстрирате загриженост за моя "полов живот", което обаче е илюстрация за неблагополучията в собствения Ви такъв. При това не се усещате, че на краставичар да се мъчите да продавате краставици (при това криви!) е твърде тъпо: мила другарко, аз съм психологът! Ако с това показвате, че желаете да Ви консултирам, воля, нямам нищо против, но ще се наложи да си платите.

Другарко, моля Ви, помислете добре: защо сте довели нещата дотам, че никой очевидно да не ще да прави секс с Вас - може би причината е в това, че сте станала съвсем отвратителна (физически, а най-вече психически, душевно?)? Как допуснахте този жизнен и личностен провал, тъй чистосърдечно изявяваща съкровената си болка другарко? Излиза, че проблемът е изцяло във Вас. Отблъсквате хората от себе си, като начало може би е добре да се опитате да си премахнете... мустаците! :-) Тъй. За да продължим консултацията се налага наистина да си платите... бъдете здрава!

Анонимен каза...

Не знам защо така публично разкривате половата си фрустрация, другарю Грънчаров. Ако жена ви не ви харесва вече (неведнъж сте споделял, че я смятате за неприятна жена), то хванете си нещо по-така - някоя баба от квартала например. Вярвам, че тя ще съумее да удовлетвори сексуалните ви потребности - имам предвид потребността ви от мръсни приказки, защото при вашите душевни и физически заболявания едва ли имате възможност да постигате ерекция.
Не завиждам на жена ви. Хем я презирате, хем не й обръщате физическо внимание. Лошо, другарю, лошо.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, очевидно сте довела нещата само до това: да се вълнувате и да говорите за сексуалния живот на другите, това явно е единствения Ви заместител на реалното удоволствие. И си го признавате безпроблемно, даже се самоидентифирате като грозна бабичка от квартала, мечтаеща да си легне с мъж като мен! :-) Това, че имате сексуални апетити към мен, другарко, обяснява добре злобата Ви към мен, нали така? Пъзелчето се нареди. Сега остава да си платите, за да Ви помогна. О, не се радвайте прекалено, не Ви предлагам секс срещу пари, предлагам Ви психологическа консултация срещу пари. Гледам, че Ви е обзел ентусиазъм, моля обаче да не фантазирате за секс, ще решим проблема Ви по психологически начин. Но се налага за услугата да си платите.

Как пък успяхте да си изфантазирате това, че жена ми била "неприятна жена"? Напротив, много е приятна, изключително приятна е, за разлика от Вас е млада и хубава. Вие, другарко, да не сте изкопаемо от катедрата по марксизъм на ПУ, имам такова чувство, бихте ли се опитала да смъкнете маската на анонимността поне малко? Там имаше доста другарки като Вас, които точеха лиги по мен, щото тогава бях млад и много желан мъж...