Да покажем, че сме човеци - нима не е възможно да се случват такива чудеса у нас даже и в навечерието на Рождество Христово?!

Отидох да видя как живее баба Марийка, 89-годишна старица, която се мъчи да живее в напълно негоден за обитаване апартамент (без вода, без ток, без прозорци и без врати!), намиращ се в голям жилищен блок, в който живеят съседи, имащи ясно изразени съвременни самарянски наклонности, т.е. всички я мразят и никой с нищо не ще да й помогне; те водят четвъртвековна безпощадна война с бабата, която са възприели като "лоша" и "вредна" за тяхното щастие и спокойствие - поради което постигнаха преди 4 години велика победа, изгониха бабата (със съдебно решение, и нашият съд е твърде хуманен, нема що!) да живеее и да спи на улицата; тя спа месеци наред на тротоара, а цивилизованите й съграждани от най-културния град в България я заобикаляха и прескачаха, едва криейки погнусата от тъй изтънчените си лица. Както и да е, сега бабата, казах, живее при нечовешки условия, а нейните съседи-самаряни се правят, че не я забелязват, щото под достойнството им е да й помогнат с нещичко, т.е., примерно, донесат поне кофа вода (за да си почисти тоалетната!) или паничка топла супа, щото бабата няма и какво да яде. Та аз (понеже съм доказан идиот, глупак и също така съм и... крайно некадърен учител по морал, изгонен и остракиран от училищата поради това, че се опитах да си остана човек дори и с учениците си!) отвреме-навреме посещавам бабичката с плахата надеждица, че в душата на някой от съседите на баба Марийка е проблещукала искрица доброта - и той, да речем, й е помогнал с нещичко.

И така, отивам аз при баба Марийка (нося й с колата вода с две туби, нищо че живея на другия край на Пловдив!) и я заварвам, че тя спи в тъмната и студена стаичка, покрита е с купища дрехи и одеала, белким малко се стопли. В първия момент тя беше готова да се разкрещи от уплаха, че некакво човешко същество е влязло в бърлогата й, но като чу гласа ми и ме позна, стана и започна да ми разказва патилата си.

Както и можех да предположа, нито едно човешко същество, живеещо в един от най-културните и цивилизовани градове на Европа и света не беше я посетило да й помогне в тия повече от две седмици, в които не бях идвал да я видя. Но в същото време се оказа, че едно-единствено човешко, с извинение, същество било... разбило вратата й и, въоръжено с двуметрова дебела летва, нахлуло с крясъци в апартамента й, крещейки, че е... наводнила неговия апартамент; оказа се, че поради проливния дъжд е навлязла вода в хола на баба Марийка (той няма прозорци, стъклата са изпопадали, а прозорците са със заковани дървени плоскости, заковани са там от този същия съсед-самарянин, дето живее под нея!) и тавана на яростния самарянин бил мокър! Та той изкарал акъла на баба Марийка, нахлувайки по този начин, въоръжен с летва, крещял й дълго, сочейки подмокрения под в хола й, бабата треперела, страхувайки се да не я шибне по главата с летвата в яростта, в бесовщината си... (Питам се в тази връзка: дали ние, небезразличните граждани, да не напишем жалба до полицията от името на баба Марийка, та въпросното човешко-самарянско същество да бъде предупредено, че няма право да нахлува по този начин в чужда собственост, че няма право да плаши така толкова стара самотна бабичка, която от страх може да получи и инфаркт и да си отиде от този тъй жесток спрямо нея специално "човешки", с извинение, свят.)

Изслушах разказа на баба Марийка, оставих й бурканче топла супичка с две филийки хляб, което й беше изпратено от моята съпруга (съпругата ми също е много лош човек, също е учителка, също по тази причина е изгонена от мутрите от училищата на Пловдив и областта!), оказа се, че баба Марийка, след тъй силно уплашилия я инцидент с нейния толкова яростно ядосан нейн съсед-самарянин, не била посмяла да излезе през целия ден - и по тази причина изобщо не била яла.

Това е, тръгнах си, оставих я, Бог знае кога ще намеря време да отида пак при нея, щото имам и други неща за правене (примерно няколко седмици не мога да отида до родното ми място за да се погрижа за майчиния и бащиния ми дом!).

Пиша това нещо с плахата надежда (аз съм си идиот!), че в душата на някое друго човешко същество, примерно живеещо в квартал "Смирненски", ще се пробуди известно чувство на съпричастност към бедите и страданията на баба Марийка и току-виж, знае ли човек, не стане чудо-невиждано: да отиде да я види как е, да й отиде на гости, да й занесе туба или кофа вода, да й занесе нещо за ядене, знам ли, нима не е възможно да се случват такива чудеса у нас даже и в навечерието на Рождество Христово?! Май не е възможно да се случват чак такива чудеса - да покажем човечността си (ние я крием, ние не я показваме, щот сме прекалено културни и цивилизовани, нали така, нема да се излагаме сега, нема да се показваме като идиоти като теб, Грънчаров - че да стигнем дотам в падението си и да помогнем на някаква си там бедна, клета и самотна възрастна жена?!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! (Стойте си все същите, не е нужно да се променяте, щото ще се изложите... а вие и такива сте си толкова хубави и добри, нали така?)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo