Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Прочее, какво щеше да стане със Стив Джобс ако съдбата го беше проклела да се роди не в Америка, а в България?!

Блогърът Комитата е написал прочувствен коментар в памет на Стив Джобс: Да бъдем благодарни за всичко, което ни се случва и да не забравяме Стив. В който има доста силни слова, примерно тия, които заслужават да бъдат написани със златни букви в неговия неръкотворен бъдещ пантеон:

Стив Джобс не беше само инженер, компютърджия или гениален маркетолог. Той беше също мислител и философ, чието наследство тепърва ще се обсъжда, осмисля и интерпретира.

Има и интересни български реминисценции покрай световния феномен "Стив Джобс", от които моя милост се впечатли най-вече от следното:

Далеч не съм съгласен с всичко, което правеше той и вярвам в малко по-различно развитие на информационните технологии, но признавам, че това, което правеше той, го правеше най-добре.

Надявам се да доживея времето, когато и в България големите мислители ще стават и милиардери.


Дай Боже да дойде тоя ден някога, ама изглежда е твърде далеч деня, когато у нас ще се печели от талант, а не предимно от далавери и мошеничества, както е сега. Прочее, и нашите правешки гении са окрали по най-груб начин самия Джобс; ний няма да се излагаме, ний сме мошеници от класа! Та в тази връзка рекох да подхвърля една тема, която си заслужава да се осмисли около разговорите за Стив Джобс, но на наша, родна и българска почва; ето какво написах там, в блога на Комитата: (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

6 коментара:

Анонимен каза...

Малко по-добре, ако се беше родилв Сирия или Чечения ;)

Нали това е поантата: страната, в която визионерите стават милиардери, а милиардерите са визионери

Малко по-добре, отколкото ако се беше родил в Сирия и т.н.

Стойчо

Ангел Грънчаров каза...

Не е сигурно, че щеше да е по-добре ако се беше родил у нас - в сравнение със Сирия, Чечня и пр. Едва ли има страна в света, която така безжалостно да убива талантите и даровитите си хора - както е у нас. Не зная дали си давате сметка за това. Смятам, че и в Сирия, и в Чечня, че дори и в Сомалия хората повече ценят даровитите си хора, отколкото у нас...

Анонимен каза...

Е, не ми се спори много – не съм бил в Сомалия да пробвам ;)

Стойчо

Ангел Грънчаров каза...

Но за сметка на това в България си бил и би следвало до насита да си пробвал :-)

Анонимен каза...

Все ми се чини, че съм по-добре отколкото в Сомалия ;) Не че в и Щатите ще ми е по-зле ;)

Стойчо

Ангел Грънчаров каза...

Ще Ви кажа част от основанията си да мисля, че в Сомалия нищо чудно да е и по-добре. Говорим за това как ценят или биха оценили талантите си, а не изобщо къде се живее по-добре. Пък и понятието "по-добре", отнесено към живота, е твърде относително и зависи от ценностите на човека. Човек може да гладува, но да живее по-добре от преяждащия...

Та основанието ми е: навсякъде по света, където има разумни същества, т.е. човеци, тия разумни същества ценят и използват таланта на даровитите си личности. Противното е глупост.

У нас обаче най-много мразим най-талантливите си хора. Докато не ги убием, не мирясваме. Притесняваме ги по всевъзможни начини. Казвам го това не аз, а най-известни наши мислители, писатели, психолози. Това е органична част от нашия манталитет.

Джон Атанасов, ако бе живял в България, щеше ли да открие компютъра?

Освен у нас, само в Русия по подобен потресаващ начин не се цени личността.

Ний затова сме и толкова прокопсали: пилеем най-ценния капитал, който като нация имаме. Пилеем неоценимото си богатство: личностите и техните таланти.

Казано просто: убиваме ги сякаш с наслада. Това е един от изворите на нашата българска трагедия...