Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 22 октомври 2010 г.

Долу културата, просветата и духа - пфу, каква отврат?! - искаме цици!

Чета тази сутрин следната интригуваща информация:

“Издателите на периодичните печатни произведения, излизащи в България, трябва да публикуват информация за действителния собственик на изданието, реши днес Народното събрание. Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Информацията за действителния собственик на изданието трябва да се публикува в първия му брой за всяка календарна година. До пет дни до отпечатването му издателят е длъжен да подаде в Министерството на културата декларация за действителния собственик. Предвидените глоби при първо нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно – от 3000 до 5000 лв.” (БГНЕС)

Предполагам, всички са доволни, че най-накрая ще се вземат мерки най-вече срещу тайните и безотговорни собственици на т.н. "жълти вестници", които си позволяват да клеветят и маскарят нашия толкова възвишен и отдаден само на работа за доброто на нацията елит - политически, "духовен" (имам предвид всеотдайните изяви на първенци на духовното укрепване на нацията като Азис, Слави, бай Вучков, Милко Калайджиев и прочие), културен, стопански. Пък требе и да се знае кои наистина стоят зад такива самоотвержени борци за духовното въздигане на нацията, на такива изполини на културата като в-к "Труд", "Телеграф", "Стандарт" и прочие, които любознателният народ си купува главно за да види така вълнуващите изображения на пищни цици, намиращи се обикновено на последната страница.

Но има и един друг казус, който лично мен ме развълнува необичайно: аз самият съм нещо като "собственик" на списание ИДЕИ, ала по никакъв начин не мога да докажа това; то е още в началната си фаза и едва оцелява поради бедността на "собственика" си. В случаи като моя предвид заплетеността на ситуацията, предполагам, се полагат още по-строги наказания, да речем конфискация (национализация) на печатното издание и хвърляне в затвора на "собственика" му, който не може да докаже, че изданието е негово.

Приемам, че престъплението ми е сериозно и че трябва да ида в затвора ако се наложи и доброволно, гризе ме само съмнението каква ли е продължителността на заслужената присъда? Като капак на всичко списание ИДЕИ, което е в обем 120-130 страници (от него за една година излязоха вече четири книжки или броя) е твърде евтино, струва само 3 лева, понеже е направено за студенти, ученици и други интересуващи; като вземем предвид лакомията на търговците-разпространители, прибиращи до около 50% от коричната цена, оказва се, че аз, "собственикът", фактически едва ли не го подарявам на неговите читатели! От което пък следва, че идиотите като мен, за тази си образователна, духовна, просветителска дейност сред младежта заслужават не просто глоби, затвор, а, защо не, и екзекуция!!!

Защото в страната на материализма, на нихилизма, на чалгата и на ухайните кебапчета, каквато е България, е непростимо да се търпи някакви си там идиоти да издават философски, представете си, списания за духовните неща, каквото е списание ИДЕИ! И да мътят мозъците на нашата влюбена в чалгата младеж! Затуй за тия си своеволия трябва да бъдат наказвани най-сурово: откъде накъде ще им позволяваме да посягат, да рушат устоите на нашия чалга-кючечен рай?!

Требва да бъдете наказани и то най-вече за най-страшното си престъпление: та, господа, представете си, в тяхното списание ИДЕИ няма изображения на цици?! Извратеняци такива: как така ще си позволявате да предлагате на нашия висококултурен съгражданин печатно издание, в което няма изображения на цици?! Затуй: такива като вас в затвора! Там ви е мястото!

Айде де, ще ми се правят на важни и на културни, представете си, таваришчи?! Марш в ареста и в затвора, рушители на нашата свещена чалга-култура! Не щем изгъзици като философия, духовност, личностно израстване на младите, ценности и прочие - откъде накъде ще ерозирате чалга-устоите на днешната отдадена на кючека младеж?! И затвора е малко за таквиз като вас, трепане се иска! Нахалници! Уроди! Пигмеи!

Като не ви харесва нашата свята чалга-култура, като се отвращавате от нашата, както го наричате, "простотия", махайте се от родината ни! Не ни пречете да живеем както искаме, сиреч, да ядем, да пием, да се веселим, да се вихрим в шеметни кючеци, да се наслаждаваме на живота и да си щракаме донасита с пръсти! Вън, рушители на българщината! В изгнание! В затвора! Смееерт!!!

10 коментара:

Анонимен каза...

Предполагам, че само и единстено България е страната на материализма, на нихилизма, на чалгата и на ухайните кебапчета, накъдето и да погледнем, ВСИЧКИ други страни на света, както всъщност е добре известно, са на светлинни години от материализма и консуматизма и живеят пълноценнен живот на „активно съзерцание” по Аристотел, посветен само на висока култура, наука, философия, духовност, медитация, финес и извисеност. Еле само тия пусти българи бе са елементарни, примитивни материалисти и консуматори и никой друг!

Иначе има нещо вярно в твърдението, че народите по света начело със САЩ съзнателно се опростачват:

„Доктор физико-математических наук Владимир Арнольд писал:

Американские коллеги объяснили мне, что низкий уровень общей культуры и школьного образования в их стране — сознательное достижение ради экономических целей. Дело в том, что, начитавшись книг, образованный человек становится худшим покупателем: он меньше покупает и стиральных машин, и автомобилей, начинает предпочитать им Моцарта или Ван Гога, Шекспира или теоремы. От этого страдает экономика общества потребления и, прежде всего, доходы хозяев жизни — вот они и стремятся не допустить культурности и образованности (которые, вдобавок, мешают им манипулировать населением, как лишённым интеллекта стадом).”

Аргументите „за” и „против” потребителското общество:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Анонимен каза...

Но ако трябва серизно да анализираме, ще кажем че, разбира се, чалгата, жълтите медии и простотията в посткомунистчиския свят се стимулират активно и целенасочено от КГБ. Нещо повече, според беглеца от КГБ Юри Безменов това се отнася с не по-малка сила за старите западни демокрации, където КГБ подпомага всички прояви на лош вкус, насилие и пр., вкл. в Холивуд, който и без това е гнездо на левичарчета, комунистчета и агентчета.

Всъщност капитализмът и комсуматорското общество страдат от едно фундаментално неразрешимо противоречие, което е забелязано още от Адам Смит. Споменаваният някога само като един от източниците на марксизма Смит между другото е много важна и интересна фигура, не само и не толкова икономист и основоположник на политическата икономия, а и голям философ, може би отстъпващ само на своя приятел Дейвид Хюм като философско дарование. Въобще малка Шотландия през 18 век е била едно интелектуално чудо, едва ли по това време е имало друга страна в Европа с таква концентрация на умове и гении. При това в сравнение с Англия например тя съвсем не е била богата и благоденстваща. Та Смит често ни се представя като някакъв безкритичен апологет на капитализма и либералната пазарната икономика, което съвсем не е вярно. Той ясно вижда, че предприемачеството е източникът на „Богатството на народите”. Същевременно Смит навсякъде пише с презрение за предприемачите, капиталистите и „бизнесмените” и техните машинации, манипулации и далавери. Както казва един от най-добрите познавачи на Смит, Имън Бътлър:

„Пространните и задълбочени разсъждения на Смит върху богатството навярно ще шокират наивните му критици (последователи на Маркс), които го обявяват за защитиник на стремежа към материално забогатяване. Материалните блага, които могат да се купят с пари, са всъщност незначителни, настоява той. Палтото от фин плат не пази по-добре от студа, отколкото палтото от груб плат, както един богат човек не може да поеме много повече храна, отколкото който и да е друг. Работникът в своята скромна къщица вероятно има по-здрав сън, отколкото монарха в големия си палат. Богатството не може да ни спаси от страха, скръбта или смъртта. Въпреки това ние всички все още вярваме, че парите могат да ни купят щастие и че богатите и прочутите трябва да са щастливи...Това обаче е суета...”

Именно тук е основното противоречие на пазарната икономика. От една страна, тя не може да съществува без производители и КОНСУМАТОРИ. Колкото повече се консумира, толкова повече се произвежда и толкова по-богат става един народ. Но това влиза в остро противоречие с ИСТИНСКИТЕ ценности в живота, които не са материални, а духовни. От друг страна е ясно, че едно общество, съставено само от скромни и аскетични философи ала Сократ, задоволяващи се само с най-необходимото, никога няма да стане богато и да просперира просто защото няма кой да купува. И изниква въпросът: как да възпитаваме децата си – като максимални консуматори, стремящи се към все повече и още и още материални блага, защото това стимулира предприемачеството и оттам „Богатството на народите” и капитализмът без консуматори НЕ БИ МОГЪЛ ДА ФУНКЦИОНИРА, или като скромни, спестовни, отдадени на духовното граждани, при което обаче пазарната икономика би замряла и угаснала би се възцарила всеобща бедност?

Ето един важен философски въпрос за дискусия.

А самият Адам Смит, уж апологет на капитализма, в своя личен живот е бил скромен, хапвал е малко супа и хляб и когато умира, се оказва, че по-голямата част от имуществото си още приживе тайно е раздал на бедните. Затова на погребението след ковчега му вървят много хора, за които не би трябвало да се очаква, че ще присъстват на погребението на университетски професор.

Pesho каза...

Mnogo mi haresva tozi blog.Avtorat e mnogo umen chovek i kazva mnogo interesni neshta. Za sajalenie neshtata sa chisto politicheski a ne sa filosofksi. Moje li njakoi da mi posichi sait koito ne e politicheski i v koito se razglkejdat neshata ot jivota? Rzabira se az podkrepjam tozi politicheski blog i shte go cheta redovno

Анонимен каза...

СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ и списание ИДЕИ са неполитическите блогове на Ангел Грънчаров. Но не сте съвсем прав, че основният му, т.е. този негов блог, в който си пишем в момента, е политически; той всъщност е философско-политически и психологико-политически, сиреч, е философско-психологически блог за политика. Това е нещо различно; друг такъв блог, впрочем, в българската блогосфера няма - или поне аз не съм го срещал...

Анонимен каза...

Ако трябва да анализираме сериозно, ще кажем, че чалгата, жълтите медии и простотията в посткомунистическия свят се стимулират активно в целенасочено от КГБ. Нещо повече, според беглеца от КГБ Юри Безменов това се отнася с не по-малка сила за западните демокрации, където КГБ подпомага всички прояви на лош вкус, вкл. в Холивуд, който и без това е свърталище на левичарчета, комунистчета и „агентчета навлиянието” на Москва.

Всъщност пазарната икономика страда от едно фундаментално противоречие, забелязано още от Адам Смит. Споменаваният преди 1989 само като един от източниците на марксизма Смит между другото е важна и много интересна фигура, не само основоположник на политическата икономия, но и крупен философ, може би отстъпващ сред съвремнниците си само на своя приятел Дейвид Хюм по философско дарование. Въобще малка Шотланция през 18 век е била едно интелектуално чудо, едва ли по онова време в Европа е имало страна с такава концентрация на блестящи умове и гении. При това в сравнение с съседна Англия тя съвсем не е била богата и благоденстваща. Та Адам Смит често се представя като безкритичен апологет на капитализма и либералната пазарна икономика, което не отговаря на истината. Той ясно вижда, че свободното предприемачество е източник на „Богатството на народите”. Същевременно Смит навсякъде пише с презрение за предприемачите, капиталистите и бизнесмените и осмива техните вечни машинации, манипулации и далавери, продиктувани от страстта към печалба. Един от най-добрите познавачи на Смит, Имън Бътлър, пише по тоя повод:

„Пространните и задълбочени разсъждения на Смит върху богатството навярно ще шокират наивните му критици (последователи на Маркс), които го обявяват за защитник на стремежа към материално забогатяване. Материалните блага, които могат да се купят с пари, са всъщност незначителни, настоява той. Палтото от фин плат не пази по-добре от студа, отколкото палтото от груб плат, както един богат човек не може да поеме много повече храна, отколкото който и да е друг. Работникът в своята скромна къщичка вероятно има по-здрав сън, отколкото монарха в големия си палат. Богатството не може да ни спаси от страха, скръбта или смъртта. Въпреки това ние всички вярваме, че парите могат да ни купят щастие и че богатите прочутите трябва да са щастливи...Това обаче е суета...”

Именно в това се състои основното противоречие на пазарната икономика. От една страна, тя не може да съществува без КОНСУМАТОРИ. Колкото повече се консумира, толкова повече се произвежда и толкова по-богат става един народ. Но това влиза в остро противоречие с ИСТИНСКИТЕ ценности в живота, които не са материални, а ДУХОВНИ. От друга страна е ясно, че общество, съставено само от скромни, непретенциозни хора на духа, презиращи материалното и задоволяващи се само с най-необходимото, например философи ала Сократ, никога няма да стане богато и да просперира просто защото няма кой да купува материалните блага. И изниква въпросът:

Как да възпитаваме децата си – като максимални консуматори и хедонисти, стремящи се към все повече и още и още материални блага, защото това стимулира предприемачеството и оттам „Богатството на народите” и защото само така капитализмът би могъл да функционира - или пък като скромни, отдадени на духовното хора, презиращи материалните ценности, при което обаче пазарната икономика би замряла и угаснала и би се възцарила всеобща бедност? Т.е. опростенчески казано кое е правилното „За Бога, братя, купувайте!” или „За Бога, братя, не купувайте!”?

Ето един важен и централен философски въпрос за дискусия.

А самият Адам Смит, уж апологет на капитализма, в личния си живот е бил скромен, хапвал малко супа и когато умира се оказва, че още приживе бил раздал голяма част от имуществото си на бедните. Затова на погребението след ковчега му вървели и хора, за които не би трябвало да се очаква, че ще присъстват на погребението на университетски професор.

Анонимен каза...

Ако трябва да анализираме сериозно, ще кажем, че чалгата, жълтите медии и простотията в посткомунистическия свят се стимулират активно в целенасочено от КГБ. Нещо повече, според беглеца от КГБ Юри Безменов това се отнася с не по-малка сила за западните демокрации, където КГБ подпомага всички прояви на лош вкус, вкл. в Холивуд, който и без това е свърталище на левичарчета, комунистчета и „агентчета навлиянието” на Москва.

Всъщност пазарната икономика страда от едно фундаментално противоречие, забелязано още от Адам Смит. Споменаваният преди 1989 само като един от източниците на марксизма Смит между другото е важна и много интересна фигура, не само основоположник на политическата икономия, но и крупен философ, може би отстъпващ сред съвремнниците си само на своя приятел Дейвид Хюм по философско дарование. Въобще малка Шотланция през 18 век е била едно интелектуално чудо, едва ли по онова време в Европа е имало страна с такава концентрация на блестящи умове и гении. При това в сравнение с съседна Англия тя съвсем не е била богата и благоденстваща. Та Адам Смит често се представя като безкритичен апологет на капитализма и либералната пазарна икономика, което не отговаря на истината. Той ясно вижда, че свободното предприемачество е източник на „Богатството на народите”. Същевременно Смит навсякъде пише с презрение за предприемачите, капиталистите и бизнесмените и осмива техните вечни машинации, манипулации и далавери, продиктувани от страстта към печалба. Един от най-добрите познавачи на Смит, Имън Бътлър, пише по тоя повод:

„Пространните и задълбочени разсъждения на Смит върху богатството навярно ще шокират наивните му критици (последователи на Маркс), които го обявяват за защитник на стремежа към материално забогатяване. Материалните блага, които могат да се купят с пари, са всъщност незначителни, настоява той. Палтото от фин плат не пази по-добре от студа, отколкото палтото от груб плат, както един богат човек не може да поеме много повече храна, отколкото който и да е друг. Работникът в своята скромна къщичка вероятно има по-здрав сън, отколкото монарха в големия си палат. Богатството не може да ни спаси от страха, скръбта или смъртта. Въпреки това ние всички вярваме, че парите могат да ни купят щастие и че богатите прочутите трябва да са щастливи...Това обаче е суета...”

Именно в това се състои основното противоречие на пазарната икономика. От една страна, тя не може да съществува без КОНСУМАТОРИ. Колкото повече се консумира, толкова повече се произвежда и толкова по-богат става един народ. Но това влиза в остро противоречие с ИСТИНСКИТЕ ценности в живота, които не са материални, а ДУХОВНИ. От друга страна е ясно, че общество, съставено само от скромни, непретенциозни хора на духа, презиращи материалното и задоволяващи се само с най-необходимото, например философи ала Сократ, никога няма да стане богато и да просперира просто защото няма кой да купува материалните блага. И изниква въпросът:

Как да възпитаваме децата си – като максимални консуматори и хедонисти, стремящи се към все повече и още и още материални блага, защото това стимулира предприемачеството и оттам „Богатството на народите” и защото само така капитализмът би могъл да функционира - или пък като скромни, отдадени на духовното хора, презиращи материалните ценности, при което обаче пазарната икономика би замряла и угаснала и би се възцарила всеобща бедност? Т.е. опростенчески казано кое е правилното „За Бога, братя, купувайте!” или „За Бога, братя, не купувайте!”?

Ето един важен и централен философски въпрос за дискусия.

А самият Адам Смит, уж апологет на капитализма, в личния си живот е бил скромен, хапвал малко супа и когато умира се оказва, че още приживе бил раздал голяма част от имуществото си на бедните. Затова на погребението след ковчега му вървели и хора, за които не би трябвало да се очаква, че ще присъстват на погребението на университетски професор.

Анонимен каза...

Ако трябва да анализираме сериозно, ще кажем, че чалгата, жълтите медии и простотията в посткомунистическия свят се стимулират активно в целенасочено от КГБ. Нещо повече, според беглеца от КГБ Юри Безменов това се отнася с не по-малка сила за западните демокрации, където КГБ подпомага всички прояви на лош вкус, вкл. в Холивуд, който и без това е свърталище на левичарчета, комунистчета и „агентчета навлиянието” на Москва.

Всъщност пазарната икономика страда от едно фундаментално противоречие, забелязано още от Адам Смит. Споменаваният преди 1989 само като един от източниците на марксизма Смит между другото е важна и много интересна фигура, не само основоположник на политическата икономия, но и крупен философ, може би отстъпващ сред съвремнниците си само на своя приятел Дейвид Хюм по философско дарование. Въобще малка Шотланция през 18 век е била едно интелектуално чудо, едва ли по онова време в Европа е имало страна с такава концентрация на блестящи умове и гении. При това в сравнение с съседна Англия тя съвсем не е била богата и благоденстваща. Та Адам Смит често се представя като безкритичен апологет на капитализма и либералната пазарна икономика, което не отговаря на истината. Той ясно вижда, че свободното предприемачество е източник на „Богатството на народите”. Същевременно Смит навсякъде пише с презрение за предприемачите, капиталистите и бизнесмените и осмива техните вечни машинации, манипулации и далавери, продиктувани от страстта към печалба. Един от най-добрите познавачи на Смит, Имън Бътлър, пише по тоя повод:

Анонимен каза...

„Пространните и задълбочени разсъждения на Смит върху богатството навярно ще шокират наивните му критици (последователи на Маркс), които го обявяват за защитник на стремежа към материално забогатяване. Материалните блага, които могат да се купят с пари, са всъщност незначителни, настоява той. Палтото от фин плат не пази по-добре от студа, отколкото палтото от груб плат, както един богат човек не може да поеме много повече храна, отколкото който и да е друг. Работникът в своята скромна къщичка вероятно има по-здрав сън, отколкото монарха в големия си палат. Богатството не може да ни спаси от страха, скръбта или смъртта. Въпреки това ние всички вярваме, че парите могат да ни купят щастие и че богатите прочутите трябва да са щастливи...Това обаче е суета...”

Именно в това се състои основното противоречие на пазарната икономика. От една страна, тя не може да съществува без КОНСУМАТОРИ. Колкото повече се консумира, толкова повече се произвежда и толкова по-богат става един народ. Но това влиза в остро противоречие с ИСТИНСКИТЕ ценности в живота, които не са материални, а ДУХОВНИ. От друга страна е ясно, че общество, съставено само от скромни, непретенциозни хора на духа, презиращи материалното и задоволяващи се само с най-необходимото, например философи ала Сократ, никога няма да стане богато и да просперира просто защото няма кой да купува материалните блага. И изниква въпросът:

Как да възпитаваме децата си – като максимални консуматори и хедонисти, стремящи се към все повече и още и още материални блага, защото това стимулира предприемачеството и оттам „Богатството на народите” и защото само така капитализмът би могъл да функционира - или пък като скромни, отдадени на духовното хора, презиращи материалните ценности, при което обаче пазарната икономика би замряла и угаснала и би се възцарила всеобща бедност? Т.е. опростенчески казано кое е правилното „За Бога, братя, купувайте!” или „За Бога, братя, не купувайте!”?

Ето един важен и централен философски въпрос за дискусия.

А самият Адам Смит, уж апологет на капитализма, в личния си живот е бил скромен, хапвал малко супа и когато умира се оказва, че още приживе бил раздал голяма част от имуществото си на бедните. Затова на погребението след ковчега му вървели и хора, за които не би трябвало да се очаква, че ще присъстват на погребението на университетски професор.

Анонимен каза...

Лесно е да се каже, че България е страната на бездуховността и кебапчетата, но това са типични субективни изблици на недоволните интелектуалци. Простотия винаги е имало, но най-общо казано, простотията сякаш настъпва още по-мощно с глобализацията и консуматорското общество. Че има регрес, се вижда например от следното: докато днес „забавна“ музика е това:

http://www.youtube.com/watch?v=qrO4YZeyl0I

то, да кажем, през 30те години на 20 век забавната музика е изглеждала другояче:

http://www.youtube.com/watch?v=F8aN99X5MAY

Пианистът проф. Атанас Куртев:

„Аз ценя и някои особено надарени естрадни изпълнители. Там също може да има и прекрасни текстове, и прекрасни артистични постижения, но смятам, че ШОУ КУЛТУРАТА В МОМЕНТА ЗАЕ НЕЗАКОННО МНОГО ШИРОКА ПЛОЩ. ТЯ ОТНЕ НЕПРАВОМЕРНО ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НАШАТА АУДИТОРИЯ, която, ако би посещавала концерти с класическа музика, би намирала много по-верен и безкомпромисен отговор на своите най-съкровени душевни въпроси и мечти.”


А пианистът Ростислав Йовчев:

„А вие как се чувствате като музикант в България?
- Чувствам се добре. Аз съм българин, обичам да свиря пред българска публика. Обикновено свиря в градове, където имам приятели, познати, и се радвам да музицирам там.
От друга страна, човек в чужбина ще намери преди всичко друго финансово удовлетворение, но не мисля, че артистичното удовлетворение е по-различно. Иска ми се идните поколения да се чувстват много по-добре в България и според мен е крайно време ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ КУЛТУРНОТО ОБЩЕСТВО ПРАВИ ДЪРЖАВАТА.”

Според някои ОБЕКТИВНИ критерии обаче България все още е едно от най-образованите и духовни общества на света. Така например в България има 6 оперни театъра. Това прави по една опера на около 1,3 милиона жители, вероятно първо място на света. Дори Германия, Италия и Франция имат по-малко оперни театри на глава от населението. За сравнение: на другия полюс са САЩ с цели 3 (!) оперни театъра, т.е. една опера на 100 милиона души! Ако си любител на операта следователно в никакъв случай не бива да живееш в Америка. За сметка на това там има хамбургери, лейди Гага и холивудски екшъни, всичко високодуховни явления.

Анонимен каза...

За щастие Б-я освен „певци” като Азис е произвела и съвсем други изпълнители. Да си спомним за Катя Попова, загинала трагично на върха на кариерата си в известната самолетна катастрофа 1966 край Братислава:

http://www.youtube.com/watch?v=1gVJJRO1xgk