За Credo quia absurdum est на Тертулиан

„Вярвам, защото е абсурдно“

„Човекът не се ражда християнин, но става такъв! ... Гоненията не могат да унищожат християните. Колкото повече ни косите, толкова повече ставаме, защото кръвта на мъчениците е семе, от което поникват нови християни.“

Quintus Septimius Florens Tertullianus, Квинт Септимий Флоренс Тертулиан

Credo quia absurdum est, Тертулиан

Вярвам, защото е абсурдно

1. Ако нещо надвишава нашата способност да го разберем, това все още не означава, че само по себе си то е абсурдно.

2. Напротив, всяко твърдение в Откровението, което ни изглежда абсурдно, крие в себе си дълбоки тайни, заслужаващи толкова повече вяра, колкото е по – малко обикновената.

3. Човешките представи не могат да бъдат мяра за Откровението и колкото човек повече мисли, че нещо в това Откровение е непостижимо и невъзможно, толкова повече основания има да се вярва в неговия божествен произход и трансцедентна истинност.

4. В такъв смисъл трябва да се разбират и сентенциите на Тертулиан:

„Синът Божи бе разпнат, ние не се червим, макар да е срамно. И умря Синът Божи, това е абсолютно вярно. И след като го погребаха, възкръсна и това е несъмнено, понеже е невъзможно“.

5. Именно въз основа на тези твърдения, средните векове приписали на Тертулиан максимата Сredo quia absurdum est.

6. Ако мъдростта на този свят се оказва безумие, значи онова, което досега се е считало за безумие, би трябвало да бъде мъдрост. Поради това, според Тертулиан, трябва да се вярва на онова, което противоречи на разума от гледна точка на античната мъдрост.

Така извежда формулата Сredo quia absurdum est.

Кратко животоописание

Квинт Септимий Флоренс Тертулиан е една от най-представителните фигури на латинската апологетика. Роден е около 160 г. в Картаген. Произхожда от езическо семейство, баща му е римски центурион. Получил е високо общонаучно, риторическо и юридическо образование, след което е бил адвокат в Рим. Там той приема и християнството, а скоро след това - около 195 г. - се завръща в Картаген, където се проявява като безкомпромисен защитник на епископалната църква от нападките на езичници и гностици. Малко след 200 г. обаче сам той се отделя от тази църква и се присъединява към суровата есхатологично-аскетична секта на монтанитите. По всичко изглежда, че към края на живота си се е откъснал и от монтанизма и е основал собствена секта. Починал е след 220 година.

От многобройните, неизменно високотемпераментни съчинения на Тертулиан, до нас са достигнали тридесет и едно произведения. Въпреки безспорно сложните му отношения с епископалната църква, като несъмнен негов принос се схващат и до днес неговите (първи в латиноезичната традиция) разсъждения по тринитарния въпрос и въвеждането на съответната терминология. Приписваното му "Credo quia absurdum" твърде близко не само по дух, но и по буква на множество негови твърдения (срвн. "За плътта Христова", 5), има парадигматично място в християнската католическа доктриналност при насочеността й към хармониране на разума и вярата.

Сред съчиненията му най-значими са "Срещу гностиците", "Срещу Маркион", "Срещу Праксея", "За душата", "За свидетелството на душата", "За кръщението", "За идолопоклонничеството" и други. Но на челно място сред тях бива поставяна неговата "Апология на християнството" - първият текст на Тертулиан, представен изцяло в български превод.

Проф. Георги Каприев

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo