четвъртък, 22 декември 2016 г.

Науката дължи много и на християнството, и на Средновековието




„Християнската църква е оказала пагубно влияние върху науката. Тя е спряла прогреса поне за 1000 години. Ако нея я нямаше, днес щеше да има междузвездни полети."

Това изказване го прочетох във Фейсбук от доста грамотен човек, физик, работил дълги години в сферата на науката. И не е единственото. Много мои грамотни приятели са на мнение, че общото влияние на църквата върху развитието на науката е било по-скоро негативно. Но колкото и да съм голям почитател на космическите полети, трудно ми е да се съглася с него. Много историци категорично не са съгласни. Не само защото е почти невъзможно да се предскаже какво щеше да е развитието на човечеството без появата на християнството. А защото просто не е вярно, че църквата традиционно е била враг на науката.

Днес може би изглежда иначе. Дебатът между еволюционни биолози и младоземни креационисти като че ли показва, че науката и религията са в състояние на неизбежен конфликт. Но това не е така. Креационизмът е доста късно явление в историята на църквата. Дълги години преди публикуването на „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин през 1859 година евангелските християни нямат проблеми с научните твърдения, че земята е стара (Марчев, 2007). Младоземният креационизъм започва да набира популярност едва през последния един век и особено през 60-те години под влиянието на Хенри Морис. Наистина, приликата между младоземния креационизъм и традиционната църква е много по-малка от приликата между младоземния креационизъм и съвременните псевдонаучни течения като отхвърлянето на ваксините, плоскоземството, отхвърлянето на историческия факт, че човек е бил на Луната. Съвременните псевдонаучни течения, в това число и креационизмът, са просто продукт на демократизацията на обществото и пряк резултат на тенденцията лаици, а не експерти да се изказват по всички възможни въпроси. С бурното развитие на интернет лаиците вече имат инструмент да формират общественото мнение и така те изместват експертното мнение от публичното пространство.

През 2011 г. на блог-страниците на Нейчър се появи статия (източник) от Джеймс Ханам, д-р по История и философия на науките от Кеймбридж. Статията е озаглавена „Науката дължи твърде много както на християнството, така и на Средните векове“. Тук ще се опитам да преразкажа основните моменти от нея.

Много от примерите, които често се цитират като факт, че религията задържа научния прогрес, се оказват неверни. Църквата никога не е учила хората, че Земята е плоска и никой не е смятал така през Средновековието. Папите никога не са забранявали човешките дисекции и гръмоотводите. Не е имало нито един пример за човек, който е бил изгарян на клада поради придържането си към научни идеи. Въпреки това тези примери продължават да се цитират като „доказателства“, че клириците пречат на научния прогрес. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

В статията има много верни неща. При обективен поглед средновековието не е било така мракобеснически период, както обикновено се мисли, но е пресилено да се каже, че църквата едва ли не е стимулирала научния прогрес. Кажете това на Роджър Бейкън, Коперник, Галилей, Бруно, дори Дарвин да видим дали ще се съгласят. От своя страна античната цивилизация не е толкова светла и хармонична, както често се представя. Въпреки това падането на Римската империя вероятно наистина отхвърля човечеството с 1000 години назад, още повече че самият Рим в късната античност вече не е бил езически, а християнски.

А загубата на античните книги и знание е отделна и сложна тема.