Ке се бориме или ке се предаваме?

Първо Русия беше путинизирана и опутинизирана тотално.

Сега започва тръмпизирането на Америка, което е равностойно на опутинизирването й.

България е опутинизирана отдавна. Констатирал съм това в моя статия, публикувана на 8 април 2008 г. Заглавието й е:

Великото време на олигархията: путинизирането на България

(Линкът към нея е в първия коментар.)

(Да оставим Америка на американците, те успяха да се справят с вонята в тоалетните - като измислиха ароматизираната тоалетна хартия! - ще се справят и с тоя боклук Тръмп.)

За доопутинизирването на България остава само Костя Копейкин да ни стане фюрэр, както изписва тази дума Иво Инджев. (Нищо не пречи тази роля да изиграе и таваришч Румен Радэв, пак пиша името му по начина, по който справедливо прави това Иво Инджев.)

И какво да правим при това положение?

Ке се бориме или ке се предаваме?

Какво ще кажете, искате ли вашите деца и внуци да живеят не просто в Мутроландия, а в Копейколандия?

Само питам. Вие сте заети с по-важни мисли и страсти и затова отговор не чакам...

Хубав ден!

Дано случайно някой все пак се позамисли малко. Малко, не много. За да не се измори...

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo