Малко ли ти е, че президент ти е Путин, та и здравето си погубваш?

Малко ли ти е, че президент ти е Путин, та и здравето си погубваш? - това пише на кутията с цигари, предполагам импортни (за Русия); щото ако руски производител си е позволил да сложи такъв надпис на цигарената кутия, то държавните чиновници ще му одерат кожата от проверки - и за да му отмъстят, че е обидил "великия наш государь таваришч Путин"!

ДОБАВКА: Ще каже някой - а теб какво те вълнува това че президент на Русия е Путин, какво те засяга това, та си се фиксирал толкова върху този проблем? Ще му отвърна: Путин със своето архаично имперско съзнание се изживява не само като господар на Русия, но и на цялата "руска имперска сфера на влияние", т.е. изживява се за господар и на България; по тази причина не само руската агентура у нас, не само руските мекерета, ченгетата, медийните мерзавци, рубладжиите и прочие, но и "полезните идиоти", т.е. ония, които се поддават на руската пропаганда за това, че руснаците ни били, видите ли, "кръвни братя" и прочие, правят всичко, което им е по силите да се месят в нашите работи, да отклоняват България от поетия път, ето на това основание аз пък се чувствам длъжен да работя за отстояването на българския интерес. По тази причина темата за Русия и Путин във водещата се война на путинците срещу европейска България ме засяга съвсем пряко. И затова пиша и ще пиша по всичките тия въпроси докато визираната заплаха над страната ми от североизток не отпадне. А това ще стане когато Русия стане нормална демократична държава без имперски апетити спрямо България. Дотогава и ще се боря срещу попълновенията на руския империализъм.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo