Откъс от нова обмяна на мнения по важен въпрос, която започна в месинджър-групата на нашия Философски дискусионен клуб:
Петър каза: Когато говорих, че не трябва да сме толкова строги и да искаме едва ли не бесило за прегрешилите, имах предвид, че са вече много "ненормалните" хора. Толкова много, че нормалните са малцинство. Ще рече, че ако искаме да се оправим, трябва да сме по-великодушни и да амнистираме голяма част от тези "ненормални" хора. Иначе никога няма да стане промяната.
Ако не го разберем това, "ненормалните" е много възможно да се присъединят към хептен ненормалните, а нормалните ще бъдат малцинство.
Отговорихте на Petar:
Амнистия се дава след произнесена присъда, а ние нямаме право да съдим - в нормалните държави съди само съдът, а също така най-вече съди Бог. Т.н. "ненормални хора" (именно немислещите, илюзионистите, нереалистите, фантазьорите, мерзавците, обичащи лъжите, несвободните, изродилите се, с две думи казано - склонните към комуноидност и путлерщина!) не са мнозинство, те са около една трета част от българите.
Най-много са обаче обърканите хора, хората, загубили търпение и надежда, наивниците, падащи си по лъжите, разочарованите от всичко, нямащите принципи и ориентири, паникьорите, вечно недоволните от всичко, сиреч тия, които по байганювски начин крещят "Всички са маскари и разбойници, и едните, и другите, и третите - и затова нема за кого да гласуваме!", с две думи казано - не ходещите да гласуват. Ненормалните, зомбитата, комуноидите да ги оставим, те едва ли могат да се променят някога (дори и Путин да умре, те ще му направят мавзолей и пак ще идат да му се кланят, пак ще си намерят ново злобно джудже, на което да се кланят!), но трябва всеки ден най-внимателно и човешки да разговаряме с представителите на партията на негласуващите, това са именно многознайковците, дървените "философи", които плюят всичко наред.
Тия хора са големият резерв и ако успеем да убедим една голяма част от тях да застанат твърдо на страната на демокрацията и борбата с комуноидната крадлива и лъжлива проруска мафия, ако тях спечелим, ще спасим България; ако обаче не спечелим голяма част от тях, примерно 30% (прибавени към сегашните 15 % на ПП-ДБ ставаме мнозинство, правим самостоятелно правителство и започваме реформите!), тогава ще закопаем България и съвсем скоро ще станем диктатура, напълно същата като руската смрадлива кочина.
Да убедим около половината от 70-те процента негласуващи (аз ги наричам многознайковци или дървени "философи"!) означава, че всеки от нас, от 300-400-те хиляди демократи-реформатори (дето гласуваме за ПП-ДБ!) трябва да убеди поне двама от негласуващите четири-пет негови съседи, роднини, приятели, да ги убеди да забравят "многознаещото си невежество" и в деня на изборите да станат от дивана и да заведат задника си до изборната стая, където да гласуват и то не за кой да е, а именно за ПП-ДБ.
Това е много трудна задача, това е задача-максимум; задачата-минимум е да ги убедим да идат да гласуват ама за който си искат, тогава пак е нещо, но ще бъде много трудно да се проведе истинска реформа, щото на ПП-ДБ ще се наложи да води тежки преговори с мошеници като Руди Гела, Ивелин Михайлов, Тошко Йорданов и пр.
Това е положението вкратце. Няма да е леко. Но залогът е голям: България!
Petar ви отговори: В България има една група хора, които са патрЕоти, от вечно благодарните към Русия, които ненавиждат Европа и искат в БРИКС. Другата група са хора склонни към корупция, нещата да стават по втория начин и със свой човек. Тези също не искат много европейски правила. И двете групи са с толкова объркано съзнание, че като им кажеш ПП-ДБ, реагират на момента и почват да декламират опорките на пропагандата дума по дума.
Хората и от двете групи са увредени, корумпирани, покварени. Когато става дума за избори, патрЕотите виждаме, че се цепят между БСП, Възраждане, ИТН, Величие, МЕЧ и т.н. Корумпираните гласуват за ГЕРБ, ДПС. Но ето тези партии имат мнозинство в НС.
И наистина усилията трябва да се хвърлят към негласуващите: защото патРеотите и корумпетата са толкова зомбирани, че си е загуба на време да опитваш да им сменяш убежденията.
Това, с което са вредни те, че пропагандират, дезиформират и вкарват в заблуди негласуващите, неориентираните.
В това са впрегнати и "експерти", в интернет и медии, а също най-обикновена членска маса: за да тролят и тровят.
Няма да ви изреждам отново всичките анаЛизатори и копейки, активни в интернет и телевизии. Също няма нужда да ви напомням за разните хейтъри и активисти в ТикТок или коментиращи под постовете.
Отговорихте:
Напълно сте прав, така е. Добавих и този коментар в публикацията в блога си. В него, прочее, вчера примерно са влезли да четат 1716 човека. Има дни, в които стигат 4-5-6 000. Значително повече от зрителите в ютюб-канала "Паралел 42". Затова и публикувам най-важното и там, в блога си.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Грънчаров може да убеди и най-искрените демократи да гласуват за партии като Величие, МЕЧ и Възраждане. Толкова си може.
Хората очакват истинска загриженост, почтеност и политическа чувствителност към техния дневен ред, сочи периодично проучване на екип психолози, начело с д-р Пламен Димитров.
Първи фактор с най-голяма тежест е истинската, неподправена загриженост на кандидатите за благополучието на обикновените хора в България.
На второ място е политическата чувствителност към всички заинтересовани страни, умение да се общува отблизо и открито.
"Очакват кандидатите да са чувствителни за различните дневни редове в обществото. Да излязат от рамката на своите партийни програми."
42% от хронично негласуващите са на ръба на прегарянето, с тревожно-депресивно нагласа, имат много проблеми, които не се решават от политическите играчи и не влизат в държавните политики, подчерта Пламен Димитров, като припомни част от резултатите на последното изследване.
Терминът "наказателен вот" за психолозите е твърде генерализиран. Една трета от негласуващите са агресивно-защитни и натрапчиво критични, отбеляза Димитров. По думите му, част от тези хора са перфекционисти, с много високи стандарти, които никой не покрива. В тази група са и т.нар. властохолици, които биха искали самите те да бъдат избирани.
Общо 75% от изследваните лица са със средно и на границата на високо ниво на емоционално прегаряне. Сред водещите емоции при тях са агресивност и отчаяние – от мен нищо не зависи. Гневът обаче може да се трансформира както в конструктивна, така и в патогенна насока, обясни Димитров.
"Тъжното за младите хора, с които разговаряхме, е, че много от тях са прегорели преди да са започнали да полагат усилия."
Трети ключов фактор е почтеността – да познават биографиите на кандидатите в дълбочина, да ги видят в ежедневния им живот, а не по плакатите, посочи в заключение психологът.
Е, като се знаят биографиите на Кирил Петков и Асен Василев колко са непочтени, като как очаквате да бъдат избирани от хората?! С ДС връзките на татко Петко, Алексей Петров и пРезидента, който ги "откри", а след това ги заклейми като шарлатани?! С псевдо пребиотика, с псевдо "спасителната" помощ за загиналия алпинист Боян Петров в името на ПР на К.П., доказано осъден за измами на два континента А.В.?!
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
https://bnr.bg/horizont/post/101991544
В изследванията за негласуващите д-р Пламен Димитров различава 4 основни групи, разделени на 12 подгрупи негласуващи. Той посочва интересна група от 30% конструктивни потенциални негласуващи, разделена също на 4 подгрупи от тези общо 65-70% негласуващи през последните години.
" ....Част от тях живеят много съзидателно, имат качествен живот, бизнес, професии, кариера. Това са хората на постиженията. Има и друга линия в този конструктивен модел - това са хората на развитието, иновациите, креативността в различни професии. Някои от тях са лекари, юристи, икономисти, бизнесмени. Те са хора, които имат доказани постижения, а не просто нагласи и амбиции. Третата линия са социално отговорните и изключително ангажирани със солидарни поведения, които помагат на по-нуждаещите се. Постигат го чрез благотворителни кампании, различни неправителствени организации, проекти. И на последно място това са хора, които имат социална интелигентност, умения да преценяват процесите в обществото. Те представляват 28% от негласуващите. Те са „вълшебната алтернатива“ - Спящата красавица, която не могат да събудят сегашните играчи на политическата сцена. Това е нещо устойчиво, на по-ранните ми изследвания на изборните практики този процент дори беше 30% и тогава изследвахме кой не е гласувал 5 поредни пъти - т. е. хронично негласуващите....
...Избирателната активност е висока, когато имаш алтернатива. Това, от което има нужда България е някой да събуди тази социална база, която да избира алтернатива от можещи, съзидателно живеещи и компетентни хора. А те са изтласкани сега, никой не ги представлява, отчуждени са, тревожат се, гневят се. И няма да подкрепят повече от същото. Стигат седем избора, за да го научат политиците. Техните аналитици, консултанти трябва да направят ремонтите, но и да се възстанови жертвата. А жертвата е общественото доверие в политическата ни система. Има хора с по три процента рейтинг, които манипулираха масово избиратели, за да влязат в парламента. И това продължава системно. Тези хора не са там, за да използват властта в името на народа. Стотици, хиляди хора вече не им вярват и трябва не „спасител“, не просто манипулатор, който да подведе хората с обещания, а трябва човек, който е убеден и може да убеждава останалите, че ще направи трансформация в обществено-политическия живот. Не само изборите, ние сме на дъното на скалата, по която мерим степените на гражданското участие в обществено-политическия живот и изборите са само един мимолетен признак. Важно е, че хората имат въздействие върху формирането на обществената политика, нейната институционална рамка, изпълнение и ефективност. Българите, които са конструктивни, казват: „Докато нямаме право да отзоваваме несправящи се или служещи на неясни интереси депутати, нямаме гражданско общество, което да се уважава и политиците играят игра на затворени врати. Ще имаме повече от същото и няма да го подкрепим. Никога“. Толкова съм категоричен, защото стъпвам на резултати от последните три години - седем последователни избори: най-важната социална база на една демокрация и на зрял, смислен капитализъм е извън участниците в изборите. Тя се справя въпреки и без политиците. Всеки се справя по свой начин - тази българска фантазия за съжаление продължава, че всеки се оправя, както може."
Публикуване на коментар