четвъртък, 22 декември 2016 г.

Потребна ни е морална най-вече революция не само в образованието, но и изобщо в живота на страната и нацията



Документът, който написах и публикувах на 13 декември 2016 г. (виж: Моя отворена и за обществеността жалба до прокурора и до омбудсмана) го изпратих на мои приятели, с оглед да го обсъдим, да го подложим на преработка - та да има по-сериозен ефект. Получих какви ли не съвети, породи се дискусия, всичко това ме забави и ето, аз все още не съм изпратил жалбата си до прокуратурата; но днес-утре ще я изпратя, след известни промени и добавки. Та ето какво между другото ми каза този човек (понеже не съм го питал дали разрешава да публикувам писмото му, затова премахвам ония неща, които издават личността му):

... Ангеле, прочетох писмото ти до Прокуратурата и моят опит ме задължава да ти кажа следното:

1. Прокуратурата е изпълнена предимно с продажни люде, с объркан морал и без особен интелект - или поне възловите позиции заемат такива! Имам достатъчно доказателства за това и ти изпращам моето последно писмо до тази дълбоко покварена и бих казал шизофренна институция!

2. Пиши кратко, ясно и конкретно. Писмото ти е по-скоро за обществена публикация и пак е доста обстоятелствено.

3. Фокусирай се върху неоспоримите прегрешения на директорката, без емоционални детайли и около това групирай колеги-съмишленици!

Трябва да предизвикаме обществен дебат с подходящ форум - помисли за МОН и Комисията по образование в Парламента и то скоро. Имаш пълната ми подкрепа и участие защото имам доста какво да кажа.

Продуктивна работа и до скоро!

А ето сега и моя отговор:

Здравей, приятелю,

Доста мислих върху писмото ти и върху съветите, които ми даваш във връзка с оформянето на моята жалба до прокуратурата. Предполагам, че си напълно прав в настояването си, че до прокуратурата трябва да се пише кратко, ясно, конкретно и пр. А относно групирането на колеги-съмишленици държа да те уведомя, че това е невъзможно: учителите, колегите ги е така страх, че никой не смее да обяви известна публична причастност към това, което правя. На четири очи доста хора ми казват "Прав си!", но публично такова нещо никой няма да посмее да каже. (Онзи, които си го позволи, беше уволнен, имам предвид инж. Калин Христов, по тази причина има такъв неистов страх - хората си пазят спокойствието и работните места.)

А относно оформянето, редактирането на самата жалба искам да ти изкажа следното съображение. Работата е там, че директорката има големи връзки включително и в прокуратурата (изброявам в оригиналното писмо няколко свидетелства в тази посока, които не са за публично огласяване, бел. моя, А.Г.). Но аз имам крехка надежда, че пишейки по този начин (човешки, емоционално, с цялата горчивина, обида и пр.) бих могъл евентуално и то по съвсем вътрешен начин да спечеля или да приобщя и то най-вече на ценностно основание съзнанието на оня служител на прокуратурата, дознател и пр., до който стигне жалбата ми. И на това основание вече, на основата на такава една субективна, личностна и ценностна, сиреч човешка съ-причастност да постигна поне това, че този човек все пак да направи нещичко (именно на тази чисто човешка основа) в тази посока, именно да създаде известни неприятности на отдалата се на административен произвол властваща особа.

Нещо такова се получи с предишния ми сигнал до прокуратурата (за документни нарушения на директорката), стана така, че на тази човешка основа аз успях да приобщя и двамата дознатели, които работиха до този момент по жалбата (... пропускам някои подробности, които също не са за публично огласяване, за да не навредят на съответните служители, бел. моя, А.Г.). Та ето на такова крехко нещо съм заложил и затова така пиша: заложил съм на истината и на личностната, ценностната, моралната, сиреч човешката съпричастност. Знам, че от гледна точка на правото и особено на процедурата тия неща нямат никакво значение, но аз нямам на какво друго да заложа: моите претенции са трудно доказуеми, особено пък документално, нямам свидетели, директорката се е подсигурила с купища компромати, изготвени именно с цел да ми навреди, сиреч, тя в тази сфера на правото и на закона (!) ме бие по всички параграфи!

Освен това администраторите и в съдебната власт имат такова съзнание, че вярват на своята административна сестра, не знам дали си забелязал тази съсловна солидарност, която у нас е толкова силно развита и разпространена. Та това е, затова така пиша. Аз залагам на неща, които в правото нямат никакво значение, залагам единствено на човечността. На човешката съпричастност.

Смятам, че ни е потребна една морална най-вече революция не само в образованието, но и в живота изобщо на страната и нацията. А морална, човешка революция се прави с чисто морални, човешки средства. Може с тия свои разсъждения да ти изглеждам непоправим идиот (или идеалист, което е същото в нашата широка представа!), но аз в такива неща вярвам. Такива като мен хора са не от този тукашен свят, ний служим на един друг, възвишен, духовен, сиреч чисто човешки свят. Излишно е да ти обяснявам повече тия неща, ти си поет и убеден съм, че сам ги разбираш прекрасно и превъзходно!

Толкова. Ще пратя жалбата си в този вид (със съвсем малки доизкусурявания). Освен всичкото друго аз не мога да пиша в този чисто канцеларски, административен, бюрократичен стил, просто ми става лошо като опитам да мисля и да пиша така, другояче съм устроен и не мога да преживея такава гавра със словото.

Хубав ден ти желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

5 коментара:

Гъди Гъдев :)) каза...

Хах удивително, Грънчаров не цитира нечие име защото не е попитал за разрешение. Да не би всеки друг чието име е цитирал тук да е давал разрешение за това ? :)))

Ангел Грънчаров каза...

Гъди-но, името не се "цитира", цитират се други неща, изказвания, мисли и пр. Името не е "цитат" и за споменаването на имена не се иска разрешение, панимаеш, дарагая Гъди-но?!

Анонимен каза...

Моята препоръка към Вас е следната: опитайте поне една седмица да живеете в уединение вкъщи без телевизия, радио, телефон, компютър, интернет, за да имате време за истински философки размишления и може би ще преосмислите някои неща, ще видите света от друга ъгъл и ще се поуспокоите.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч комуноид, ползвайте се сам от премъдрите си съвети, ний пък ще си живеем както искаме... :-)

Анонимен каза...

Отдавна е известно, че законът винаги изостава от морала. Да се бориш с морални доводи срещу закона и срещу хора без човещина, е causa perduta. Всичките ти победи досега са на база "закон", а не чрез моралните ти призиви. А човекът е човек, когато се учи от собствения си опит и грешки.

Иванка Топалова