Помествам на отделно място мой коментар по повод на два коментара, написани под вчерашна публикация със заглавие За един учен самонадеян "кон с капаци":Когато човек не разбира нещо, би следвало да се въздържа от съждения за същото това нещо. Честната позиция е тази: признаваш, че не разбираш, че не ти е по силите да разбереш, което те освобождава от нуждата да съдиш. Но да се изказваш и то безапелационно за нещата, за които сам признаваш, че не разбираш, е чисто и просто глупаво. Като не разбираш що е философия, имай добрината да не се изказваш за философски въпроси. Особено ако пък имаш претенцията че си учен, че си деец на науката. Науката е друга, различна сфера в сравнение с философията - и това е доказано безброй пъти, що-годе образованият човек тия неща следва да ги знае.
И да смята, че съждения от позицията на науката могат да имат сила за философията е наистина хем самонадеяно, хем глупаво. То е все същото, примерно, един човек да признава сам, че не разбира нищо от квантова физика, пък същевременно да претендира, че има право да се изказва за нея, и то глобално, примерно, да почне да твърди, че човечеството няма нужда от квантова физика и пр. Човек би следвало да не напуска границите на собствената си компетентност. За философията могат да се изказват основателно само философите. Останалата част от човечеството би следвало само да се вслушва в техните твърдения - ако иска нещо да разбере, ако иска да постигне яснота. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Тук може да се кажат много неща, но ще се огранича до няколко бележки.
Първо, Лоурънс Краус може да се смята за велик учен, но в действителност това не е така, защото съвременната физика и космология се развиват в съвсем погрешна посока и основата на това порочно развитие е заложена именно от Айнщайн, който също е една надценена фигура. Това, че една теория е разпространена и общоприета, съвсем не е достойнство и не е никаква гаранция, че е истинна и това се отнася за ТО на Айнщайн и съвременната космология на „Големия взрив”. Моят съвет към физиците и космолозите е прост: да се върнат към здравия разум, който изключва фантасмагории като ТО и Големи или малки взривове. Съвременната физика и космология са математически игрички без отношение към реалността.
Второ, между наука и философия съществува известна връзка дотолкова, доколкото някога спекулативни философски разсъждения като античния атомизъм например с времето са станали емпирично проверяеми и така са преминали от сферата на философията в сферата на науката (физиката). По принцип много дисциплини, които някога са се смятали за част от философията, постепенно са се отделили от нея и са станали частни (емпирични) науки. В този смисъл периметърът на философията наистина с времето се стеснява, но да се мисли, че тя ще изчезне или че е излишна, е едно голямо недоразумение. Независимо от напредъка на науката философски въпроси винаги ще има. Нещо повече: истински интересните и важни въпроси са именно философските.
Трето, много от положенията на космологията носят извъннаучен, спекулативен характер, понеже не са проверяеми нито чрез експерименти, нито чрез наблюдения, а екстраполацията на ограничените знания, придобити в едно ъгълче на Вселената, каквито са Земята и Слънчевата система, върху ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА по необходимост носи спекулативен и в някаква степен философски характер. Краус явено не е докрай наясно със спекулативния характер на своята дисциплина. Нещо повече: ние въобще не можем да бъдем сигурни в истинността на повечето научни теории и положения. Историята на науката показва, че повечето теории след време са били оборвани и че са много малко „вечните” научни истини, които се повече или по-малко неоспорими.
Четвърто, за повечето учени наистина не е необходимо да имат философски поглед върху своята тясна дисциплина, но това в никакъв случай не е вредно. Специално философията на науката наистина има претенцията да бъде „метанаука”, т.е. „наука на науката”, да установи какво правим по принцип, когато се занимаваме с наука. Това са важни фундаментални въпроси. Вярно е обаче, че един съвременен философ, особено от “аналитичното” течение, е добре да е запознат и дори трябва да е запознат с основните теории и изводи на съвременната наука. В рози смисъл противопоставянето на наука и философия е неправилно и контарпродуктивно.
Пето, науката не може да се смята за всесилна, това наистина е прекалено претенциозно. Напротив. Витгенщайн казва:
„Ние чувстваме, че дори всички възможни научни въпроси да са получили своя отговор, нашите жизнени проблеми още въобще няма да са засегнати.”
Т.е. налице е едно огромно пространство на НАИСТИНА ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ И ТОВА Е ПОЛЕТО ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА.
Шесто, много от фундаменталните науки нямат непосредствено практическо полза и това се отнася и за космологията. Само че още Аристотел е казал, че най-велики са духовните занимания без непосредствена практическа полза. Това се отнася и за философията. Тя е именно една такава теоретична дисциплина, която обаче въпреки своя абстрактен и спекулативен характер понякога може да има и важни практически последици, например да направи нашия живот по-осъзнат и с това по-добър.
Стоян-Хлопаща дъска
P.S. Чакам компетентен коментар напр. от г-н Трашов колко налудничаво е написаното от мен и как то е плод на конспиративно мислене и КГБ. Истината впрочем е, че аз имам строен, но същевременно и реалистичен светоглед, и то не само в областта на философията, но и в областта на геополитиката. Само че в политиката и геополитиката сякаш всички са компетентни, докато тук нещо не се виждат много коментари за отношението на философия и наука.
Всъщност и точните науки, и философията, а най-вече и религията са напълно неспособни да ни дадат познание за света, тъй като хората са съвсем миниатюрна част от вселената и тя ще си остане непознаваема за нас. Учените търсят отговор на въпроса как, философите защо, религиите се мъчат да дадат отговор или поне утеха. Но иззад всичко това прозира страхът на един малък човек в един огромен свят!
А всъщност истината я е казал Карл Сейгън. Вселената е мистерия. Безобидна мистерия, ако трябва да бъдем честни. Но направена зловеща от хората.
Публикуване на коментар