Тази нощ написах и изпратих следното Открито писмо до отговорните институции, в което, бидейки силно обезпокоен от ситуацията, възникнала в ПГЕЕ-Пловдив - и от очертаващото се несветло бъдеще на това знаменито елитно училище! - апелирам съответните органи да предприемат налагащите се спешни мерки за поправяне на положението; поставям значим обществен проблем, в който, като в призма, се пречупват и проблемите на българското образование изобщо; на това основание смятам, че писмото ми не бива да бъде крито в тайна; публичността е винаги е винаги целебна, интригантстването не ми е по вкуса; аз съм демократ, за мен моралът нещо значи, точно затова постъпвам така; ето текста на въпросното писмо: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
9 коментара:
Не е само във вашето училище така, навсякъде е.
Никой няма да прочете писмото ви. Прекалено сте многословен - казвате в 10 страници това, което може да се каже в една.
Научете се да пишете ясно и без излишна претенциозност.
Тотю
не пиши бе човече ....успокой се..гледай позитивно на живота..
Аз съм философ, Тотю, всичко обосновавам и извеждам; знам, хората, които ги мързи да мислят, тях ги мързи и да четат; разбирам те напълно, невинна душо. "Многословието", както го наричаш, е израз на "многомислие", щото мислите си ги обличаме с думи. Не може много мисъл да се изрази в малко думи, или ако може, то е характерно за друг тип изразяване, не философското, а, например, поетическото. Аз стихове не умея да пиша, ти ако умееш, пажалуйста, напиши стихче, в което да изразиш с малко думи това, което аз съм изразил с повечко думи. :-) Аз нямам претенции да съм гений, Тотю, щото гениите могат това, което простосмъртните не могат. Както и да е, но това, че те мързи да четеш, говори много лошо за теб... значи те мързи да мислиш, камо ли пък да се задълбочаваш в мисленето. Ленивите в тая област искат лесни обяснения, каквито не съществуват. Примерно леснотията "Няма Бог" ги задоволява щото ги освобождава от потребността да осмислят що е това Бог...
Впречем, ще пиша така, както ми харесва, Тотю... а не както на теб ти харесва; ти пиши както на теб пък харесва, така става ли? :-) Ще се разберем един ден, ама първо вземи, та се опитай да победиш мързела...
Самият факт, че приравнявате "многословие" и "многомислие", е по-красноречив от всичко, което казвате. Сори.
Тотю.
Вие нима не опитахте да схванете, че без многословие няма многомислие?! :-) Просто е, опитайте...
Има, драги, има. Мигар не сте чели Хемингуей или Оруел?
Тотю
Всичко зависи от темата и от подхода. Вие бихте ли ми дал свой текст, дето със съвсем малко думи изразявате много смисъл? :-) Поне Шекспир да бяхте дал за пример... :-)
Публикуване на коментар