Протестът на учениците показва, че младите имат всички шансове да станат по-добри от нас!

Вчера в Пловдив, както е известно, повече от 3000 ученици протестираха. Направиха го съвсем стихийно, което означава, че искането да бъде върната зимната ваканция изигра ролята на детонатор за избухване на дълго потискано напрежение, което от години тлее в нашите училища. Смятам, че ние, по-възрастните, родители, учители, граждани, трябва да подкрепим тия ученически протести и да помогнем те да се разгърнат в една по-ползотворна насока.

Защото ние имаме нужда, както съм писал многократно, не просто от цялостна реформа на българското образование; ние като общество имаме нужда от една цялостна духовна и ценностна революция, която по право трябва да бъде осъществена от младите, бъдещето на България. Защото те имат безусловното право да направят от България такава, каквато ние, българските демократи, искахме, но не успяхме да я направим. Нашият устрем към свобода, просперитет, европейски начин на живот и достойнство от 90-те години на миналия век беше прекършен, ала с наша помощ устремът на младите към същите ценности трябва да успее на всяка цена. Защото залогът в тази борба е прекалено голям: България!

Вчера аз, обикновен български учител, си водех час, когато внезапно двора на ПГЕЕ-Пловдив, където работя, беше огласен от мощни викове на протестиращите ученици от съседни училища, които почнаха да призовават нашите ученици да напуснат училище и да се присъединят към "стачката", както я наричаха. Разбира се, всички наши ученици застанаха на прозорците.

Аз имах час по психология с един 9-ти клас. За мен беше много интересна реакцията на тия, за нашето училище, ученици от "малките класове". Гледаха около една минута, радваха се, и в един момент се появи спонтанен порив да напуснат кабинета и да се присъединят към протеста. Разбира се, попитаха ме "Господине, може ли да слезем при тях?", а моя милост, която е стар бунтар, не можеше да отговори другояче, освен така: "Вие сами решете, ако искате, ходете, всеки сам да реши какво да прави в тази ситуация: да остане тук или да отиде при протестиращите!". Без повече да мислят и с радостни възгласи всички ученици от класа, с който имах час, отидоха долу, при протестиращите. Слязох и аз, понеже забелязах, че дежурен учител, който се опитваше да възпре присъединяването на нашите ученици към протестиращите, предприе необмислени действия, които можеха да предизвикат инцидент.

Той, представете си, беше наредил единият, неофициалният изход, да бъде заключен! Това, разбира се, е принудило ученици, които искат да се присъединят към протеста, да почнат да скачат от... прозорците (на първия етаж). Той почна да гони такива "хуни" и "вандали", по неговите квалификации, да събира баджовете на всички, които тръгнаха да протестират, което пък предизвика отпор от страна на голямото множество от протестиращи ученици от другите училища, пък и от нашето. Ето как можеха да бъдат провокирани нежелателни инциденти, и то тъкмо от оня, който има задължението да се грижи за реда! Просто е: за да не биват принуждавани да скачат от прозорците, пред искащите да протестират ученици не бива да заключвани вратите. Как може да не се разбира толкова просто нещо?! И кой трябва да бъде наказан в случая, кой е виновен за възможните инциденти?!

Огромната маса от крещящи и призоваващи за протест ученици постоя няколко минути в двора. Нашите ученици като видяха, че целият отряд от дежурни 12-то класници беше мобилизиран от същия този учител, за да възпре присъединяването им към протеста, пък и под натиска на учителите от класните стаи не посмяха, с незначителни изключения, да се присъединят към протестиращото множество. Заради което, разбира се, бяха наречени "зубъри" и "страхливци" от протестиращите, които мирно тръгнаха към други училища да призовават и техните ученици за подкрепа. Шествието беше охранявано от неколцина полицаи, които само наблюдаваха (правилно постъпваха!) какво става - за разлика от нашия така героичен дежурен учител, който можеше да предизвика страшни ексцесии ако нашите учиници бяха тръгнали масово да се присъединяват към шествието. Наблюдавах с интерес случващото се с готовност да се намеся, но само в краен случай.

Оставаха 10-тина минути до звънеца за голямо междучасие. Естествено, тогава никой не можеше да спре ония, които биха дръзнали да се присъединят към шествието. В двора обаче стояха вече доста учители и всички дежурни ученици от 12-ти клас, за да предотвратят масово присъединяване към протестиращите. И чистачките бяха призовани да пазят и да съдействат нашите ученици да бъдат опазени от грозната опасност да се почувстват граждани; явно те се мъчеха да задействат един друг, стар, вековен рефлекс, който нашият търпелив народ е обозначил с поговорката "Преклонена главица сабя не я себе!". Аз като изследовател наблюдавах с интерес случващото се, споровете, опитите на дежурните да шантажират и заплашват ония ученици, които искаха да се присъединят към протестиращите.

Звънна звънецът за голямо междучасие. Дворът на училището се изпълни с ученици, които стояха по класове и обсъждаха дали да се присъединят към протестиращите и да ги догонят, или да останат в училище. Разбира се, оня същия дежурен учител с помощниците си сипеше закани към ония от нашите ученици, които, повтарям, дръзнат да се почувстват свободни граждани в една демократична страна. В която всеки не само може, но е и длъжен да протестира срещу нередностите и своеволията на властта - защото иначе никакъв прогрес не е възможен. Почнаха се оживени "дискусии" по нашия обичай, с крясъци, а на мен лично ми кипна когато за сетен път оня същия дежурен учител нарече протестиращите "хуни", "вандали" и не знам си какви още. Тогава моя милост се намеси и рече следните думи:

- Драги г-н Р., присвоявате си правомощия, които нямате! Аз, не вие, преподавам гражданско образование, моля, не ми отнемайте правата и не си присвоявайте моите отговорности! Всеки ученик трябва да бъде оставен в тази ситуация сам да реши дали да подкрепи протеста или не. Всякакъв натиск и шантаж върху тяхното решение, заплахите и манипулациите, са неуместни и неправомерни. Става дума за техни граждански и човешки права!

Тоя същия г-н Р. ме погледна учуден (макар че добре ме познава, и друг път сме се сблъсквали, особено по време на учителската стачка!) и пак промълви нещо за "вандалите", а пък аз тогава рекох:

- Нямаш право да обиждаш по такъв грозен начин ония ученици, които протестират! Защото точно такива като теб преди 20 години, когато тръгнахме да се борим за свобода и за демокрация, ни обиждахте с абсолютно същите думи - "хуни", "вандали", "екстремисти" и прочие. И какво излиза: за тия 20 години не сте се променили ни на йота, пак сте тук и сте си все същите?!

Излишно е да споменавам, че тоя г-н Р., естествено, е привърженик на "лявата идея", т.е. нашия спор почна да придобива политическа окраска. Като осъзнахме това, и двамата млъкнахме, ала учениците не млъкнаха. Имаше един клас там, учениците от който точно вчера бяха наказани с "обществено полезен труд" (то всеки труд е обществено полезен, ама както и да е!), и сега заедно с класната си се чудеха какво ли ще им направят ако отново напуснат училище. А им се искаше, това си личеше. Но ги беше страх. Някои от тях се възмущаваха гласно от шантажа и заплахите за наказания.

При мен идваха представители на много класове и ме питаха може ли да отидат да протестират. Аз пък ги питах защо мен питат, нима не могат да решат сами? Ония пък, които имаха часове при мен, ме питаха дали ще им пиша отсъствия ако отидат да протестират. Аз им казвах на такива: вие сами решавайте, няма да се пазарим, но ако сметнете, че трябва да идете да протестирате, идете, какво толкова?! Ако искате, не идете, ваша си работа. Имате свобода!

Въпреки всичко, по моя преценка, около половината от нашите ученици отидоха на протест. И така измиха срама и отчасти почистиха имиджа си, понеже бяха обругани от протестиращото шествие като "зубъри" и "страхливци". Във всичките часове, в които имах след това с ония ученици, които останаха, аз цял час разговарях за случилото се, беше ми интересно много тяхното възприятие и преценка. Разбира се, понеже съм гадничък, не пропуснах да ги попитам не ги ли е срам, че са се показали като страхливци. Моята работа като философ и психолог е да провокирам младите да се помъчат да схващат нещата по-цялостно, а не едностранчиво. И ги питах, разбира се, дали смятат, че са постъпили достойно, след като техните съученици, които отидоха на протеста, ще бъдат наказани за това.

Това е; имам още какво да кажа, ала не ми се пише повече. Може да направя клипче, за да изразя емоцията си по-пълно. Но няма да скрия: радвам се, че толкова много млади хора се вдигнаха да протестират при най-малка нередност, която са забелязали! Те, младите, имат всички шансове да бъдат по-добри и по-смели от нас, а за да станат такива, ние, особено пък учителите, нямаме никакво право да им пречим. Напротив, трябва да им помагаме. Това е наш, на учителите, дълг. Така мисля аз.

Приятен уикенд на всички!

Добави в Svejo