Неуморна директорка продължава да тероризира преподавател по философия - това смятах да туря за заглавие на нижеслудующия текст, но се отказах. Да, това вече наистина е невероятен, направо брутален административен терор: три-четири дни откакто се завърнах на работа в ПГЕЕ-Пловдив (там работя като преподавател по философия и гражданско образование), завърнах се от продължителен, 8-месечен отпуск по болест, а г-жа директорката на същото това училище ме атакува по безцеремонен начин всеки ден, сякаш подлежа на незабавно разкъсване, сякаш аз трябва да бъда доведен до положението на нещо като подплашено животно, подлежащо на заколение. Явно така тя иска да се почувствам, разбира се, административните гаври, на които тя се опитва всеки ден да ме подлага, срещат моя отпор; от друга страна за мен този разразил се епичен жизнено-бюрократичен казус, имащ не само правни, но и дълбоки нравствени, човешки измерения, имам предвид необузданата административна активност на г-жа директорката срещу един преподавател, е изключително интересен, изпълнен е със страхотно изследователско предизвикателство и невероятно стимулира моя, така да се изразя, творчески порив. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
5 коментара:
Здравейте,Г-н Грънчаров,
Тази ваша администраторка ме изумява вече! Загубих ума и дума, както се казва. Не съм срещала чак такъв директор, а съм работила при 7-8 директори на училища. Толкова злоба, изобретателност и бързина в съчиняване на обвинения, такова човеконенавистничество са рядкост дори в нашата безрадостна българска действителност. Не очаквах такъв развой. Очаквах нещата да тръгнат в единствената правилна посока- диалог и колегиалност. Ама това, което се случва сега, е върхът на простотията, толкова е аморално, подло, цинично, низко. Така не може да се отнася който й да е към което й да е човешко същество.
Какви са тези срокове, които поставя, какви са тези нарушения- измишльотини за заснети видео-уроци! А видео-камерите, които се поставят из училищата и улиците, не нарушават ли човешките права на детето?
Била съм на стаж в Алианс Франсез в Париж. Там видео-уроци се използваха за усъвършенстване и квалификация на учители. Във Френския Културен институт във София чрез видео-уроци ни обучаваха да оценяваме нивото на владеене на чуждия език по новите европейски рамки. Чрез видео-уроци след това ни оценяваха за хабилитирани екзаминатори, имащи право да оценяват за нива А1, А2, Б1 и В2. Би следвало да ви похвалят и наградят за работа с технически средства и нови технологии.
Все се надявам някой на някаква инстанция да разбере за криминалните отклонения на тази жена, на Пакова и т. н.
Иначе, да идват някакви нации, монголци например, да ни завладеят и да вкарат нещата в ред, като изтребят първо комунистическите отрепки. Бог да ни е на помощ, щом в такива елементарни казуси на злоупотреба със служебно положение, като тази ваша директорка, няма кой да се застъпи за Вас и да я изхвърли от училището!!
Желая ви сили и здраве да стигнете до справедливост и до изобличение на пороците в родното ни образование.
мария василева- учител
Както и преди съм казвал, на ваша страна съм в тая битка, Грънчаров, но "Сламеният човек" прави извънредно грозно впечатление. Запознат ли сте с тази логическа грешка (Strawman argument)? Правите я непрекъснато и сякаш НАРОЧНО. Не мога да проумея защо.
Тотю
Кой е... "сламеният човек"? Кое е "логическото" тука, кое е и "погрешното"?
