Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 26 ноември 2014 г.

Дали са подходящи съветите на Карнеги за болни общества като нашето? Как мислите по този въпрос?




Не критикувайте, не осъждайте, не се оплаквайте!

1. Ако искате да намерите щастието, престанете да мислите за благодарността и неблагодарността, и се предайте на вътрешната радост, която ни носи самото отдаване.

2. Никога не се опитвайте да си разчиствате сметките с враговете, защото по този начин ще нанесете на себе си много повече щети, отколкото на тях.

3. Постъпвайте като генерал Айзенхауер: никога не отделяйте и минута в мислите си за хора, които са ви неприятни.

4. Не критикувайте, не осъждайте, не се оплаквайте.

5. Помнете, че събеседникът ви може изобщо да не е прав. Но той не мисли така. Не го съдете.

6. Учете се да се поставяте на мястото на човека срещу вас и да разбирате от какво точно се нуждае той, а не вие. Светът е зад този, който успее да го направи.

7. Ако някой се опитва да те употреби за своите цели, зачеркни го от списъка с познатите си.

8. Ако съдбата ти поднесе лимон, направи си от него лимонада.

9. Бъдете заети. Това е най-евтиното лекарство на земята — и едно от най-ефективните.

10. Дръж се като че ли наистина си щастлив и наистина ще намериш щастието.

ЗАБЕЛЕЖКА: Дали са подходящи тези съвети за болни общества като нашето? Как мислите по този въпрос?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

6 коментара:

Анонимен каза...

Проблемът не е само и не толкова в това, че посткомунистическите общества са деморализирани, а в това, че и старите демокрации са в процес на разложение и дори това да не се вижда много добре от Пловдив, то е неоспорим факт. Руският математик и дисидент Игор Шафаревич правилно отбелязва, че Западът е навлязъл в своята нихилистична епоха, също както Русия преди 1917. „Залезът на Запада“ е предсказан много правилно още от Ницше, Шпенглер. Шумпетер и много други и като философ би трябвало да знаете това.

Колкото до съветите на Карнеги, те са насочени повече към индивидуалното добруване, а не са рецепта са морално обновление на цялото общество, което е много по-сложна задача, макар че ако повече хора живееха според правилата на Карнеги, и обществото щеше де спечели от това. Впрочем още Дейвид Хюм отбелязва, че да се живее според някакви строги философски принципи и правила е невъзможно и също, че способността на философията да дава опора и утеха в живота не бива да се надценява.

Анонимен каза...

Г-н Хлопаща дъска, все се заричам да не ти се хващам на дървениите и все не мога да удържа на
сърбела да те "поначеша".
Искрено се надявам Господът ти да ми го опрости.
Разложение, упадък, умиране - тези емоции, привидения и идеологически заклинания на твоите приятели
от кгб ли, или чак някъде зад него и зад дс-то ли, разбира се, че ще се сбъднат.Няма начин.
Дори и, според моята философия - философията на и за Информънтните скопления.
Само дето и, уви за мрачните ти, съсухрени и така сухо, и безапелационно цитатно хлопащи
прогнозирания да кажа нещичко, а чоджум.
А, чрез теб и на разхлопаните ти приятели, и на философите, които цитираш, без да споменаваш
периода и обхвата на мрачните им прогнози - има си хас да ги е знаел, който и да е от тях.
За теб и дума не може да става, че имаш и най-малкото разбиране - що е точно прогнозиране,
пък и сбъдване, нали!То, нали и затова, освен заради анонимността ти, съм те кръстил тук Хлопаща дъска,
кога ще черпиш кръстника си, а!И да те чуя, как пееш, наистина ще ме впечатлиш, ако го можеш, ама да не
е поредното ти изхлопване, ей...
За разлика от прогнозата за сгромолясването на комунната, свинската и на комунистическата ви система,
много добре би следвало да го знаеш кой е авторът й, а защо не го цитираш - на нас с Ангел Грънчаров и
подобните ни люде - не, че сме чак толкова много у българско - но ни е съвършено ясно - защо бягаш от
истинските прогнози, както дяволът бяга от тамяна.
Ще опонирам и на втория ти "извод" с Дейвида Хюма, че да се живеело, според някакви строги философски
принципи и правила било ...невъзможно. И тук нещо силно ти куца, не е точно тъй, а е инак...
Напротив - да се живее е ЕДИНСТВЕНО възможно, според ЕДИНСТВЕНО възможните, уникалните,
собствените, индивидуално изработените, генно заложените, научените, възприетите и позволените от нас да
ни ръководят всеки миг от нашия живот и да ни се случват най-строго, непредотвратимо и предопределено в и от
собствената ни съдба - "философии", т.е. - "строги философски принципи и правила", нали така ....чоджум.
Дори, когато, доколкото и след , като те са плод и на всичките обществено продуцирани усилия...
В едно от които имаме удоволствието, сърбела, честта и тръпката да участваме и в този момент тук,
дължейки уважение и благодарност на стопанина му, на това "тук", нали...

2014.11.26г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Разбира се, че са приложими, това са общочовешки съвети

Анонимен каза...

Най-вече за болните общества важат тези съвети. Карнеги знае как хората могат да се чувстват щастливи. Щастливите хора са уравновесени и психически здрави. Следователно едно общество от щастливи хора не може да бъде болно. Разболяват се и се деморализират нещастните хора. Когато те са мнозинство, болно е цялото общество. Имам резерви към две от точките-мисълта на Айзенхауер и 7-мата поред на номерата.Противоречат на библейските закони, затова имам резерви. През моите 60 години разбрах че непреходно на този свят е само Божието слово. Само ако се придържаш към него имаш мир в душата си и правилен отговор на всички въпроси.
Мария Василева
Към г-н Трашов: Канализирайте го малко този буен поток от мисли и емоции. Искам да разбирам какво пишете, интересно ми е, а често не схващам кой подлог към кой глагол се отнася. Вие начетените хора, защо толкова многословно и сложно се изразявайте, чоджум? Аз съм филолог и уча децата да се изразяват ясно- подлог, глагол и още нещо, без километрични изречения!Приемете сърдечните ми поздрави и ако ми кажете да не се набърквам във философски разговори, ще ви послушам, да знаете!

Ангел Грънчаров каза...

Интересното е, че г-н Хлопащата дъска успя да ни съобщи отново своята конспиративистко-кагебистка теза за това, че старите демокрации се били намирали в период на морално разложение - теза, която точно съответства и на едновремешните комунистически и митични идеологеми за пълната морална разруха на "буржоазно-империалистическия свят". На г-н Хлопащата дъска му е неудобно, предполагам, да ни съобщи другата идеологема, за моралната здравина на "комунистическия лагер", но нея я замества с тезата, която той също така постоянно повтаря, а именно, че КГБ мисли винаги много по-напред от западните политици, че владее ситуацията и я води към будущий полный триумф на непобедимия комунизъм по цялото земно кълбо :-)

Ангел Грънчаров каза...

Госпожо Василева, искам едно нещичко да вметна и да акцентирам, то е отнесено към последните Ви думи. Философските разговори, разговорите по философски теми - а това са темите, изпълнени с най-значим човешки смисъл - не са излишни и са необходими. Но има един друг тип "философски" разговори, при които разговарят някакви така наречени дървени "философи", забележете къде слагам кавичките, те са дървени, но съвсем не са философи; философът, ако е философ, не може да е "дървен", ако си философ, не си "дървен" и пр. Да си философ е точно това: да разговаряш така, че в казаното да не е налице само една гола и празна разсъдъчност, философът казва разумни неща, разликата е огромна. Дървените "философи" изхождат от един самонадеян разсъдък, философът изхожда от РАЗУМА. Разум и разсъдък са много различни, независимо от това как "мисли" по този въпрос мнозинството. Пълно е с дървени "философи", но истинските философи са кът. Разумните хора, ако сте забелязала, също са кът. Разумността в живота ни също е кът. Пълно е обаче с разсъдливи и досадни глупаци. И със злобари е пълно, щото разумният човек е благороден, с великодушна душа. Но да спра дотук, че темата е благодатна, ала нямам време...