Стана така, че все не намирам време да подложа на по-внимателен анализ и коментар прословутата вече заповед за моето уволнение, която директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова (литераторка, преподавателка по литература) има добрината да съчини, а също има и смелостта, бих казал даже дързостта и мъжеството да я превърне в административен, в официален държавен акт, който сега, разбира се, ще бъде оспорван в съда; тия дни завеждам съдебно дяло по този въпрос, исковата молба е вече почти готова; писах вече, тя стана същински шедьовър, адвокатът ми е страхотен, чудесно се сработихме с него; ала засега не мога да я публикувам по разбираеми причини. Не ми е безразлично, разбира се, как, в каква светлина си е позволила да ме представи въпросната литературна администраторка в своето сякаш неръкотворно творение, което, от друга страна, има всички шансове да стане литературно събитие от рода на някои незабравими сцени от романи като Параграф 22 и други такива шедьоври (на Кафка, на Бекет, на Йонеско, на Оруел и пр.); е, налага се с госпожа Анастасова да поработим още, в това число и пред съда - за да успеем да превърнем всичко това в един грандиозен памятник на световната литература и духовност. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
45 коментара:
Маргинал си беше и маргинал ще си останеш. При това от най-долнопробните.
Ау, колко мило! Я кажи сега защо мислиш така че почна да ми става интересно!
"Единственото нещо, което българска майка не може да роди, е философ."
АНТОН БАЕВ - Из "Белези от българин", ИК "Хермес", Пловдив, 2006
Мария Тодорова-Сандева
...е, винаги има изключения по правило :-)
Елена Петкова
Не бързайте с изводите, нека изчакаме анализа
Konstantina Karaivanova
Апропо, на този АНТОН БАЕВ съм преподавал философия в ПУ :-)
ПУ значи "Пловдивски университет" :-)
Добре пише човекът, нали?
Мария Тодорова-Сандева
Не можах да прочета цялата тази препоръчана статия (в момента нямам време), но в нея все пак открих интересен цитат:
На нас не ни стига да сме прави, необходимо ни е да докажем, че другите грешат.
Уилям Хазлит
Психоложката ли пише добре или Антон Баев?
Дочетете я, човек не може все да пише, добре е и да чете от време на време.
Мария Тодорова-Сандева
Аз много чета, по цял ден чета, друго почти не правя, но ако един текст не ме грабне от първите няколко изречения, трудно мога да го дочета :-(
Според мен - и двамата.
Мария Тодорова-Сандева
художник: Нено Бакалски
На подсъзнателно ниво при „жертвите” преминават следните ирационални убеждения:
Ø Аз страдам достатъчно и страданието ми изкупва всичко останало;
Ø Аз съм прав, но никой никога не ме разбира;
Ø Моите страдания трябва да бъдат оценени; моите проблеми са толкова големи, че хората трябва да ги чуят;
Konstantina Karaivanova
Това го пише и в текста, който не можете да дочетете.
Мария Тодорова-Сандева
Чухме, четохме, опитахме се да разберем.... но... уви, текстът не грабва всеки, затова ще продължим да съчувстваме...
Konstantina Karaivanova
Е, хубаво, продължавайте да четете тогава :-) Няма лошо да се чете, а още по-важно е да се разбира :-)
И на Вас успех в писането, хроничната Ви правота забавлява.
Мария Тодорова-Сандева
Нещо не сте разбрала пак: моята правота не е хронична, а е... анахронична :-) Мислете какво означава това, желая Ви успех. Апропо, забавното писане е върхово постижение в писането :-)
Анахронична е, друг път... в друго време и на друго място. Чисто хронична си е , ама нейсе. За забавното писане - така си е, безспорно.
Мария Тодорова-Сандева
ОК, ще го имам предвид Вашето безценно мнение. Друго нещо имате ли да ми кажете, в друга някоя безценна Ваша преценка бихте ли благоволила да ме посветите? Щом сте хронично права, да се възползваме, така и така сте благоволила да ни поучавате, да почерпим от непресекващия извор на Вашата безмерна правота! :-)
Имайте го предвид моето мнение, безплатно е.
Мария Тодорова-Сандева
Да, разбира се, откак чета Вашите безценни мисли, се чувствам неизмеримо по-мъдър :-) А мъдростта с пари не може да се измери...
Забавлявате ме вие двамата с вашия безсмислен спор.
Вергиния Радичкова
Философски е, за забава е.
Мария Тодорова-Сандева
Грънчаров, още ли не е свършила сагата с вас!? Мислех, че всичко е приключило, но щом още пишете за това, сигурно продължава!? Не е зле да прочетете и някои други философи, не само себе си. Може да ви покажат пътя към светлината. Опитайте. Няма лошо.
Енеза Ангелова
И аз се кефя!
Мария Николова
Протестирам: нима е безсмислено един джентълмен да бъде кавалер?!
Г-жо Ангелова, благодаря Ви за безценната препоръка, от нея лъха на такова доброжелателност, че дъх не ми остана Толкова е мило че сте така позитивно настроена към един колега
Грънчаров, аз сериозно се отнасям към проблема. Нямам задни мисли, но наистина посъветвай се с хора, преживели подобни ситуации как да се изчистят от негативите им. С такъв товар едва ли ще я караш дълго.
Енеза Ангелова
Какъв товар? Аз не усещам никакъв товар. Аз изследвам случки от живота, това е мое забавление - и с невероятна лекота на духа изучавам причудливостите, които животът ни поднася. Тъй че явно не сте почувствала същинското ми настроение щом говорите за някакъв товар...
Дела, дела, дела.....
Konstantina Karaivanova
Г-жо Караиванова, животът у нас съвсем не е перфектно устроен, тъй че няма нищо лошо да се ползваме и от услугите на правосъдието за да полагаме усилия за уреждането му според нормите на добре уредения съвременен (европейски) начин на живот...
Да, да... забавление.... Грънчаров.... Ако е такова, защо пишете писма до различините институции!? Защо търсите помощ и справедливост!? Никой не може да се забавлява със съдбата си. Не можем да я променим, но не бива и да я предизвикваме. Търсете се.
Енеза Ангелова
:-) Имам чувството, че хем не ме познавате, хем сте някак си страшно предубедена към мен? И реагирате, да го наречем така, странно. Защо един български гражданин да не пише писма до институциите, след като те по закон са призвани да работят за нас, гражданите? Нима е правилно да се мълчи когато имаме какво да кажем на въпросните институции?! Какво лошо има в това човек не просто да моли да справедливост, а да се бори тя да настъпи, да полага известни усилия в тази посока? Свободният човек, бидейки сам ковач на съдбата си, а не чакайки някой друг да му я определя, разбира се че ще се забавлява, усещайки своята власт над живота, над бъдещето, в крайна сметка и над съдбата си. Не сме били могли да променим съдбата си, на това фаталистично ниво на разбиране са били древните гърци, смятащи като Вас, че никой не може да промени съдбата си, но сега вече, за ваше сведение, сме 21-ви век. Аз съм зрял човек, госпожо, отдавна съм се намерил. Имам усещането, че говорите с мен така, както говорите с 8 годишните си ученици; това явно е Ваш професионален дефект; аз вече съм пораснал, постарайте се да говорите с мен като със зрял човек.
Съдба? Това е....
Елена Петкова
Правото защитава бдящия, не спящия. Правото е това, което не се получава по доброволен начин. Едно е да имаш право, друго е да го получиш... може да се продължи поредицата от юридически аксиоми. Успех, колега! Не е задължително да очаквате разбиране/подкрепа от целия свят. Битките по Вашия път са напълно достатъчно!
Елена Петкова
Аз не търся подкрепа от никого. Аз на самия себе си съм напълно достатъчен. Ако информирам колегията за някои неща то е само защото добре знам, че и на тях самите, ако вече не са им се случили тези същите неща, е много възможно съвсем скоро да им се случат. Просто предупреждавам. Един добронамерен жест. Който разбира - разбира. Който не ще да разбере - негова воля...
Я не си хаби чувствата !
Стефана Митева
Работата не е в думите, особено пък в тяхното количество, а в смисъла. Думите са средство, смисълът е целта - и водещото. Тия, които нямат какво да кажат, ако имат малко поне акълец, обикновено мълчат... ако нямат, плямпотят постоянно...
Дали затова? Често мълчанието говори по-силно от думите.
Надя Владимирова
Г-н Грънчаров, защо променяте смисъла на коментарите си? Аз не съм философ като Вас, нито пък съм негативно настроена към думите, които изричате, защото, усещам, те са плод на нещо дълбоко преживяно от Вас, което продължава да не Ви дава покой. Но, знаете ли, аз уважавам думите и опитът ме е научил, че когато не стигат до адресата, по-добре е да ги запазя за себе си. Учудва ме лексиката, която използвате , когато не срещате разбиране от колегията - "плямпотят", "професионален дефект"и т.н. Знаете, че всяка дума има стойност, както и че между "стойност" и "цена" има огромна разлика. Това исках да Ви кажа в коментара си за мълчанието.
Надя Владимирова
Смисъла на моите коментари го придавам аз. Аз също така и подбирам думите, които решавам да използвам. Все пак има свобода, да се надяваме, Вие не сте сред противниците на човешката свобода, които са толкова много у нас. Знаете ли, аз пиша тия неща без да се вълнувам толкова много доколко стигат до някакви "адресати", добре знам, че хората са различни и затова е глупаво да се опитваш някому да угодиш. За мен е съществена единствено истината. По тази причина слабо се вълнувам кой как бил възприел това, което пиша. Важното е аз да не изневеря на истината, т.е. да пресъздавам вярна картина на тия чудесни събития, които имах шанса не само да наблюдавам, но и да участвам в тях. И които реших да опиша с помощта на думите.
Тези "някакви адресати" са всъщност Вашите събеседници . Ако Вие не ги отразявате като елемент в общуването, общувате ли всъщност ?
Надя Владимирова
Как по-точно да ги отразявам?! Аз съм им дал пълното право да си се отразяват сами. Аз себе си отразявам, те себе си, смятам, че така е справедливо и достойно. Иначе всичко се обърква. Те мен да отразяват (ведно с предразсъдъците си и с ограничеността си), аз - тях, ведно с моите особености, ограничености, субективност и пр. Аз имам книга по тия въпроси, за това как общуваме, как следва да се държим за да не си накърняваме взаимно достойнството, как да съхраняваме личността си, тя се нарича ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО, ако искате, вижте я, тук няма как да Ви разкажа вкратце за моето виждане.
Публикуване на коментар