Уважаема госпожо Василева, аз също не мога да проумея каква е тази ненавист, аз наистина не съм очаквал, че след завръщането ми от 8-месечен отпуск по болест ще се отприщи такава необуздана агресия; всичко друго съм очаквал, но само това не, но ето, наложи се да се изненадам. Какво да Ви кажа, просто нямам думи вече, не знам, има нещо в цялата тази работа, което е неизмеримо, но кое е именно то, в момента не ща да го кажа, сега засега ще се въздържа да го кажа. Самият факт, че въпросната особа се разминава с мен в коридорите с каменно лице, е достатъчно показателен. Обстановката е крайно напрегната и абсурдна и се чувства от всички; ако някой не чувства страшното напрежение, това говори за безчувственост, а пък безчувствеността в такива ситуации, както знаем, е проявление на нещо, което може да се определи като нравствено уродство. Естествената човешка реакция в такива случаи е човек да е съпричастен, и то спрямо положението на жертвата, не на носителя на агресията във всеки случай. Интересното е обаче, че в тази обстановка въпреки всичко аз намирам задоволство в общуването с учениците; не е леко, но пък самата възможност да разговарям с тях по най-важните човешки въпроси (то това всъщност е философията, философията не е нищо друго!) ми носи задоволство и укрепва духа ми. И още по-интересно нещо има, което здраво ме държи в тази нелека ситуация и то е следното: че в тия условия духът ми се активизира в екстремна степен, поради което в дискусиите с учениците успявам, Бог знае как, да стигам до идеи, до които при обичайните условия никога не бих стигнал. Не зная дали се изразих понятно, но имам предвид нещо твърде любопитно, за което ще пиша, дай Боже да имам време и настроение, тия дни. Стигнах в обсъжданията с учениците до невероятно интересни мисли, опитвайки се да ги подбудя да вникнат в ония проблеми, които ни се налага да обсъждаме. Чувствам с всичките си сетива, че съм необходим на учениците, ето това ме крепи. Вярно, има тежки моменти, има и сред учениците такива, които са способни на какви ли не простотии, но въпреки всичко сред тях най-вече има една свежест на съзнанията, която невероятно импулсира духа на философа. Вперените в мен погледи на тия млади хора, общо взето изоставени на самите себе си - с тях никой всъщност не разговаря по ония жизнено-важи въпроси, за които те имат страхотна нужда да разговарят - ме импулсира да намеря в себе си духовни сили та да им "сервирам" онази духовна "храна", за която са така жадни и гладни душите им. Този за мен е смисълът на учителстването. Заради това аз стоя и ще стоя до последно на поста си, пък макар и като смъртно ранен гренадир...
С "Очаквах нещата да тръгнат в единствената правилна посока- диалог и колегиалност. Ама това, което се
случва сега, е върхът на простотията, толкова е аморално, подло, цинично, низко. Така не може да се отнася
който й да е към което й да е човешко същество." и с
"Бог да ни е на помощ, щом в такива елементарни казуси на злоупотреба със служебно положение, като
тази ваша директорка, няма кой да се застъпи за Вас и да я изхвърли от училището!!
Желая ви сили и здраве да стигнете до справедливост и до изобличение на пороците в родното ни образование.
мария василева- учител 29.11.13, 14:44" :
С тези оценки на истинския човек и учител МАРИЯ ВАСИЛЕВА съм съгласен.
Солидарен съм с теб, Лъчо.
Макар да си призная, че не очаквах нещата да тръгнат в правилната посока.И как да стане това с неправилния
човек (който се познава, казва народът ни, като му дадеш власт и му виждаш сеира - как я упражнява).
Е, докога честни, почтени, човечни и що годе имащи разум в куфалниците си учители в ПГЕЕ-Пловдив ще
търпите и ще траете тази административна особа директорката Стоянка Анастасова да се отнася въпиющо
непочтено, безочливо нагло и престъпно към колегата ви Ангел Грънчаров.
Право да си кажа съм изумен не само и най-вече от нейната престъпна и нагла безчовечност в отношението
й към него, но и от вашето добичешко живуркане, жвакане и тъпоумно неразбиране, че той съществува,
не само за себе си, но че този учител-философ работи, а се жертва и е пример за следване,
в някакъв висок смисъл не само за учениците си и техните родители, но и за вас.
С цялата си светла личност, ако и да е спорна за най-тъпоумните, мижитуркващи и страхливците,
каквито и уви е съвсем очевадно, че жвакат между вас.
Докога ще продължавате да пренебрегвате мъдростта в книжката на Джон Стайнбек - За хората и мишките,
която ще си позволя да преразкажа, както съм я запомнил, но ще я осъвременя с израз взет от устата на един
днешен 13 годишен ученик, за да й придам подходящ български оттенък и сюгжективна сила:
Мишката видяла капана за мишки заложен от фермерката и се оплакала на кравата, овцата и кокошката.
- Какво ни ибе нас този капан.Той е за теб, следователно си е твой единствен и личен проблем.
Оправяй се, както си знаеш и можеш - отвърнали те.
В капана се хванала змия.Тя ухапала стопанката.За да нагостят дошлия да я види доктор заклали
кокошката.За да нахранят пристигналите да я навестят роднини одрали овцата, а с говеждото на кравата
направили помена след нейното погребение.
Та ви питам, драги учители от ПГЕЕ-Пловдив, право куме у очи : всичките до един ли сте, като гениалните
джон-стайнбекови животинки, пък само Ангел Грънчаров между вас - черната овца, а чоджум и къзъм.
2013.12.03г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар