Народе: знаеш ли какви са ти "духовните", с извинение, водачи - накъде те водят тия дяволи с бради и с раса????

"Да се отречем от егоистичните ни, горделивите ни помисли и постъпки. Сребролюбивите ни помисли, постъпки и желание, но не да бездействаме. Покаянието е, като престанем да вършим зли дела, да се научим да правим добри дела – това е покаяние. Да живеем с отзивчиво сърце. Това е действието на любовта в човека."

Патриарх Даниил, отслужил вчера преждеосвещена Света литургия в храм "Св. великомъченик Димитър Солунски" в Кюстендил.

В този контекст е твърде интересно да си спомним как живеят владиците и как живее самият патриарх, как са живели преди, какво са правили и какво още правят, в какви коли се возят, какви свръхскъпи часовници обичат да носят, какви разкошни резиденции си изградиха, какви добри, направо велики бизнесмени са, как без капка неудобство продават бутилирана светена вода (за 2-3 лева бутилката от 500 мл!), как навремето яко се дърпаха и скубаха за брадите (когато водеха война за тъй важната в парично отношение свещоливница!)!!!

А самият патриарх не е зле да ни съобщи защо мълчи толкова много години за потресаващото убийство на свещеник от... "свещеници", и то мъчително, страшно, гнусно убийство, на което младият тогава послушник Даниил е присъствал, но нищичко не е казал нито на полицията, нито на никой друг, с цел да прикрива своите "събратя"-убийци, пратени там да убиват от неговия духовен учител митрополит (мутрополит!) Натанаил, тия неща са все "добри дела", тъй ли, твое лицемерно и лъжливо АНТИХРИСТИЯНСКО светейшество?! На какво те научи сатаниста Натанаил, Данииле, що не кажеш нещичко за това? (И обясни как така бързо се издигна в йерархията, за да стане дори патриарх, кажи какви са услугите, за които толкова много те обикнаха съответните началства?!)

Питам само, а отговор не чакам.

Каквато ни е църквата (ДЕМОРАЛИЗИРАНА ТОТАЛНО!), такова е и душевното, духовното, нравственото състояние на народа ни, а то е ПОТРЕСАВАЩО АМОРАЛНО, БЕЗНРАВСТВЕНО, инак казано, ОБЕЗЧОВЕЧЕНО. Днес масовият българин не умее да прави разлика между истина и лъжа, между добро и зло, нещо повече, той лъжата смята за "истина", а истината - за "лъжа", доброто възприема като "зло", а злото - като "добро", правото за него е "криво", а кривото - "право", грозното за него е "красиво", а красивото - "грозно".

Каквато ни е църквата, такова ни е и училището - двете институции, които би следвало да вършат най-важната работа по насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младите хора най-вече; те обаче не вършат работата си, а правят точно обратното на това, което са длъжни да вършат; затова и огромната част от младите са в страшна безпътица, затъпели са, опорочени са, вярват на най-грешни и коварни илюзии, вървят по лоши пътища, вървят по пътища, които водят до никъде, до нищото, вървят до всеобщата (нравствена най-вече!) развала на народа и страната ни.

Кой е виновен за всичко това, драги ми върховен попе, дето се прекланяш тъй сърдечно на руския кагебистки и антихристиянски Сатана Путин?!

Народе????

Виждаш ли какви са ти "духовните", с извинение, водачи? Даваш ли си сметка накъде те водят тия дяволи с бради и с раса, докъде могат да те заведат такива "духовни", простете, водачи?

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo