Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 1 август 2016 г.

Захванах се да чистя най-мръсните обори, които някога са съществували, прочутите авгиеви обори пред тях са нищо: оборите на родното ни образование и възпитание!



Заглавието на този текст е непоносимо нагло, грандоманско и провокативно, но нарочно, при това съвсем съзнателно го написах: искам с него да ядосам колкото се може повече хора; това заглавие значи изобщо не е случайно. Имайте търпението сами да разберете защо е така - като прочетете целия текст; да, ще ви се наложи да прочетете целия този дълъг-предълъг текст. Ако искате де, ваша воля: ако не прочетете текста никога няма да разберете защо искам да ви ядосам толкова много.

Ще продължа работата си по своя проект за иновативно училище, стигнах предния път дотук: За целта, идеята и принципа на организация на едно алтернативно, истински иновативно училище. Всъщност още съм в самото начало на работата по проекта. Стигнах до усещането, че съм стигнал до задънена улица. Много трудно е да се опише моята представя за истински иновативно училище, и то под формата на проект за практическото му реализиране или създаване. Аз написах много книги, в които изразих своето разбиране по всичките тия въпроси около промяната в образователната сфера. Как сега всичкото това да го представя тук като една чиста форма - без потребното за това съдържание?

В училището, излиза, главната дейност е ученето. Ако ученето се разбира в пределно широк смисъл - могат да се учат не само разни знания и науки, но и много други неща, примерно, може да се учи как да станеш пълноценна личност, как следва да живеем, може да се учи дори това как да учим! - то само тогава ще имаме едно истински иновативно училище: защото в днешните училища се учи по един крайно сбъркан начин, допуснахме да се учи не това, което трябва и не така, както трябва, сиреч, всичко тук е объркано и неверно. Всичко тук е неистинско и неправилно. Кой следва да решава по тия два фундаментални въпроса: първо, какво да учим и, на второ място, как да учим? В досегашните училища това го решаваха дори не учителите, камо ли пък учениците или техните родители - решаваха го, кой знае защо, чиновниците от образователното ведомство. Истинска, същностна, коренна промяна в това отношение може да бъде направена само ако по тия два фундаментални въпроса започнат да решават тъкмо учещите, това са именно учениците, като за решаването на този най-важен проблем те ще могат да разчитат на помощта и на подкрепата на своите учители и родители. Като тук на мен лично ми е трудно да кажа кое от двете, родителите или учителите - трябва да имат по-голяма роля в подкрепата и помощта спрямо учещите, спрямо учениците.

Защото от една страна учителите са по-компетентни в това отношение, да, но пък родителите са истински заинтересовани техните деца да имат най-качествено образование; разбира се, най-заинтересовани в това отношение са самите ученици, самите млади хора. По тази причина и те, колкото и да са неопитни, трябва да имат най-голямо участие в решаването на проблема. Но младият човек трябва да е доста напреднал по пътя на своето самопознание за да може да се справи с тази задача - и да носи с лекота тази тежест. От най-ранна възраст децата следва да бъдат поставени в ситуация да могат да решават - защото почне ли друг да решава вместо тях и те привикнат с това, привикнат да го възприемат като правилно, тогава нещата отиват още от само начало по дяволите. Намесата от страна на родителите и на учителите в решаването та този техен главен проблем винаги трябва да е крайно фина и деликатна; наистина, нима не можем винаги да питаме малкото дете ето как: ами кажи ти как мислиш по този въпрос, как смяташ за теб е по-добре? Вярно е, малките деца са интересни с това, че много обичат да питат, нали така? Чудесна е тази тяхна изначална любознателност, това тяхно изначално любопитство. Е, ние трябва да правим всичко, че да не го погасим. Пита те някое дете нещо, а ти почваш компетентно да му изясняваш нещата; бива ли обаче да постъпваме така? Ние винаги да сме в позицията на "всичко знаещите", а пък децата винаги да са в унизителната позиция на незнаещите, които обаче искат да знаят? Не е ли по-правилно на заинтересувалото се от нещо дете да отвърнеш примерно с въпроса:

Не знам: дай заедно да помислим, хайде заедно да изследваме нещата, искаш ли?

Сократ винаги отговарял така на питанията на интересуващите се младежи, т.е. на значително поотрасналите деца. Аз пък смятам, че дори и на малките деца трябва да отговаряме по този начин. Тогава именно няма да погасяваме интереса им, любопитството им, напротив, ще го засилваме. Схващате ли сега колко е коварно да се правиш на "всичко знаещ" когато някое дете те пита нещо? Не бива да се постъпва така. Трябва винаги да даваме шанс на децата, на младите хора сами да правят своите стъпки в познанието, трябва да им даваме шанса да изпитат радостта да направят своите първи открития. А ние ако им обясняваме изчерпателно всичко, давате ли си сметка какво значи това - и докъде то води? Ами води до това, че, първо, си позволяваме да пренасяме своята собствена ограниченост върху младите, на второ място, лишаваме ги от това прекрасно нещо сами да мислят, да търсят, да изследват, без което всичко се обезсмисля. Ето защо в нашите училища, заради този изцяло погрешен консуматорски подход, когато на децата всичките знания им ги дават наготово, фактически не се прави нищо друго освен да бъде погасявано естественото любопитство на младите - сиреч, още от най-ранна възраст бива насърчавано единствено безразличието им. А децата трябва да станат най-вече мислещи, умеещи самостоятелно да търсят истината, да се увличат в търсенето й, да почнат от ранна възраст да водят интересни разговори и дискусии по всякакви проблеми, да си кооперират усилията в преследването на истината, ето това е верният начин, точно в тази посока трябва да се върви. Повтарям, това трябва да стане от най-ранна възраст, даже майките би следвало да знаят основното в този подход - за да не превърнат децата си в досадни консуматори.

Децата ни следва да развиват най-вече своя творчески потенциал. И в тази посока трябва да им помагаме и да ги насърчаваме с каквото можем. Да, децата обичат да питат, но ние трябва да умеем да им отговаряме така, че да не пресеква тяхната любознателност, да не бъде погасяван техният интерес. А да бъде засилван - и насочван във вярната посока. В определянето на която младите също следва да имат огромна, дори решаваща роля. Зная, че не е лесно ние, родителите, и особено учителите да се пренастроим: и от позицията на досадни всезнайковци, които винаги ни дават "единствено-правилните и задължителните отговори" да застанем в позицията на остроумни и духовити партньори на децата си в търсенето на истината. Да станем техни събеседници в едни вдъхновяващи разговори и обсъждания. Това трябва най-вече да се прави и в училищата по-късно. Те трябва да бъдат най-вече изследователски лаборатории и дискусионни клубове, в които в едни вдъхновени разговори-изследвания се ражда истината по какви ли не въпроси. Работи се да се роди тази истина. Раждането на истината не е проста работа. Но ако се разпалва страстта по истината у младите, това вече означава, че се работи във вярната посока. Децата ни, младите не бива да бъдат превръщани в самонадеяни всезнайковци, които знаят "единствено-правилните и окончателни отговори" по абсолютно всички въпроси, както, за жалост, се получава днес, защото днешните, на невярна основа поставени обучителни технологии водят точно до подхранването на едно такова фалшиво, илюзорно, кухо самочувствие. Не забелязвате ли, че в училищата у нас става така, че учителите възпроизвеждат своята личностна и духовна ощетеност (да не кажа личностна нищета!) и я пренасят върху учениците си, върху възпитаниците си, а това е недопустимо!

Да, нямат никакво право учителите да правят точно това, това е страшно! То е и абсолютно недопустимо! Но общо взето само това се прави. Наперената учителка иска децата да знаят като нея и да мислят като нея (тя, прочее, дали изобщо мисли, дали изобщо разсъждава - щом си позволява да постъпва по този крайно глупав начин?!) Тази същата извратена учителка си е втълпила, че ако детето знае "почти като нея", това, видите ли, било прекрасно! И какво, моля ви се, е "прекрасното" тук?! Ще се роди още едно кухо, ала крайно самонадеяно безличие. Така не бива да се прави, така е крайно грозно да се прави! Трябва да се прави нещо съвършено различно: децата трябва да бъдат поставяни в ситуация да мислят, да изследват, да търсят, да решават, да пресмятат, да се съмняват, да изпитват ред безпокойства, да преодоляват какви ли не трудности - и само тогава одисеята на човешкото познание и за тях ще бъде вдъхновяваща и толкова интригуваща и вълнуваща! Това е

Фундаменталното пренастройване, което следва да осъществим в училището, които иска да бъде иновативно.

Всъщност в случая горното значи: за да бъде истинско едно училище, то трябва да е училище за творци, за мислещи млади хора, да е училище за вдъхновени търсачи на истината! Ето такова следва да направим училището си ние, учениците, учителите и родителите в него.

Да, всички ние заедно трябва всичко да изобретим и да решим.

Никой не може да ни замени в тази най-важна задача. За да стане това, казахме, нашето иновативно, нашето същинско училище следва да бъде свободолюбиво, следва да бъде изцяло демократично. Следва да бъде всичко така устроено, че нито учениците, нито учителите, нито пък родителите да губят в някой момент свободата си, да бъдат лишавани от нея, да бъдат принуждавани да се откажат от нея.

Как се прави свободно, свободолюбиво, иначе казано демократично и човечно училище? 

- ето този е главният проблем, който трябва тук да реша пишейки настоящия свой проект за едно такова училище.

Ами започва се с това: учениците, подкрепяни от учителите и от родителите си, сами вече ще решават какво да учат, да, при това ще се наложи да стане така, че всеки ученик, съвсем индивидуално, трябва да решава за себе си какво иска да учи, какво смята, че му е потребно да учи, изхождайки от степента, в която е осъзнал своите собствени потребности и интереси. Да, наистина, звучи "прекалено еретично", но трябва да приемем нещо наистина едва ли не "страшно":

Всеки ученик ще си прави свой собствен учебен план - и свои собствени учебни програми!

Е, ще бъде подпомогнат в това свое решаващо всичко останало усилие - и в решаването на тази толкова трудна задача, същинско изпитание! Да, трябва да бъде подпомаган постоянно в това толкова трудно нещо: сам да избираш, сам да решаваш какво да учиш, какво ти е истински потребно да учиш. Ще ти бъде обяснявано това какви възможности имаш, между какви варианти можеш да избираш. Ще ти бъдат предлагани най-различни неща за учене и за обучение, кое от кое по интересни и вълнуващи, кое от кое по-приятни и полезни.

Хем приятни, хем полезни трябва да са нещата, които учи младият човек.

Как може да бъде постигнато това ако той не бъде в ситуацията постоянно сам да решава кое за него е приятно и полезно?! Ако някой друг започне да решава вместо него това, нещата мигновено отиват тъкмо по дяволите. Не може, няма как някой друг да поеме това бреме.

Сам решавай, сам избирай, ти си този, от когото зависи всичко!

- ето това следва да бъде мотото или девиза на всеки ученик в едно такова истински иновативно, сиреч свободно училище. Дали тия неща са прекалено "анархистични"? - а, моля ви се, кажете ми честно как ви звучат тези неща! Моля ви се, кажете ми точно какво мислите, ще се радвам да ми кажете самата истина. Знам, че ви звучат кощунствено или най-малкото - утопично. Дано не е така, но, за жалост, е възможно да е точно така.

Какво, моля ви се, е това фундаментално ваше недоверие към способностите на младите, на нашите деца?!

Нека да се опитаме да вярваме повече в тях - доверието е способно да окриля младия човек, това поне разбрали ли сте го?! Няма повече да ви агитирам за тия неща, приемам, че ви не необходимо време да ги осмислите. Да вникнете, да проумеете, да се доберете до верния смисъл. А сега нещата сигурно ви звучат крайно... авантюристично, нали познах? Е, не зная доколко сте разбрали това нещо, то е простичко, но ето, ще ви го кажа все пак:

Ако лишим живота си от възможността да правим какви ли не авантюри, знаете ли колко убийствено скучен и безсмислен ще стане той?!

Ето, младите трябва от ранна възраст да привикват с този авантюризъм, който обаче е толкова позитивен или, ако щете, градивен. Защото благодарение на него се ражда онази преданост към свободата, която ще ни даде един ден превъзходни плодове! Край, стига толкова по този пункт. Значи ще правим едно свободно училище, едно училище, в което

Водещ принцип на всичко е свободата, свободният избор, поемането на пълната отговорност.

Да, няма никакво шикалкавене тук, тук няма и никакви половинчатости: уж премъдрите министерски чиновници решават какво да учат нашите деца, те им спускат своите премъдри и учени планове и програми, пък когато в един момент се осъзнае, че нашите деца са не само "функционално неграмотни", за това, видите ли, бил виновен... "филанкишията", абе никой не е виновен, ако има някой да е виновен, това са, примерно... учителите! (?! Откъде-накъде? - защо, драги учители, не поставите този толкова резонен въпрос, защо мълчите така гузно по този повод?!) Абе никой не е виновен за пълната бъркотия и за ужасяващото безсмислие, което цари из нашите училища и в нашата образователна система, а най-малко от всички виновен е... г-н (или госпожа) министърът, който, независимо че по закон носи отговорност за всичко, щото е носител на върховната образователна власт, разбира се, мигновено ще си измие ръцете с... грешките на своите предходници на поста, нали така, няма нищо по-лесно от това?!

И тъй, системата на несвободата поражда всеобщата безотговорност, е, искаме ли някога да се породи съзнание за отговорност (и у младите, а и по принцип в нашето тъй свидно отечество!) тогава

Следва неминуемо да прегърнем безрезервно тъй вдъхновяващия принцип на свободата!


Този е начинът, този е верният път. Младите значи сами ще си правят - и то изцяло индивидуално, а не колективно! - свои лични учебни планове и също така учебни програми по всеки един избран от тях "учебен предмет". Прочее, следва ли да има такива учебни предмети също тук е под въпрос, между другото всичко е под въпрос в днешно време, всичко се налага да бъде преосмислено, това поне започна ли малко от малко да ви просветва? Да, всичко трябва да бъде поставено под въпрос, защото примерно къде и от кой е доказано, че човешкото знание и познание да бъде "парцелирано" на области, на отделни науки и на отделни "учебни предмети" е добрият, верният подход?! Ами че близко до ума е да се разбере, че нещата са твърде много свързани, нали така? Дали пък не е по-добре да помагаме на децата си да развиват подобаващите умения и способности, отколкото да ги караме да се занимават, който знае защо, с изучаването на тази или на онази наука?!

Защо, прочее, младите учат отделни учебни предмети и науки, някой може ли дами отговори на този въпрос?! 

Учат математика, физика, химия, биология - защо е нужно това?! Защо им са толкова много "знания"?! Ще отвърне някой: амче за да бъде развито мисленето им, как защо учат, учат тия науки за да почнат да мислят по-цялостно и пълноценно?! Добре де, ами щом като качеството, което уж развиват тези всичките науки, е качеството мислене - една толкова ценна човешка способност или душевна сила! - то тогава защо младите не учат някакъв "учебен предмет", наречен направо мислене, а, наистина, какво пречи да бъде направено това?! Пък който от младите иска да си усъвършенства мисленето в полето на физиката или биологията, да речем, нека да го прави - никой не може да му забрани и това?

Но същината, излиза, е тази:

Да умееш да мислиш истински, да умееш да боравиш със знания, да станеш знаещ, умен, мислещ 

- ето нали тази е целта, към която се стремим, занимавайки се с разните там науки. И защо, моля ви се, младите трябва да се занимават чак с толкова много науки? Нима не се съзнава, че времето на ренесансовия идеал за "енциклопедически знаещия човек" отдавна е минало? Просто да почнеш да искаш да знаеш много в днешно време, когато информацията е така достъпна и изобилна, е крайно глупава, безсмислена идея. Друг е въпросът, че в днешното време, в което сме потопени в безкраен информационен океан,

Най-ценна е способността на младите хора да се научат да боравят с информацията, да търсят потребните им знания, да пресейват важното от маловажното, т.е. да осмислят наученото!

Ето, да привикнат да се ровят в информацията, да търсят потребното им, да се ориентират кое е важно, кое е необходимо и прочие, т.е., иначе казано,

Младите трябва да се учат да учат истински - и с вдъхновение!

точно това изглежда е най-важното. Ако информацията от всяка една отделно взета научна област в днешно време е практически необозрима, то да си пълним главите с каква ли не информация е много тъпо занимание, нали така? Съвсем друго е интересно и полезно тука, нали така? Да търсиш потребната ни информация и да я премисляш, да я подреждаш, да вникваш в нея е изключително важно и ценно за живота ни умение. Ето на това именно безценно умение трябва да бъдат учени младите, децата ни.

И по тази причина те трябва да имат суверенното право да решават сами какво и как да учат. 

Нали така, какво ще кажете по този въпрос? А относно това как се учи това или онова - тук ролята на учителя е може би най-голяма. Но по тия въпроси в самото конкретно училище и учещите, децата, младите, учениците, и техните родители, и техните учители, трябва да водят най-интензивни плодотворни дебати, с оглед да постигнат верните, разумните решения. Аз тук мога да предложа какво ли не, кое от кое по-остроумно, полезно и интересно - но колко ще струва то ако не бъде прегърнато от мнозинството и от учениците, и от родителите, и от учителите? Примерно, ето, ще предложа ето това, ето кои са:

Възможностите, между които младите могат да избират:

Те, да допуснем, могат да избират измежду ето тези изключително ценни човешки качества и способности:

Мислене (тук се избира между различните точни науки, между философията, между хуманитарни науки като история, география, икономика, даже има и изкуства, в които се налага повече да се мисли, примерно... архитектура!);

Чувстване (нима не е нужно младите хора да умеят да чувстват, да преживяват емоционално нещата и да умеят най-вече да изразяват чувствата си, да въплъщават своите емоции било в слово, било по някакъв друг начин, като пеят, танцуват, рисуват; заниманията с модерна психология, не не чисто теоретично, а игрово и пр. също е безкрайно полезно в тази посока...)

Практическо-действени, волеви качества, качества на волята, на характера, на поведението, на моралното съзнание и чувство, т.е. възпитаване на съответните добродетели, нравствени сили и пр. (Тук личностното и духовно-нравственото формиране на младите може да става по най-различни начини, най-вече чрез занимания с философия, с психология, с усвояване на вечните религиозни истини на човечеството, на истините на вярата, чрез четене и обсъждане на Светото Писание и на други тъй мъдри религиозни текстове, има ли някой, който да може да отрече потребността от такъв род формиране и въздействие върху душите на младите?) Това са, така да се рече, 

Трите кита на обучението на младите в едно истински иновативно училище. 

И е интересното, че пълноценна човешка личност, разбира се, не може да се роди ако при всеки индивид тия три сфери не са подобаващо развити, нали така? Е, при някой едното или другото ще се окаже, че е по-близо до наклонностите на индивида, до особеностите на неговия душевен свят. Тази е предпоставката за ускореното личностно развитие, за индивидуализацията на младите. Ще каже някой: ами къде са 

Професионалните умения, какво тези млади хора ще работят

- за да си изкарват прехраната?! Е, за това нещо ще се погрижи пак всеки отделно взет млад човек, в периода на юношеството той сам трябва да открие сферата на своята професионална реализация, тогава ще реши какъв да става, ако, примерно, иска да става юрист, тази специалност се учи в университет, следователно на ниво "средно образование" той ще има прекрасната възможност да придобие какви ли не качества, безценни за упражняването един ден на съдийската, на адвокатската и прочие правна професия; ако иска да става учител един ден, той пак още преди да встъпи в университета ще може да трупа качества и способности, без които няма как да бъдеш добър учител; същото може да се каже за лекаря, бизнесмена, търговеца, информационния специалист, финансиста или какъвто там искате още. Значи само през призмата на бъдещата професионална реализация на младия човек той самият трябва да може да подбира ония сфери на знание, познание и разбиране, които един ден да го направят наистина ценен и добър специалист.

Виждате ли нещата как почнаха да придобиват своята цялост?

Да, постепенно работите започнаха да се нареждат. Има още много други неща, за които следва да се помисли, но аз сега-засега ще спра писането, щото се изморих. Спирам дотук.

Хубав ден ви желая! И прекрасна седмица също ви желая! Лято е, радвайте се, почивайте си, "правете любов, а не война" (да се направя и аз на "модерен" като цитирам този неостаряващ лозунг!). Чао и до скоро! Наистина ми омръзна да пиша, аман от това писане! Хората се скъсаха от безделничене и от интриги, аз пък се скъсах от работа, от писане - защо съм прокълнат да живея все така, ето това не мога да го реша?! Но сам съм си виновен за всичко де, никой друг не ми е виновен.

Тръгнал съм да оправям... света, тръгнах, захванах се да чистя най-страшните обори, които някога са съществували, прочутите авгиеви обори пред тях са едно нищо: имам предвид оборите на българското образование и възпитание! Щур човек съм, нали така, няма по-щур от мене, то се знае това...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

Още във "Роберт колеж", преди повече от 100 години, са си поставили за цел не да учат, а да развиват качества. Да трупаш знания отдавна е безсмислено. Виж, да развиваш възможностите си - това е съвсем друго нещо.

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Дрън-дрън ярина. На Грънчаров пустословията...

Ангел Грънчаров каза...

Другарке, а как трябва да се напише такъв един проект, за да не е "дрън-дрън-ярина" според Вас? Вие писала ли сте такова нещо досега? Бихте ли ни дала пример за правилно направен проект? За да сравним, нали ме разбирате? Да кажете "Не е така!" е нищо, хубаво е наистина да знаете как трябва да е...